Сборови грамади

Сборови грамади
	Сборови грамади
	Светилището на връх Сборови грамади
Местоположение
	Сборови грамади Местоположение в България Област Пловдив
Страна	България
Област	Област Пловдив
Археология
Вид	Скално светилище
Период	XII-VII век пр. Хр.
Епоха	ранна Желязна епоха

Скалното светилище на връх Сборови грамади е разположено на 500 m югоизточно от древнотракийския тюрзис на връх Кози грамади и представлява дълъг скален масив и тясна, широка на места до 1 m билна част.^[1]

Описание и особености

На връх Сборови грамади древните траки са практикували сезонни обреди, свързани с ритуалното разтрошаване на керамични съдове, и поднасянето дарове на дребни метални предмети и монети. Светилището е разположено на около 500 м югоизточно от археологическите обекти при връх Кози грамади и представлява дълъг скален масив и тясна, широка на места до 1 m, билна част. Светилището има визуална връзка със следните археологически обекти – култовият комплекс при Четиньова могила, тюрзисът на връх Кози грамади и могилния некропол при връх Фенера.

Датиране

При теренни обходи през 2011 г. на самия връх и всички стръмни склонове е събран фрагментиран керамичен материал датиран от ранната Желязна епоха. Концентрацията на керамични фрагменти е регистрирана основно в най-високата част на западните и северни склонове. Керамиката, открита на територията на светилището на връх Сборови грамади, е правена на ръка, от глина с ниска концентрация на слюда, към която, в зависимост от функцията на съдовете, са добавени различни количества, предимно дребен пясък. Сред керамиката открита по склоновете на светилището има и такава с по-късна дата – фрагменти от съдове на колело и на ръка, които се датират в късната Желязна епоха. Вероятно светилището е функционирало и през ІV век пр. Хр. По склоновете са открити и сребърни варваризирани хемидрахми. При обходите е намерено и кремъчно ядро интерпретирано като дар в светилището.^[2]

Исторически контекст

Скалното светилище на връх Сборови грамади е една от финалните точки на свещения път, който след Старосел към планината е бил охраняван от две важни укрепления. Едното е разположено в м. Калето над Четиньова могила, а другото фортификационно съоръжение е разположено в местност със същото име. Местните жители я наричат също Матиничарско кале по името на близко разположеното село Мътеница.

Пътят в древността е завършвал на билото на планината в местността Пъпчето (връх Фенера 1440 м.н.в.), където дори от далечните равнини на север и на юг от Средна гора в наши дни се забелязват две големи надгробни могили, но самият некропол се състои от три надгробни могили, една от които е особено голяма и забележима от долината на р. Пясъчник. (Трите могили са засегнати от иманяри.) Събраната фрагментирана керамика в иманярските изкопи позволява да датираме времето на изграждане на съоръженията най-общо за V – III век пр. Хр.^[3]

Вижте също

Източници

↑ wikimapia.org – Сборови грамади
↑ Ив. Христов. Експедиция „Кози грамади 2011“. Издирвания на архео-логически обекти в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Климент, община Карлово. – АОР през 2011, София, 2012, 548 – 549.
↑ Христов, Ив., „Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. Хр.“ София, 2010, стр.137 – 142.

[1] wikimapia.org – Сборови грамади

[2] Ив. Христов. Експедиция „Кози грамади 2011“. Издирвания на архео-логически обекти в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Климент, община Карлово. – АОР през 2011, София, 2012, 548 – 549.

[3] Христов, Ив., „Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. Хр.“ София, 2010, стр.137 – 142.

[1]

[2]

[3]