Направо към съдържанието

Сергей Александрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Александрович
велик руски княз

Роден
Починал
ПогребанТагански район, Русия

НаградиОрден „Свети Станислав“ I степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Семейство
РодХолщайн-Готорп-Романов
БащаАлександър II
МайкаМария Александровна
Братя/сестриАлександра Александровна
Екатерина Юриевска
Мария Александровна
Олга Юриевска
Александър III
Георгий Юриевски
Владимир Александрович
Алексей Александрович
Николай Александрович
Павел Александрович
СъпругаЕлизавета Фьодоровна (3 юни 1884 (стар стил))
Сергей Александрович в Общомедия

Сергей Александрович е член на руското императорско семейство Романови, велик княз. Руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Кмет на Москва.

Произход и военна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Александрович е роден на 11 май 1857 г. в Царское село и е петият син на руския император Александър II и на съпругата му Мария Александровна.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) с военно звание поручик в щаба в Югоизточна Румъния. През 1877 г. е повишен във военно звание полковник. След войната е командир на Лейбгвардейския Преображенски полк (1887).

Брак. Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]
Сергей Александрович и Елисавета Фьодоровна

На 15 юни 1884 в Петербург Сергей Александрович се жени за хесенската принцес Елизабет Александра Луиза Алиса фон Хесен-Дармщат, която получава титлата велика руска княгиня. Великата княгиня променя името си на Елизавета Фьодоровна[1], но приема православието едва през 1894 г. Двойката се установява в Белоселски-Белозерския дворец в Петербург.

Сергей Александрович става генерал-губернатор и От 1891 г. Сергей Александрович е кмет на Москва. След като през 1892 г. е назначен за генерал-губернатор на Московска губерния, заедно със съпругата си се установяват в един от дворците на Кремъл.

По негово време в Москва тръгват първите трамваи (1899), започват да се строят студентски общежития за Московския университет. Създаден е Митишчинският водопровод, Музеят на московското комунално стопанство (1896), Художественият театър (1898) и Портретната галерия на московските генерал-губернатори.

След възкачването на престола на император Николай II през 1894 г., Сергей Александрович е сред най-близките му съветници. Назначен е за командир на Московския военен окръг (1896). Името му се свързва с Ходинската катастрофа при коронацията на императора. Младият император е служил под командването на чичо си в Лейбгвардейския Преображенски полк, а по-късно се жени за Александра Фьодоровна, по-малката сестра на съпругата на Сергей Александрович, великата княгиня Елизавета Фьодоровна.

Като старши член на императорската фамилия е президент, председател или член на научни организации: Московското архитектурно общество, Московската духовна академия, Московското филхармоническо общество, Комитета по устройство на Московския университет, Музея на изящните изкуства, Императорския исторически музей, Православното палестинско общество и др. Почетен член на Руската академия на науките, Художествената академия, Московския университет, Санктпетербургския университет и др.

От брака си с Елизавета Фьодоровна великият княз няма наследници. Според съставеното след канонизацията ѝ житие още преди да се запознаят двамата млади съпрузи дават обет за целомъдрие и живеят като брат и сестра по време на брака си. Мнозина съвременници на великия княз свидетелстват за откритата му хомосексуалност.[2][3][4]

Сергей Александрович и убит на 17 февруари 1905 г. на излизане от Кремъл. Терористът есер Иван Каляев хвърля в каретата на великия княз нитроглицеринова бомба, която го убива на място. Каретата е разрушена изцяло, а тялото на княза е разчленено.

Великата княгиня Елизавета Фьодоровна, въпреки голямата си скръб, посещава убиеца на съпруга си в затвора, където се опитва да го накара да осъзнае сериозността на деянието си и да се разкае. По-късно великата княгиня моли племенника си, цар Николай II, да помилва екзекутора на Сергей Александрович, но Каляев отказва да приеме прошката на царя и обвинява Елисавета, че изопачава разговорите си с него. Каляев е обесен на 23 май 1905.

  1. Православная энциклопедия, Том XVIII, стр. 389 – 399, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2009, ISBN 978-5-89572-032-5
  2. Cowles (1971), стр. 219
  3. Zeepvat (2000), стр. 132
  4. Perry (1999), p. 41
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сергей Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​