Сладко и горчиво
| Сладко и горчиво | |
| Режисьори | Иля Велчев |
|---|---|
| Продуценти | БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ |
| Сценаристи | Любомир Левчев |
| В ролите | Петър Слабаков, Юрий Ангелов, Никола Дадов, Венелин Пехливанов |
| Музика | Митко Щерев |
| Оператор | Красимир Костов |
| Разпространител | Студия за игрални филми „СОФИЯ“ Творчески колектив „СРЕДЕЦ“ |
| Премиера | 27 ноември 1975 г. |
| Времетраене | 93 минути |
| Страна |  Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Сладко и горчиво“ е български игрален филм (драма) от 1975 година на режисьора Иля Велчев, по сценарий на Любомир Левчев. Оператор е Красимир Костов. Художник е Константин Джидров. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев.
„Сладко и горчиво“ събира над 1 300 000 зрители в България. Продаден е в много страни.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
След нанесен побой от неукия му алкохолизиран баща от низините на общество, 18-годишният Асен избягва от дома си. Преспива в мазето на жилищна кооперация. Открива го чистачката. Обвинява го, че краде. Генерал Павлов се застъпва пред живеещите там, да не го предават на милицията. Асен му разказва, че след смъртта на майка му, бащата се е пропил и се е свързал с контрабандисти. Поводът за побоя е бил, че Асен е облякъл неговия стар сватбен костюм, поканен на купон от съученичката му Соня, нахакано момиче от висшето общество което го харесва. Момчето не разбира защо трябва така жестоко да бъде наказано, не знае, че в хастара на костюма баща му крие парите от контрабандата. Генералът е самотен, предлага на Асен да живее при него и да му създаде възможности да учи и развие потенциала си на умно момче. Пиян, бащата се среща със сина си, казва му, че го обича, че всичко, което прави е заради него, да не се мъчи като баща си, да има пари един ден, че Генерала му е поискал съгласието да го осинови, и така да му даде бъдеще, което той не може да му осигури. Асен настоява бащата да приключи с контрабандата и да разкара съдружниците си. Обезпокоени от развитието на нещата, те наръгват с нож Асен и убиват бащата. Когато разбира какво се е случило, Генералът е потресен. Бащата на Асен е погребан със сватбения костюм скрил парите довели до смъртта му. След като излиза от болницата, Асен отива на гроба му. Там среща Соня, казва ѝ, че са много различни и не могат да бъдат заедно. Влюбен е в Роса, дете на обикновено, многочислено семейство. Генералът настоява да осинови Асен. Той силно страда за баща си, изпитва уважение към генерала, но иска да ги остави и двамата в миналото. Желае сам да изгради своя живот и сам да бъде добър баща. Прави своя избор – да създаде семейство с Роса, да тръгне по свой, само негов път. От него да зависи сладкото и горчивото на живота му.
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Петър Слабаков | Генерал Павлов |
| Юрий Ангелов | Асен |
| Никола Дадов | Йотов, бащата на Асен |
| Венелин Пехливанов | контрабандиста |
| Борис Радивенски | Тоно |
| Галина Котева | Соня |
| Адриана Банова | Роса |
| Любомир Димитров | колега на Генерал Павлов |
| Силвия Рангелова | следователката Цанчева |
| Стоян Алексиев | Лигата |
| Кина Мутафова | директорката на училището |
| Владимир Русинов | учителя по история |
| Иван Иванов | съученик на Асен |
| Мариана Димитрова | съученичка на Асен |
| Вельо Горанов | контрабандист |
| Димитър Ангелов | |
| Васил Пенов | |
| Елена Балабанова | |
| Ангел Алексиев | |
| Митко Милушев | |
| Димитър Милев | |
| Антон Карастоянов | |
| Драгомир Черногоров | |
| Димитър Мангоров | |
| Спас Божиновски | |
| Стефан Кедев | |
| Ана Ивкова | |
| Иван Запрянов | |
| Лидия Радоева | |
| Мария Ганчева | |
| Георги Широков | |
| Георги Фратев | |
| Димитър Чернев | |
| Димитър Учкунов |
Технчиески екип[редактиране | редактиране на кода]
| Сценарий | Любомир Левчев |
| Режисьор | Иля Велчев |
| Оператор | Красимир Костов |
| Музика | Митко Щерев |
| Редактор | Антон Дончев |
| Художник | Константин Джидров |
| Звук | Досю Белчев |
| Монтаж | Сашка Попова Такухи Татеос |
| Втори режисьор | Бойчо Божиновски |
| Асистент-режисьори | Жени Радева Атанас Джамджиев Нина Кирова |
| Втори оператор | Димитър Желязков |
| Асистент-оператори | Иво Фурнаджиев Емил Виделов |
| Втори художник | Виолета Джидрова |
| Грим | Кирил Траянов |
| Помощник-гримьор | Стефка Стоянова |
| Реквизит | Михран Агопян |
| Гардероб | Лиляна Цончева |
| Фотограф | Станка Влахова |
| Комбинирани снимки | Иван Манев |
| Осветление | Валентин Попов |
| Кран | Христо Александров |
| Каскадьор | Димитър Хаджиев |
| Консултант | Петър Маринов |
| Заместник-директор | Кирил Кирилов |
| Организатор | Николай Николов |
| Директор | Стоян Керемедчиев |
| Distributed by | Българска кинематография Студия за игрални филми Творчески колектив „СРЕДЕЦ“ /Copyright © 1975/ |
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Наградата за главна мъжка роля на Петър Слабаков, ФБФ „Златна роза“ (Варна, 1976).
- Наградата на СБХ на Константин Джидров, ФБФ „Златна роза“ (Варна, 1976).
- Наградата на ОСИК гр. Варна, ФБФ Златна роза (Варна, 1976).
- Наградата за музика на Митко Щерев, ФБФ „Златна роза“ (Варна, 1976).
- Награда на кинофестивала в Краков
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Сладко и горчиво“ в сайта на Българската национална филмотека
- „Сладко и горчиво“ в
Internet Movie Database - „Сладко и горчиво“ в сайта bgmovies.org
| |||||||||||