Направо към съдържанието

Снежанка (пещера)

Вижте пояснителната страница за други значения на Снежанка.

Снежанка
Живописна ниша в пещерата
42.0042° с. ш. 24.2786° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеОбщина Пещера
Родопи, България
Дължина145 m
Температура9 °C
Откриване1968 г.
Обект на БТС 37. Пещера Снежанка
Снежанка в Общомедия

Снежанка е името на пещера в Родопите, Община Пещера, България.

Разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. След отклонението от главния път от град Пещера към град Батак, има около 2 км тесен асфалтиран път, по който трудно се разминават два автомобила. По асфалтирания път се стига до паркинг, където може да оставите автомобила си. Пещерата е труднодостъпна (около 25 минути нагоре по стръмна екопътека с дължина 830 метра).

Името си „Снежанка“ пещерата получава заради оприличени пещерни форми наподобяващи приказната героиня.

Откриване и изследване

[редактиране | редактиране на кода]

Открита е през 1961 година случайно от пещерняци, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата ѝ. Дължината ѝ е само 145 м, с постоянна годишна температура 9 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1,27 м. „Снежанка“ се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, покрита със снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня. Името на пещерата идва от снежнобелия синтър.

37. Снежанка

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.

Прилепите в пещера Снежанка

[редактиране | редактиране на кода]

Тази пещера е важно убежище за хибернация на защитени видове прилепи сред които: голям нощник (Myotis myotis), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), южен подковонос (Rhinolophus euryale). От началото на ноември до края на март те хибернират тук. [1]