Петър Орлов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 20: Ред 20:


== Биография ==
== Биография ==
Орлов е роден в българското [[костурско]] село [[Бобища]]. Учи в [[Кожани]] и в педагогическото училище Запион в [[Атина]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 12.</ref> Учител по гръцки е в Битоля (1865 – 1866) и [[Прилеп (град)|Прилеп]] (1867 – 1869).<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 192.</ref><ref>Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 31.</ref> Между 1869 – 1872 година е български учител в Битоля. След оттеглянето на [[Георги Динков]] от [[Загоричани]] през 1872 година, Орлов го замества като учител в едно от първите български училища в Костурско. Подложен е на гонения от костурския владика [[Иларион Костурски|Иларион]], но е защитен от населението на Загоричани.<ref>„Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“. Издателство „Фама“, София, 2006, стр.31.</ref> В 1876 – 1877 година е учител в Бобища.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 15.</ref> По-късно е учител в село [[Олища]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 47.</ref> Поддържа връзки с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_1901_dekemvri.htm Чакаларов, Васил. „Дневник“, ИК „Синева“ София, 2001, стр.62.]</ref> Между 1877 – 1881 година, като заместник директор се налага да изпълнява длъжността директор на българските училища в Прилеп, като ги ръководи с помощта на учителите [[Златко Каратанасов]], [[Григор Алексиев]], Пере Ачев, [[Стефан Зографов]], Секула Дръндаров от [[Долнени]], Илия Здравев и други.<ref>{{cite book |title= Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ |last= Трайчевъ |first= Георги |authorlink= Георги Трайчев |coauthors= |year= 1925 |publisher= Печатница „Фотиновъ“ № 1 |location= София|isbn= |pages= 119 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF.pdf |accessdate= |quote= |lang= }}</ref> След това пак учителства в Загоричани, Воден и други.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 482.</ref> Умира в мизерия в София в 1920 година.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 31.</ref>
Орлов е роден в българското [[костурско]] село [[Бобища]]. Учи в [[Кожани]] и в педагогическото училище Запион в [[Атина]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 12.</ref> Учител по гръцки е в Битоля (1865 – 1866) и [[Прилеп (град)|Прилеп]] (1867 – 1869).<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 192.</ref><ref>Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 31.</ref> Между 1869 – 1872 година е български учител в Битоля. След оттеглянето на [[Георги Динков]] от [[Загоричани]] през 1872 година, Орлов го замества като учител в едно от първите български училища в Костурско. Подложен е на гонения от костурския владика [[Иларион Костурски|Иларион]], но е защитен от населението на Загоричани.<ref>„Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“. Издателство „Фама“, София, 2006, стр.31.</ref> В 1876 – 1877 година е учител в Бобища.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 15.</ref> По-късно е учител в село [[Олища]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 47.</ref> Между 1877 – 1881 година, като заместник директор се налага да изпълнява длъжността директор на българските училища в Прилеп, като ги ръководи с помощта на учителите [[Златко Каратанасов]], [[Григор Алексиев]], Пере Ачев, [[Стефан Зографов]], Секула Дръндаров от [[Долнени]], Илия Здравев и други.<ref>{{cite book |title= Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ |last= Трайчевъ |first= Георги |authorlink= Георги Трайчев |coauthors= |year= 1925 |publisher= Печатница „Фотиновъ“ № 1 |location= София|isbn= |pages= 119 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF.pdf |accessdate= |quote= |lang= }}</ref> След това пак учителства в Загоричани, Воден и други.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 482.</ref> Поддържа връзки с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_1901_dekemvri.htm Чакаларов, Васил. „Дневник“, ИК „Синева“ София, 2001, стр.62.]</ref>
Умира в мизерия в София в 1920 година.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 31.</ref>


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 17:48, 16 ноември 2020

Петър Орлов
български учител от Македония
Роден
Починал
1920 г.

Петър Димитриев Орлов е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Биография

Орлов е роден в българското костурско село Бобища. Учи в Кожани и в педагогическото училище Запион в Атина.[1] Учител по гръцки е в Битоля (1865 – 1866) и Прилеп (1867 – 1869).[2][3] Между 1869 – 1872 година е български учител в Битоля. След оттеглянето на Георги Динков от Загоричани през 1872 година, Орлов го замества като учител в едно от първите български училища в Костурско. Подложен е на гонения от костурския владика Иларион, но е защитен от населението на Загоричани.[4] В 1876 – 1877 година е учител в Бобища.[5] По-късно е учител в село Олища.[6] Между 1877 – 1881 година, като заместник директор се налага да изпълнява длъжността директор на българските училища в Прилеп, като ги ръководи с помощта на учителите Златко Каратанасов, Григор Алексиев, Пере Ачев, Стефан Зографов, Секула Дръндаров от Долнени, Илия Здравев и други.[7] След това пак учителства в Загоричани, Воден и други.[8] Поддържа връзки с ВМОРО.[9]

Умира в мизерия в София в 1920 година.[10]

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 12.
  2. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 192.
  3. ↑ Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 31.
  4. ↑ „Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски)“. Издателство „Фама“, София, 2006, стр.31.
  5. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 15.
  6. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 47.
  7. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 119.
  8. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 482.
  9. ↑ Чакаларов, Васил. „Дневник“, ИК „Синева“ София, 2001, стр.62.
  10. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 31.
Йосиф Ковачев → и. д. директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1877 – 1811) 		→ Васил Карайовов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Орлов&oldid=10555403“.