Крум Дрончилов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност|географ}} |
||
'''Крум Тодоров Дрончилов''' е български антропогеограф и [[етнограф]].<ref name="Вараджакова">{{cite journal | last = Вараджакова | first = Десислава | authorlink = | coauthors = | year = 2020 | month = | title = 130 години от рождението на Крум Дрончилов | journal = [[Известия на Българското географско дружество]] | publisher = [[Българско географско дружество]] | location = | volume = 42 | issue = | pages = 141 – 145 | doi = | id = ISSN 2682-986X | url = http://geography.bg/images/Izv_BGD/tom%2042/JBGS_vol42_2020_Varadzhakova_D.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
|||
| име = Крум Дрончилов |
|||
| име-оригинал = |
|||
| категория = географ |
|||
| описание = български географ и етнограф |
|||
| портрет = |
|||
| портрет-описание = |
|||
| роден-място = [[Самоков]], [[Княжество България]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
|||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = географ |
|||
| област = [[география]], [[етнография]] |
|||
| образование = [[Берлински университет]] |
|||
| учил-при = [[Албрехт Пенк]] |
|||
| работил-в = [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“]] |
|||
| студенти = |
|||
| публикации = |
|||
| известен-с = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = }} |
|||
}} |
|||
⚫ | |||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в [[Самоков]] на |
Роден е в [[Самоков]] на 16 август 1889 г. По произход е от разложкото село [[Горно Драглище|Горно Драглища]]. Започва своето образование в четирикласното училище в Самоков, а през 1907 г. завършва Пловдивската реална гимназия. В периода 1907 – 1908 г. учителства в [[Ръжево Конаре]], след това е писар и архивар в Пловдивската окръжна училищна инспекция. През [[1909]] – [[1914]] г. учи география и етнография в [[Хумболтов университет|Хумболтовия университет]] в [[Берлин]]. Основният предмет, който изучава е [[география]] при [[Албрехт Пенк]]. Записва курс по [[етнография]] при проф. [[Феликс Ритер фон Лушан]], [[геология]] при проф. Бранк и [[философия]] при проф. [[Алойс Адолф Рил]]. По време на следването си е назначен за асистент на проф. Лушан. Завършва с докторска дисертация на тема „Принос към антропологията на българите“. След завръщането си в [[България]] за кратко е учител в село Клисура, област Перник. След това работи в [[Етнографски институт с музей|Етнографския музей]] в [[София]]. От [[1918]] г. е асистент в [[Софийски университет|Софийския университет]] по предложение на [[Анастас Иширков]]. Взема участие в [[Първата световна война]]. През [[1923]] г. е избран за [[доцент]] в катедра „География и етнография“ на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Чете лекции по „География на Азия и Африка“ От [[1924]] г. е дописен член на Българския археологически институт. На Първия конгрес на славянските географи и етнографи в Прага през 1924 г. е избран за член на Комисията за изучаване на скотовъдството в [[Карпатите]] и [[Балканския полуостров]].<ref name="Вараджакова"/> |
||
⚫ | Умира на [[12 ноември]] [[1925]] г.<ref name="Русев">{{cite book |title= Политическа география и геополитика в оригинал |last=Русев, Марин, Георги Рачев |year=2009 |location=София |isbn=978-954-90108-8-6 |pages=254 – 255 }}</ref><ref name="геб">{{Геб|5|1862}}</ref> след злополука в [[Симеоново]] при извършване на научни изследвания. Тогава проучва земните пластове в разреза на Бистришкия водопровод.<ref name="Вараджакова"/> |
||
== Научни трудове == |
== Научни трудове == |
||
[[Файл:BASA-526K-1-1451-6-Krum Dronchilov Obuituary.jpg|260px|мини|Некролог на Крум Дрончилов от Софийския клон „Алеко Константинов“ на Българското туристическо дружество. Източник: [[ДА „Архиви“]].]] |
[[Файл:BASA-526K-1-1451-6-Krum Dronchilov Obuituary.jpg|260px|мини|Некролог на Крум Дрончилов от Софийския клон „Алеко Константинов“ на Българското туристическо дружество. Източник: [[ДА „Архиви“]].]] |
||
Крум Дрончилов работи в областта на антропологията и областно-географските проучвания. По-значими научни трудове са: |
Крум Дрончилов работи в областта на антропологията и областно-географските проучвания. По-значими научни трудове са: |
||
* Metrische Studien an 93 Schädeln aus Kamerun“ („Метрични проучвания върху 93 черепа от Камерун“) (1913); |
|||
⚫ | |||
* „Die Körpergröße der bulgarischen Rekruten und ihre Verteilung in den einzelen Distrikten“ („Височината на българските новобранци и тяхното разпределение по области“) (1914); |
|||
⚫ | |||
* „Beiträge zur Anthropologie der Bulgaren“ („Принос към антропологията на българите“) (1915); |
|||
* „Бурел – антропогеографски изучвания“ / 1923, Годишник на Софийския университет – Историко–филологически факултет. Книга XIX. 2 |
|||
* „Принос към антропологията на албанците“ (1919); |
|||
* „Черепи от старохристиянска гробница в София“ (1919/1920); |
|||
⚫ | |||
* „Бурел – антропогеографски изучавания“ (1923); |
|||
⚫ | |||
* „Политическата граница“ (1925).<ref name="Вараджакова"/> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 21:19, 24 март 2021
Крум Дрончилов | |
български антропогеограф и етнограф | |
Роден | |
---|---|
Починал | 12 ноември 1925 г.
|
Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
Научна дейност | |
Работил в | Софийски университет |
Крум Тодоров Дрончилов е български антропогеограф и етнограф.[1]
Биография
Роден е в Самоков на 16 август 1889 г. По произход е от разложкото село Горно Драглища. Започва своето образование в четирикласното училище в Самоков, а през 1907 г. завършва Пловдивската реална гимназия. В периода 1907 – 1908 г. учителства в Ръжево Конаре, след това е писар и архивар в Пловдивската окръжна училищна инспекция. През 1909 – 1914 г. учи география и етнография в Хумболтовия университет в Берлин. Основният предмет, който изучава е география при Албрехт Пенк. Записва курс по етнография при проф. Феликс Ритер фон Лушан, геология при проф. Бранк и философия при проф. Алойс Адолф Рил. По време на следването си е назначен за асистент на проф. Лушан. Завършва с докторска дисертация на тема „Принос към антропологията на българите“. След завръщането си в България за кратко е учител в село Клисура, област Перник. След това работи в Етнографския музей в София. От 1918 г. е асистент в Софийския университет по предложение на Анастас Иширков. Взема участие в Първата световна война. През 1923 г. е избран за доцент в катедра „География и етнография“ на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Чете лекции по „География на Азия и Африка“ От 1924 г. е дописен член на Българския археологически институт. На Първия конгрес на славянските географи и етнографи в Прага през 1924 г. е избран за член на Комисията за изучаване на скотовъдството в Карпатите и Балканския полуостров.[1]
Умира на 12 ноември 1925 г.[2][3] след злополука в Симеоново при извършване на научни изследвания. Тогава проучва земните пластове в разреза на Бистришкия водопровод.[1]
Научни трудове
Крум Дрончилов работи в областта на антропологията и областно-географските проучвания. По-значими научни трудове са:
- Metrische Studien an 93 Schädeln aus Kamerun“ („Метрични проучвания върху 93 черепа от Камерун“) (1913);
- „Die Körpergröße der bulgarischen Rekruten und ihre Verteilung in den einzelen Distrikten“ („Височината на българските новобранци и тяхното разпределение по области“) (1914);
- „Beiträge zur Anthropologie der Bulgaren“ („Принос към антропологията на българите“) (1915);
- „Принос към антропологията на албанците“ (1919);
- „Черепи от старохристиянска гробница в София“ (1919/1920);
- „Материали за антропологията на българите. I. Македонските българи“ (1921);
- „Бурел – антропогеографски изучавания“ (1923);
- „Предисторически черепи от България“ (1924);
- „Политическата граница“ (1925).[1]
Бележки
- ↑ а б в г Вараджакова, Десислава. 130 години от рождението на Крум Дрончилов // Известия на Българското географско дружество 42. Българско географско дружество, 2020. ISSN 2682-986X. с. 141 – 145.
- ↑ Русев, Марин, Георги Рачев. Политическа география и геополитика в оригинал. София, 2009. ISBN 978-954-90108-8-6. с. 254 – 255.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1862.
|