ПОФК Ботев (Враца): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 529: | Ред 529: | ||
|{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019||13 март 2021|| |
|{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019||13 март 2021|| |
||
|- |
|- |
||
|{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021|||| |
|{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021||8 юни 2021|| |
||
|- |
|||
|{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021|||| |
|||
|- |
|- |
||
|} |
|} |
Версия от 04:27, 9 юни 2021
Ботев (Враца) | ||||
Прозвище | Зелените лъвове Врачани | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 1921 г.[1] | |||
Държава | България | |||
Стадион | „Христо Ботев“ | |||
Капацитет | 25 000 | |||
Президент | Христо Илиев | |||
Старши треньор | Даниел Моралес | |||
Първенство | Първа лига | |||
2020/21 | Първа лига, 12 място | |||
Спонсор | община Враца Уинбет АЕЦ „Козлодуй“ | |||
Екипировка | Ереа | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ПОФК Ботев в Общомедия |
ПФК Ботев е български футболен отбор от Враца, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Христо Ботев“, който е с капацитет 25 000 места.
От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през сезон 1970/71, когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали.
История
Създаване и първи години
Клубът е основан на 21 април 1921 г. На тази дата на игрището край стария пазар на Враца група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер Христо Ботев. Учредители са Иван Абузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. Застъпени са и спортовете лека атлетика и гимнастика, а за председател на клуба е избран Герго Бойчев.[2]
През 1923 година към спортен клуб "Ботев се присъединяват футболистите от забранения СК "Кръстю Раковски" и "Ботев" започва да развива приоритетно футбол. През август, същата година, отборът се преименува на "Врачански Ботев", но оригиналното име е върнато 4 месеца по-късно.
Между 1928 г. и 1930 г. се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато след промени в структурата на клубовете е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. Футболистите на Ботев са част от ДСО Спартак.
През 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на три ДСО – „Спартак“, „Строител“ и „Червено знаме“. През 1960/61 достига до полуфинал за Националната купа, където отпада от бъдещия носител на трофея ЦДНА (София). Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в Северната „Б“ група и печели правото да участва в „А“ група за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник Монтана.[3] Сред основните футболисти в състава по това време са Илия Драгомиров, Георги Каменов, Евлоги Йорданов, Николай Бакърджиев и Кирил Райков.
26 сезона в „А“ група (1964 – 1990)
След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като Румен Йотов, Николай Пенков, Сашо Ангелов, Цветан Патеров, Венелин Тошков, Ангел Ценов. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през сезон 1970/71 печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след ЦСКА и Левски и придобиват правото да представят България в Купата на УЕФА. В нея „Ботев“ среща Динамо (Загреб) и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1.
През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през сезон 1976/77, когато финишира на 5-о място, както и през сезон 1984/85 – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като Илия Вълов, Валери Греков, Илия Войнов, Цветан Данов и Емил Маринов. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на ЦК на Българската комунистическа партия, свързано със злополучния финал за Купата на България през 1985 г., което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост Левски (София), преименуван тогава на „Витоша“.[4] Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през сезон 1989/90. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група.
Две десетилетия извън елита (1990 – 2011)
Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до „В“ група. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба Мартин Петров. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група. От школата излиза още един значим футболист в лицето на Валентин Илиев, но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава. Това довежда до липсата на представителен отбор в периода 2003 – 2005.
След възстановяването на мъжкия тим през 2005 г. „врачани“ записват 4 поредни сезона във „В“ група. През сезон 2008/09 завършват на 1-во място и печелят промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен Сашо Ангелов[5], като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през 2010/11 е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза.
Възходи и падения
През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През сезон 2011/12 отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, Атанас Джамбазки, Тодор Гарев и Антони Здравков, а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза.
През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран Пепино Тири.[6] За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът Джулиано Сонзони, а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.[7] Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва на 13-о място и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита.
През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от община Враца, което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига.
Наименования
- СК Врачански Ботев (август 1923 - ноември 1923)
- СК Ботев (1923 – 1927)
- Ботев-Орел 28 (1928 – 1930)
- Ботев (1930 – 1949)
- Спартак (1949 – 1957)
- Ботев (1957 – 1985)
- Враца (1985 – 1990)
- Ботев (от 1990 г.)
Успехи
- Бронзов медалист – 1970/71
- Полуфиналист – 1984/85
Участия в европейските клубни турнири
Купа на УЕФА
Сезон | Турнир | Етап | Отбор | Домакин | Гост |
---|---|---|---|---|---|
1971/72 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | Динамо (Загреб) | 1:2 | 1:6 |
Последните 10 сезона
Сезон | Първенство | Място | М | П | Р | З | ГР | Т | Купа на България |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
2010/11 | „Б“ група | 1 | 1/16-финал | ||||||
2011/12 | „А“ група | 12 | 1/16-финал | ||||||
2012/13 | „А“ група | 13 | 1/16-финал | ||||||
2013/14 | Б Група | 6 | 1/32-финал | ||||||
2014/15 | Б Група | 13 | 1/32-финал | ||||||
2015/16 | „В“ Група | 2 | не участва | ||||||
2016/17 | Втора лига | 10 | 1/32-финал | ||||||
2017/18 | Втора лига | 1 | 1/8-финал | ||||||
2018/19 | Първа лига | 8 | 1/16 финал | ||||||
2019/20 | Първа лига | 11 | 29 | 6 | 8 | 15 | 26:50 | 26 | 1/4-финал |
Класиране по сезони
Клубен стадион
„Ботев“ Враца играе домакинските си срещи на стадион „Христо Ботев“. Той се намира в източната част на Враца и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд от жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е за 32 000 зрители (25 000 седящи). Тревното покритие е обновено през 2000 година. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта.
Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи представящи „Ботев“ Враца. Административната сграда е на три етажа, като съблекални и други помощни помещения, музейна експозиция посветена на футболния отбор, ресторант и зала за пресконференции.
Настоящ състав
Към 31 януари 2021 г.
Вратари | |
---|---|
1 | Христо Митов |
33 | Красимир Костов |
34 | Дамян Дамянов |
Защитници | |
---|---|
5 | Костадин Ничев |
14 | Димитър Буров |
16 | Петър Генчев |
18 | Илия Миланов |
19 | Ангел Цолов |
37 | Венцислав Керчев |
77 | Мартин Николов |
81 | Атанас Зехиров |
Халфове | |
---|---|
6 | Даниел Гаджев |
8 | Педро Лагоа |
9 | Даниел Генов |
10 | Петър Атанасов |
17 | Чавдар Ивайлов |
22 | Никола Колев |
23 | Христо Златински |
24 | Аласан Н'Диайе |
28 | Самир Аяс |
88 | Том |
94 | Юлиян Ненов |
Нападатели | |
---|---|
15 | Мирослав Маринов |
20 | Дориан Бабунски |
30 | Валери Домовчийски |
Почетни листи в Първа лига
Място | Име | Период | Мачове |
---|---|---|---|
1 | Николай Пенков | 1969 – 1981 | 334 |
2 | Сашо Ангелов | 1967 – 1980 | 307 |
3 | Евлоги Йорданов | 1959 – 1975 | 305 |
4 | Георги Каменов | 1962 – 1975 | 285 |
5 | Димитър Ефремов | 1972 – 1988 | 284 |
6 | Ангел Ценов | 1967 – 1978 | 267 |
7 | Валери Цветанов | 1979 – 1989 | 265 |
8 | Венелин Тошков | 1970 – 1988 | 250 |
9 | Кирил Райков | 1963 – 1976 | 211 |
10 | Николай Бакърджиев | 1962 – 1972 | 209 |
Място | Име | Период | Голове |
---|---|---|---|
1 | Георги Каменов | 1962 – 1975 | 150 |
2 | Сашо Ангелов | 1967 – 1980 | 87 |
3 | Емил Маринов | 1982 – 1989 | 69 |
4 | Евлоги Йорданов | 1959 – 1975 | 66 |
5 | Цветан Данов | 1981 – 1988 | 63 |
6 | Димитър Ефремов | 1972 – 1988 | 58 |
7 | Илия Драгомиров | 1957 – 1970 | 52 |
8 | Илия Войнов | 1981 – 1988 | 25 |
9 | Николай Бакърджиев | 1962 – 1972 | 21 |
10 | Венелин Тошков | 1970 – 1988 | 19 |
Треньори на клуба
|
|
Източници
- ↑ bgclubs.eu
- ↑ Ботев стана на 99 години // konkurent.bg, 26 април 2020 г.
- ↑ Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава // konkurent.bg, 21 юни 2020 г.
- ↑ Витоша – Враца 3:6 // levskisofia.info.
- ↑ Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) // sport-vt.com, 29 юни 2009 г.
- ↑ Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) // dariknews.bg, 30 юли 2012 г.
- ↑ Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци // konkurent.bg, 21 юни 2020 г.