Давид (комитопул): Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Давѝд''' е велможа от югозападната част на [[Първо българско царство|Първото българско царство]], активен през втората половина на X в. Той е най-големият от [[комитопули|четиримата синове]] на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]], които през 976 г. повеждат борба срещу [[Византия]] за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано. Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област [[Македония (област)|Македония]] между реките [[Вардар]] и [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] или на югозапад, в [[Преспа (област)|Преспа]]. |
||
Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно. Сигурни са сведенията за това как Давид умира — той е убит от скитащи [[власи]] в местност по пътя между [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] и [[Костур (град)|Костур]], наречена Красивите дъбове ({{lang|el|καλή δρυς}}).<ref>[https://chitanka.info/text/2382/10 Стивън Рънсиман, „История на Първото българско царство“, „Глава III. Краят на едно царство“, 1993 г.]</ref> Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа или убийството му е организирано от Византия е предмет на догадки, а основният извор за тези събития, [[Йоан Скилица]], мълчи по въпроса. |
Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно. Сигурни са сведенията за това как Давид умира — той е убит от скитащи [[власи]] в местност по пътя между [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] и [[Костур (град)|Костур]], наречена Красивите дъбове ({{lang|el|καλή δρυς}}).<ref>[https://chitanka.info/text/2382/10 Стивън Рънсиман, „История на Първото българско царство“, „Глава III. Краят на едно царство“, 1993 г.]</ref> Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа или убийството му е организирано от Византия е предмет на догадки, а основният извор за тези събития, [[Йоан Скилица]], мълчи по въпроса. |
||
Текуща версия към 09:29, 19 юни 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Давид.
| Давид | |
| български благородник | |
 Свети цар Давид Български, стенописно изображение от „Свети Архангели“ в Рилския манастир, Димитър Зограф, 1845 г. | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 976 г.
|
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Баща | Никола |
| Майка | Рипсимия |
| Братя/сестри | Мойсей Арон Самуил |
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в. Той е най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано. Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония между реките Вардар и Бистрица или на югозапад, в Преспа.
Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно. Сигурни са сведенията за това как Давид умира — той е убит от скитащи власи в местност по пътя между Преспа и Костур, наречена Красивите дъбове (на гръцки: καλή δρυς).[1] Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа или убийството му е организирано от Византия е предмет на догадки, а основният извор за тези събития, Йоан Скилица, мълчи по въпроса.
В памет на най-големия си брат, Давид, и на родителите си, Никола и Рипсимия, през 993 г. българският военачалник Самуил поставя каменен надпис, открит в църквата „Свети Герман“ от X век при село Герман до Преспанското езеро.
Давид е един от типичните примери за народна канонизация, усвоена и от църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от XIX век. Паметта на Свети Давид, цар Български се отбелязва заедно с онази на Светите Седмочисленици – на 27 юли.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, Изд. „Просвета“, София 1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 84.
- Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 603-616.
- Павлов, Пл., Темелски, Хр. Светци и духовни водачи от Македония, Велико Търново, 2004.
