Жан I: Разлика между версии
м Без наскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия |
м форматиране; форматиране: 2x кавички, нов ред, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Жан I|Жан}} |
{{към пояснение|Жан I|Жан}} |
||
{{Личност |
|||
{{монарх |
|||
| име |
| име-оригинал = |
||
| категория = монарх |
|||
| описание = Крал на Франция и Навара |
|||
| описание = [[крал]] на [[Кралство Франция|Франция]] и [[Кралство Навара|Навара]] |
|||
| изображение за личността = John_I_of_France.jpg |
|||
| портрет = John_I_of_France.jpg |
|||
| описание |
| портрет-описание = Надгробен камък на Жан I |
||
⚫ | |||
| име-рождено = |
|||
⚫ | |||
| вложки = |
|||
| пълно име = |
|||
{{Личност/Монарх |
|||
⚫ | |||
| категория = монарх |
|||
| място на раждане = Шато Венсен, [[Ил дьо Франс]], [[Франция]] |
|||
⚫ | |||
| място на смъртта = Шато Венсен, Ил дьо Франс, Франция |
|||
⚫ | |||
| погребан = [[Базилика Сен Дени]] |
|||
| предшественик = [[Луи X (Франция)|Луи Х Френски]][[Файл:Red crown.png| |
| предшественик = [[Луи X (Франция)|Луи Х Френски]] [[Файл:Red crown.png|15px]] |
||
| наследник = [[Филип V (Франция)|Филип V Френски]][[Файл:Red crown.png| |
| наследник = [[Филип V (Франция)|Филип V Френски]] [[Файл:Red crown.png|15px]] |
||
⚫ | |||
| династия = [[Капетинги|Капет]] |
|||
| религия = |
|||
| баща = [[Луи X (Франция)|Луи Х Френски]][[Файл:Red crown.png|15 px]] |
|||
| герб = |
|||
| майка = [[Клеманс Унгарска]] |
|||
}} |
|||
}} |
}} |
||
'''Жан I''' наричан '''Посмъртни''' ({{lang|fr|Jean I le Posthume}}) е [[крал на Навара]] |
'''Жан I''', наричан '''Посмъртни''' ({{lang|fr|Jean I le Posthume}}), е [[крал на Навара]] като '''Хуан I''' ({{lang|es|Juan I el Póstumo}}) и [[Крал на Франция|Франция]], както и [[граф]] на [[Шампан]] в началото на [[14 век]]. Той е посмъртен син на [[Луи X (Франция)|Луи Х Френски]] и неаполитанската принцеса [[Клеманс Унгарска]]. Роден през нощта на [[14 ноември|14]] срещу [[15 ноември]] [[1316]], Жан царува само пет дена от раждането си до смъртта си, правейки го най-младия крал на Франция. |
||
== Спор за короната == |
== Спор за короната == |
||
През [[юни]] [[1316]] френският крал Луи Х заболява и умира, оставяйки френския трон празен. Започват спорове из кралското семейство за това кой трябва да го наследи. Основен фактор в споровете е бременната кралица [[Клеманс Унгарска]]. Основното опасение е в това новороденото да не бъде момиче. В такъв случай, основни претенденти за трона са единственото друго дете на Луи X, [[Жана II Наварска|принцеса Жана]] и брат му, [[Филип V (Франция)|граф Филип дьо Поатие]]. Родът Капет се разделя на два лагера, като към поддръжниците на Жана са [[Шарл (Валоа)|Шарл дьо Валоа]], [[Шарл IV (Франция)|Шарл дьо ла Марш]] и Ото IV Бургундски, а поддръжници на граф дьо Поатие били Луи д'Еврьо, Мао д'Артоа. |
През [[юни]] [[1316]] френският крал Луи Х заболява и умира, оставяйки френския трон празен. Започват спорове из кралското семейство за това кой трябва да го наследи. Основен фактор в споровете е бременната кралица [[Клеманс Унгарска]]. Основното опасение е в това новороденото да не бъде момиче. В такъв случай, основни претенденти за трона са единственото друго дете на Луи X, [[Жана II Наварска|принцеса Жана]] и брат му, [[Филип V (Франция)|граф Филип дьо Поатие]]. Родът Капет се разделя на два лагера, като към поддръжниците на Жана са [[Шарл (Валоа)|Шарл дьо Валоа]], [[Шарл IV (Франция)|Шарл дьо ла Марш]] и [[Ото IV (Бургундия)|Ото IV Бургундски]], а поддръжници на граф дьо Поатие били Луи д'Еврьо, Мао д'Артоа. |
||
Възползвайки се от кръжащите слухове относно законността на прицеса Жана, след като майка ѝ, бившата кралица [[Маргьорит Бургундска]] е уличена в изневяра и затворена в [[Шато Гаяр]], а брака ѝ с Луи Х е анулиран, с помощта на разум и дипломатичност, граф дьо Поатие привлича на своя страна мнозинството от противниците си, самопровъзгласявайки се за регент на неродения си племенник. |
Възползвайки се от кръжащите слухове относно законността на прицеса Жана, след като майка ѝ, бившата кралица [[Маргьорит Бургундска]] е уличена в изневяра и затворена в [[Шато Гаяр]], а брака ѝ с Луи Х е анулиран, с помощта на разум и дипломатичност, граф дьо Поатие привлича на своя страна мнозинството от противниците си, самопровъзгласявайки се за регент на неродения си племенник. |
||
== Живот == |
== Живот == |
||
[[Файл:Jean_Dassier_(1676-1763)_-_Jean_Ier_le_Posthume_roy_de_France_(1316).jpg|ляво|мини |
[[Файл:Jean_Dassier_(1676-1763)_-_Jean_Ier_le_Posthume_roy_de_France_(1316).jpg|ляво|мини|Монета на Жан I <br>от Жан Дасиер-18 век]] |
||
Пет месеца след смъртта на Луи Х Клеманс Унгарска ражда момче, с което, поне за малко, прекратява споровете за наследството. Според някои източници, въпреки добре протеклата бременност при раждането се налага да използват щипци, за да извадят детето (метод, използван в медицината чак до [[19 век]]). То е наречено Жан в чест на [[Йоан Кръстител]], светец покровител на кралица Клеманс. След раждането Клеманс е в лошо здраве, първоначално оплаквайки се само от главоболие и гадене, по-късно повръщане, загуба на съзнание, треска. |
Пет месеца след смъртта на Луи Х Клеманс Унгарска ражда момче, с което, поне за малко, прекратява споровете за наследството. Според някои източници, въпреки добре протеклата бременност при раждането се налага да използват щипци, за да извадят детето (метод, използван в медицината чак до [[19 век]]). То е наречено Жан в чест на [[Йоан Кръстител]], светец покровител на кралица Клеманс. След раждането Клеманс е в лошо здраве, първоначално оплаквайки се само от главоболие и гадене, по-късно повръщане, загуба на съзнание, треска. |
||
Детето е кръстено на следващия ден, като за негови кръстници са избрани регентът граф Филип дьо Поатие, съпругата му [[Жана Бургундска (1291-1330)|Жана Бургундска]], майка ѝ графиня Мао д' Артоа, сенешалът Жан дьо Жоенвил и кралският конетабъл Гоше дьо Шатийон. По време на кръщенето детето получава гърч. В своя роман от [[1957]] |
Детето е кръстено на следващия ден, като за негови кръстници са избрани регентът граф Филип дьо Поатие, съпругата му [[Жана Бургундска (1291-1330)|Жана Бургундска]], майка ѝ графиня Мао д' Артоа, сенешалът Жан дьо Жоенвил и кралският конетабъл Гоше дьо Шатийон. По време на кръщенето детето получава гърч. В своя роман от [[1957]] „Законът на мъжете“, френския писател [[Морис Дрюон]] описва събитието така: |
||
{{цитат|Бебето-крал бе станало синьо и с всеки миг кожата му потъмняваше и ставаше едва ли не черна. Тялото му се бе вкочанило, ръчичките бяха сгърчени, през отворените му клепачи се виждаше само бялото на очите му. Нечия невидима ръка задушаваше този неосъзнал се още живот, окръжен от трепкащи светлини и тревожно наведени чела.|}} |
{{цитат|''Бебето-крал бе станало синьо и с всеки миг кожата му потъмняваше и ставаше едва ли не черна. Тялото му се бе вкочанило, ръчичките бяха сгърчени, през отворените му клепачи се виждаше само бялото на очите му. Нечия невидима ръка задушаваше този неосъзнал се още живот, окръжен от трепкащи светлини и тревожно наведени чела.''|}} |
||
На [[19 ноември]], три дена след кръщението, е насрочено малкият крал да бъде представен пред благородниците, за да бъде припознат като техен върховен суверен. Именно по време на представянето на детето то изпада в шок и умира скоро след това. Негов наследник става чичо му Филип дьо Поатие, приемайки името [[Филип V (Франция)|Филип V Дълги]]. |
На [[19 ноември]], три дена след кръщението, е насрочено малкият крал да бъде представен пред благородниците, за да бъде припознат като техен върховен суверен. Именно по време на представянето на детето то изпада в шок и умира скоро след това. Негов наследник става чичо му Филип дьо Поатие, приемайки името [[Филип V (Франция)|Филип V Дълги]]. |
||
<br> |
|||
[[Файл:Jean Ier Bier.jpg|мини| |
[[Файл:Jean Ier Bier.jpg|мини|център|250px|Финално изпращане на Жан I.]] |
||
== Джианино Балиони == |
== Джианино Балиони == |
||
През годините изникват множество теории относно причината за смъртта на Жан I от отравяне до размяна с мъртво дете, но никоя не може да бъде потвърдена. Мнозинството историци предполагат, че смъртта му е причинена от вековете на кръвосмешение във френския кралски двор и усложненията при раждането. Въпреки това писатели романисти се възползват от историята за Джианино Балиони. |
През годините изникват множество теории относно причината за смъртта на Жан I от отравяне до размяна с мъртво дете, но никоя не може да бъде потвърдена. Мнозинството историци предполагат, че смъртта му е причинена от вековете на [[кръвосмешение]] във френския кралски двор и усложненията при раждането. Въпреки това писатели [[Романист|романисти]] се възползват от историята за Джианино Балиони. |
||
През [[1360]] в [[Париж]] пристигнал сиенец на име Джианино (или Джиовани) Балиони твърдейки, че е крал Жан I, настоявайки, че е законният притежател на короната. Арестуван по заповед на върналия се на френска земя крал [[Жан II|Жан II Валоа]], Джианино Балиони е затворен и умира в затвора през [[1363]]. |
През [[1360]] в [[Париж]] пристигнал сиенец на име Джианино (или Джиовани) Балиони твърдейки, че е крал Жан I, настоявайки, че е законният притежател на короната. Арестуван по заповед на върналия се на френска земя крал [[Жан II|Жан II Валоа]], Джианино Балиони е затворен и умира в затвора през [[1363]]. |
||
== В литературата == |
== В литературата == |
||
Жан или Джианино е основен герой в книгата на италианеца Томазо ди Кампаня Фалкониери „Човекът който се мислеше за крал на Франция“, както и в поредицата на френския романист [[Морис Дрюон]] |
Жан или Джианино е основен герой в книгата на италианеца Томазо ди Кампаня Фалкониери „Човекът който се мислеше за крал на Франция“, както и в поредицата на френския романист [[Морис Дрюон]] „[[Прокълнатите крале]]“. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:44, 11 октомври 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Жан I.
Жан I Jean Ier de France | |
крал на Франция и Навара | |
Надгробен камък на Жан I | |
Роден |
15 ноември 1316 г.
|
---|---|
Починал | 20 ноември 1316 г.
|
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Религия | християнство |
Управление | |
Период | 15 ноември – 19 ноември 1316 |
Коронация | не е коронован |
Предшественик | Луи Х Френски |
Наследник | Филип V Френски |
Други титли | граф на Шампан |
Герб | |
Семейство | |
Род | Капетинги |
Баща | Луи X |
Майка | Клеманс Унгарска |
Братя/сестри | Жана II Наварска |
Жан I в Общомедия |
Жан I, наричан Посмъртни (на френски: Jean I le Posthume), е крал на Навара като Хуан I (на испански: Juan I el Póstumo) и Франция, както и граф на Шампан в началото на 14 век. Той е посмъртен син на Луи Х Френски и неаполитанската принцеса Клеманс Унгарска. Роден през нощта на 14 срещу 15 ноември 1316, Жан царува само пет дена от раждането си до смъртта си, правейки го най-младия крал на Франция.
Спор за короната
През юни 1316 френският крал Луи Х заболява и умира, оставяйки френския трон празен. Започват спорове из кралското семейство за това кой трябва да го наследи. Основен фактор в споровете е бременната кралица Клеманс Унгарска. Основното опасение е в това новороденото да не бъде момиче. В такъв случай, основни претенденти за трона са единственото друго дете на Луи X, принцеса Жана и брат му, граф Филип дьо Поатие. Родът Капет се разделя на два лагера, като към поддръжниците на Жана са Шарл дьо Валоа, Шарл дьо ла Марш и Ото IV Бургундски, а поддръжници на граф дьо Поатие били Луи д'Еврьо, Мао д'Артоа.
Възползвайки се от кръжащите слухове относно законността на прицеса Жана, след като майка ѝ, бившата кралица Маргьорит Бургундска е уличена в изневяра и затворена в Шато Гаяр, а брака ѝ с Луи Х е анулиран, с помощта на разум и дипломатичност, граф дьо Поатие привлича на своя страна мнозинството от противниците си, самопровъзгласявайки се за регент на неродения си племенник.
Живот
Пет месеца след смъртта на Луи Х Клеманс Унгарска ражда момче, с което, поне за малко, прекратява споровете за наследството. Според някои източници, въпреки добре протеклата бременност при раждането се налага да използват щипци, за да извадят детето (метод, използван в медицината чак до 19 век). То е наречено Жан в чест на Йоан Кръстител, светец покровител на кралица Клеманс. След раждането Клеманс е в лошо здраве, първоначално оплаквайки се само от главоболие и гадене, по-късно повръщане, загуба на съзнание, треска.
Детето е кръстено на следващия ден, като за негови кръстници са избрани регентът граф Филип дьо Поатие, съпругата му Жана Бургундска, майка ѝ графиня Мао д' Артоа, сенешалът Жан дьо Жоенвил и кралският конетабъл Гоше дьо Шатийон. По време на кръщенето детето получава гърч. В своя роман от 1957 „Законът на мъжете“, френския писател Морис Дрюон описва събитието така:
„ | Бебето-крал бе станало синьо и с всеки миг кожата му потъмняваше и ставаше едва ли не черна. Тялото му се бе вкочанило, ръчичките бяха сгърчени, през отворените му клепачи се виждаше само бялото на очите му. Нечия невидима ръка задушаваше този неосъзнал се още живот, окръжен от трепкащи светлини и тревожно наведени чела. | “ |
На 19 ноември, три дена след кръщението, е насрочено малкият крал да бъде представен пред благородниците, за да бъде припознат като техен върховен суверен. Именно по време на представянето на детето то изпада в шок и умира скоро след това. Негов наследник става чичо му Филип дьо Поатие, приемайки името Филип V Дълги.
Джианино Балиони
През годините изникват множество теории относно причината за смъртта на Жан I от отравяне до размяна с мъртво дете, но никоя не може да бъде потвърдена. Мнозинството историци предполагат, че смъртта му е причинена от вековете на кръвосмешение във френския кралски двор и усложненията при раждането. Въпреки това писатели романисти се възползват от историята за Джианино Балиони.
През 1360 в Париж пристигнал сиенец на име Джианино (или Джиовани) Балиони твърдейки, че е крал Жан I, настоявайки, че е законният притежател на короната. Арестуван по заповед на върналия се на френска земя крал Жан II Валоа, Джианино Балиони е затворен и умира в затвора през 1363.
В литературата
Жан или Джианино е основен герой в книгата на италианеца Томазо ди Кампаня Фалкониери „Човекът който се мислеше за крал на Франция“, както и в поредицата на френския романист Морис Дрюон „Прокълнатите крале“.
Източници
- Louis Monmerqué, , Paris, Tabary, bouquiniste éditeur, 1844,
- Eric Le Nabour, , Perrin, 2005
|