Тернопил: Разлика между версии
Добавена е повече информация за историята на града Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
Завършено писане за историята на града Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
Градът често е нападан от [[Татари|татарите]]. Татарите безуспешно се опитват да превземат укрепленията на Тарнопол през 1549, 1575 и 1589 г.<ref>Stupnicki Hippolit. Galicya pod względem topograficzno-geograficznohistorycznym / Hippolit Stupnicki. - Lwów, 1849. - 176 s.</ref> |
Градът често е нападан от [[Татари|татарите]]. Татарите безуспешно се опитват да превземат укрепленията на Тарнопол през 1549, 1575 и 1589 г.<ref>Stupnicki Hippolit. Galicya pod względem topograficzno-geograficznohistorycznym / Hippolit Stupnicki. - Lwów, 1849. - 176 s.</ref> |
||
[[Файл:Надставна церка, вул. Над Ставом.JPG|ляво|мини|Първата църква в града - църквата "Въздвижение на Светия кръст]] |
|||
По време на въстанието на Хмелницки през 1648-1654 г. много от жителите му се присъединяват към войските на Хмелницки, особено по време на обсадата на Збараж през 1649 г., на 20 км от града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ukrssr.com.ua/ternop/viniknennya-mista-ternopil|заглавие=Виникнення і розвиток міста Тернопіль » Історія міст і сіл Української РСР|достъп_дата=2021-10-20}}</ref> |
По време на въстанието на Хмелницки през 1648-1654 г. много от жителите му се присъединяват към войските на Хмелницки, особено по време на обсадата на Збараж през 1649 г., на 20 км от града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ukrssr.com.ua/ternop/viniknennya-mista-ternopil|заглавие=Виникнення і розвиток міста Тернопіль » Історія міст і сіл Української РСР|достъп_дата=2021-10-20}}</ref> |
||
Няколко дни след сключването на Зборовския мирен договор от 1649 г. армията на короната потегля през Тарнопол в посока [[Лвов]]. През май 1651 г., в навечерието на битката при Берестечка, [[Богдан Хмелницки]] се разположил на лагер край града, като дълго време групирал силите си между Тарнопол и Збараж. Преследвайки армията на престолонаследника М. Калиновски, [[казаци]] и татари минават през Тарнопол. Градът е опожарен. Много граждани бягат към река Днепър или към казашките градове. Поляците и евреите са убити от татарите или взети в плен. Що се отнася до украинците, хетманът се споразумя с хана да ги води свободно чак до Лвов.<ref name=":0">Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Київ: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 1. - 1996. - 880 с.</ref> |
Няколко дни след сключването на Зборовския мирен договор от 1649 г. армията на короната потегля през Тарнопол в посока [[Лвов]]. През май 1651 г., в навечерието на битката при Берестечка, [[Богдан Хмелницки]] се разположил на лагер край града, като дълго време групирал силите си между Тарнопол и Збараж. Преследвайки армията на престолонаследника М. Калиновски, [[казаци]] и татари минават през Тарнопол. Градът е опожарен. Много граждани бягат към река Днепър или към казашките градове. Поляците и евреите са убити от татарите или взети в плен. Що се отнася до украинците, хетманът се споразумя с хана да ги води свободно чак до Лвов.<ref name=":0">Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Київ: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 1. - 1996. - 880 с.</ref> |
||
[[Файл:Jan Amor Tarnowski.PNG|мини|Ян Тарновски]] |
[[Файл:Jan Amor Tarnowski.PNG|мини|Ян Тарновски|ляво]] |
||
[[Файл:Тернопіль 8245.jpg|мини|Украинска гръко-католическа катедрала "Непорочно зачатие на Пресветата Дева Мария" (бивша доминиканска църква).]] |
|||
[[Файл:Церква Непорочного Зачаття Пресвятої Діви Марії інтерьєр.jpg|мини|Украинската гръко-католическа катедрала "Непорочно зачатие на Блажената Дева Мария" отвътре]] |
|||
Следващият епизод с армията на Хмелницки в Тарнопол се отнася към 1653 г. За да установи настроенията в армията, Хмелницки свиква черен съвет край Тарнопол. Въпреки позицията на Хмелницки, който се съгласява да приеме протектората на [[Султан|султана]], дворянството е против, в полза на възстановяването на подчинението на царя<ref name=":0" />. През ноември 1654 г., след като Запорожката Армия вече е приела подчинението на руския цар, по време на войната на казашко-руската армия с [[Жечпосполита]], дворянските отряди начело с хетмана Потоцки и Ляскоронски<ref name=":1">Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Киш: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 2. - 1997. - 776 с. </ref>, събрали силите си в Тарнопол, потеглят към [[Каменец Подолски|Каменец]]. Оттук те започнаха настъпление към Подолието, към Бар<ref name=":1" />. А през септември 1655 г. вече казашки полкове, обединени с руските войски, настъпващи към Лвов, наред с други селища превземат и Тарнопол<ref>Крип’якевич І. П. Богдан Хмельницький / Відп. ред. Ф. П. Шевченко, І. Л. Бутич, Я. Д. Ісаєвич. - 2-е вид., виправлене і доповнене. - Львів: Світ, 1990. - 408 с.</ref>. |
Следващият епизод с армията на Хмелницки в Тарнопол се отнася към 1653 г. За да установи настроенията в армията, Хмелницки свиква черен съвет край Тарнопол. Въпреки позицията на Хмелницки, който се съгласява да приеме протектората на [[Султан|султана]], дворянството е против, в полза на възстановяването на подчинението на царя<ref name=":0" />. През ноември 1654 г., след като Запорожката Армия вече е приела подчинението на руския цар, по време на войната на казашко-руската армия с [[Жечпосполита]], дворянските отряди начело с хетмана Потоцки и Ляскоронски<ref name=":1">Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Киш: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 2. - 1997. - 776 с. </ref>, събрали силите си в Тарнопол, потеглят към [[Каменец Подолски|Каменец]]. Оттук те започнаха настъпление към Подолието, към Бар<ref name=":1" />. А през септември 1655 г. вече казашки полкове, обединени с руските войски, настъпващи към Лвов, наред с други селища превземат и Тарнопол<ref>Крип’якевич І. П. Богдан Хмельницький / Відп. ред. Ф. П. Шевченко, І. Л. Бутич, Я. Д. Ісаєвич. - 2-е вид., виправлене і доповнене. - Львів: Світ, 1990. - 408 с.</ref>. |
||
За последен път в Тарнопол армията на Б.Хмелницки се появява през 1657 г. След Хмелницки, през 1660-1670 г. в Подолието и Галиция се води борба за създаване на независима Украинска казашка държава под ръководството на хетмана Петър Дорошенко. Негови съюзници са [[Османска империя|Османската империя]] и нейният васал - [[Кримско ханство|Кримското ханство]]. Тези съюзници опустошават селищата в Подолието. Тарнопол не прави изключение.<ref>Окаринський В. Тернопіль в часи Богдана Хмельницького / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 2-8 червня. № 21 (438).- С . 8.</ref> |
За последен път в Тарнопол армията на Б.Хмелницки се появява през 1657 г. След Хмелницки, през 1660-1670 г. в Подолието и Галиция се води борба за създаване на независима Украинска казашка държава под ръководството на хетмана Петър Дорошенко. Негови съюзници са [[Османска империя|Османската империя]] и нейният васал - [[Кримско ханство|Кримското ханство]]. Тези съюзници опустошават селищата в Подолието. Тарнопол не прави изключение.<ref>Окаринський В. Тернопіль в часи Богдана Хмельницького / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 2-8 червня. № 21 (438).- С . 8.</ref> |
||
[[Файл:Тернопільський замок - 16039746.jpg|ляво|мини|Замъкът Тернопол]] |
|||
През 1772 г. Тарнопол става част от [[Австрийска империя|Австрийската империя]] след първото разделяне на Полско-литовската държава, а от 1783 г. става център на Австрийската околия.<ref>Окаринський В. Власники Тернополя / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 28 квітня - 4 травня. - № 17 (434). - СЛ 0.</ref> |
През 1772 г. Тарнопол става част от [[Австрийска империя|Австрийската империя]] след първото разделяне на Полско-литовската държава, а от 1783 г. става център на Австрийската околия.<ref>Окаринський В. Власники Тернополя / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 28 квітня - 4 травня. - № 17 (434). - СЛ 0.</ref> |
||
=== 20 век === |
=== 20 век === |
||
[[Файл:Kostel Ternopil.jpg|мини|Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ е разрушена през 1954 г.]] |
[[Файл:Kostel Ternopil.jpg|мини|Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ е разрушена през 1954 г.|ляво]] |
||
Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ в неоготически стил е построена през 1903-1908 г. Автор на проекта на църквата е галисийският архитект, главен представител на галисийската неоготика Теодор Мариан Талевски (1857-1910).<ref>Biernat Marcin. Kościół parafialny p.w. Matki Boskiej Nieustającej Pomocy w Tarnopolu / Marcin Biernat // Materiały do dziejów sztuki sakralnej na ziemiach wschodnich dawnej Rzeczypospolitej / Redakcja naukowa: Jan K. Ostrowski. - Część I. Kościoły i klasztory rzymskokatolickie dawnego Województwa Ruskiego. - Tom 16. - Kraków, 2008. - S. 215-270.</ref> Църквата в Тернопол е разрушена през 1954 г. Върху неговите основи по-късно е построен централен универсален магазин, който е открит през октомври 1959 г.<ref>Бойцун Л. Тернопіль у плині літ. Історико-краєзнавчі замальовки / Л. Бойцун. - Тернопіль: Джура, 2003. - 392 с.</ref> |
Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ в неоготически стил е построена през 1903-1908 г. Автор на проекта на църквата е галисийският архитект, главен представител на галисийската неоготика Теодор Мариан Талевски (1857-1910).<ref>Biernat Marcin. Kościół parafialny p.w. Matki Boskiej Nieustającej Pomocy w Tarnopolu / Marcin Biernat // Materiały do dziejów sztuki sakralnej na ziemiach wschodnich dawnej Rzeczypospolitej / Redakcja naukowa: Jan K. Ostrowski. - Część I. Kościoły i klasztory rzymskokatolickie dawnego Województwa Ruskiego. - Tom 16. - Kraków, 2008. - S. 215-270.</ref> Църквата в Тернопол е разрушена през 1954 г. Върху неговите основи по-късно е построен централен универсален магазин, който е открит през октомври 1959 г.<ref>Бойцун Л. Тернопіль у плині літ. Історико-краєзнавчі замальовки / Л. Бойцун. - Тернопіль: Джура, 2003. - 392 с.</ref> |
||
[[Файл:Tarnopolskie1939.jpg|мини|Карта на Тарнополского воеводства]] |
[[Файл:Tarnopolskie1939.jpg|мини|Карта на Тарнополского воеводства]] |
||
| Ред 48: | Ред 50: | ||
След идването на съветската власт животът в Западна Украйна претърпява значителни промени. Започват процесите на съветско строителство и национализация на земята, предприятията и работилниците, както и на собствеността на "едрите земевладелци и буржоазията". До края на 1939 г. 32 промишлени предприятия, банки, 100 големи къщи и хотели в Тарнопол са предадени на държавата. В края на 1940 г. в града има 36 промишлени предприятия, а 1516 занаятчии са организирани в промишлени артели.<ref name=":2" /> |
След идването на съветската власт животът в Западна Украйна претърпява значителни промени. Започват процесите на съветско строителство и национализация на земята, предприятията и работилниците, както и на собствеността на "едрите земевладелци и буржоазията". До края на 1939 г. 32 промишлени предприятия, банки, 100 големи къщи и хотели в Тарнопол са предадени на държавата. В края на 1940 г. в града има 36 промишлени предприятия, а 1516 занаятчии са организирани в промишлени артели.<ref name=":2" /> |
||
[[Файл:OUN-r Flag 1941.svg|мини|Знаме на УПА]] |
|||
След отбранителни сражения на 2 юли 1941 г. частите на [[Червена армия|Червената армия]] напускат Тарнопол. Той е окупиран от [[Вермахт|германските войски]]. Но на следващия ден войниците от 10-та танкова дивизия на генерал-майор С. Я. Огурцов, която е част от 15-ти мехокорпуса на Червената армия на генерал-майор Г. И. Карпезо, изтласкват [[нацистите]] от града. На следващия ден обаче те напускат Тарнопол.<ref>Баграмян И. X. Так начиналась война / И. X. Баграмян. - Киев: Издательство политической литературы Украины, 1984. -493 с.</ref> В града е разположен щабът на XIV моторизиран корпус на Вермахта и 5-та дивизия "Викинг". |
След отбранителни сражения на 2 юли 1941 г. частите на [[Червена армия|Червената армия]] напускат Тарнопол. Той е окупиран от [[Вермахт|германските войски]]. Но на следващия ден войниците от 10-та танкова дивизия на генерал-майор С. Я. Огурцов, която е част от 15-ти мехокорпуса на Червената армия на генерал-майор Г. И. Карпезо, изтласкват [[нацистите]] от града. На следващия ден обаче те напускат Тарнопол.<ref>Баграмян И. X. Так начиналась война / И. X. Баграмян. - Киев: Издательство политической литературы Украины, 1984. -493 с.</ref> В града е разположен щабът на XIV моторизиран корпус на Вермахта и 5-та дивизия "Викинг". |
||
През 1942-1943 г. полската [[Армия Крайова]] активно се противопоставя на нацисткото управление и провежда операции за присъединяване на Тарнопол към бъдещата полска държава. От друга страна, украинците, политически представени от Организацията на украинските националисти (ОУН), се борят за собствена независима държава. През 1942-1949 г. в Тарнополска област действа Украинската въстаническа армия (УПА), която се бори за независимостта на Украйна (срещу нацистите, полската Армия Крайова и Полската народна армия, както и срещу Съветския съюз), след като на 30 юни 1941 г. в Лвов е провъзгласен Законът за възстановяване на украинската държава. |
През 1942-1943 г. полската [[Армия Крайова]] активно се противопоставя на нацисткото управление и провежда операции за присъединяване на Тарнопол към бъдещата полска държава. От друга страна, украинците, политически представени от Организацията на украинските националисти (ОУН), се борят за собствена независима държава. През 1942-1949 г. в Тарнополска област действа Украинската въстаническа армия (УПА), която се бори за независимостта на Украйна (срещу нацистите, полската Армия Крайова и Полската народна армия, както и срещу Съветския съюз), след като на 30 юни 1941 г. в Лвов е провъзгласен Законът за възстановяване на украинската държава. |
||
През март 1944 г. започва освобождаването на Тарнополската област от частите на 1-ви Украински фронт на Червената армия. На 8 март започват боевете за Тарнопол. Те са толкова ожесточени, че по-късно са наречени "малият [[Битка при Сталинград|Сталинград]]". |
|||
На 9 август 1944 г. със специален указ Президиумът на Върховния съвет на СССР преименува град Тарнопол на град Тернополь. По този начин древното историческо име е заменено с краткотрайно, «правилната» транскрипция на името на града се определя от решенията на властите. След преименуването на Тернопол произходът на името на града се извежда от "трънливо поле". (на украински: ''терен полe'').<ref name=":2" /> |
|||
==== След Втората световна война ==== |
|||
След Потсдамската конференция през 1945 г. границите на Полша са прекроени и Тернопол е включен в състава на Украинската съветска социалистическа република. До края на 1946 г. поляците се преселват в Нова Полша. След разпадането на Съветския съюз Тернопол става част от независима Украйна и до днес е център на Тернополска област. |
|||
[[Файл:Maidan-Tern3018.jpg|ляво|мини|[[Евромайдан]] в Тернопол]] |
|||
До 18 юли 2020 г. Тернопол се счита за град с регионално значение и не е част от област Тернопол, въпреки че е неин център. В рамките на административната реформа в Украйна броят на районите в Тернополска област е намален на три и градът е присъединен към Тернополска област.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.golos.com.ua/article/333466|заглавие=Про утворення та ліквідацію районів|достъп_дата=2021-10-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.minregion.gov.ua/press/news/novi-rajony-karty-sklad/|заглавие=Нові райони: карти + склад|дата=|достъп_дата=2021-10-20}}</ref> |
|||
== Образование == |
== Образование == |
||
Версия от 16:47, 20 октомври 2021
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Тернопол Тернопіль | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Тернопол  Тернопол | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Тернополска област |
| Площ | 59 km²[1] |
| Надм. височина | 320 m |
| Население | 217 121 души |
| Кмет | Сергий Надал |
| Основаване | 1540 г. |
| Първо споменаване | 15 април 1540 г. |
| Пощенски код | 46000 - 46499 |
| Официален сайт | www.rada.te.ua |
| Тернопол в Общомедия | |
Тернопол (на украински: Тернопіль, на руски: Тернополь, на полски: Tarnopol) е град в Западна Украйна, административен, икономически и културен център на Тернополска област. Градът е сред центровете на историческата област Галиция.
За покровител на града се смята свещената Текла. Преди Втората световна война олтарът с неговото изображение е бил в Доминиканската църква – по-късно наречена „Катедрала на Непорочното зачатие на Пресвета Богородица“.
Разположен е на река Серет. Той е важен автомобилен и железопътен възел в Украйна. Има население от 204 200 жители (2004).
История
Историята на Тернопол започва на 15 април 1540 г., когато кралската канцелария в Краков дава привилегия за местоположение (Locacio oppidi Tamopolie) на великия престолонаследник на полското кралство граф Ян (Йоан) Тарновски да основе опидум (град-крепост) Тарнопол на безлюдно място, наречено Сопилче.[2] Името Тарнопол се споменава за първи път в документ от 1575 г. Основната част от жителите на града се състои от украинци. Втората по големина група са поляците.[3] Заедно с основаването на града там е построен и замък.
Населението на Тернопол от самото му основаване е предимно интернационално. Заедно с украинците и поляците тук от 1550 г. живеят и евреи, на които е разрешено да живеят тук по заповед на великия пратеник на короната граф Ян Тарновски, който им предоставя и определени права и задължения.[4]
Градът често е нападан от татарите. Татарите безуспешно се опитват да превземат укрепленията на Тарнопол през 1549, 1575 и 1589 г.[5]
По време на въстанието на Хмелницки през 1648-1654 г. много от жителите му се присъединяват към войските на Хмелницки, особено по време на обсадата на Збараж през 1649 г., на 20 км от града.[6]
Няколко дни след сключването на Зборовския мирен договор от 1649 г. армията на короната потегля през Тарнопол в посока Лвов. През май 1651 г., в навечерието на битката при Берестечка, Богдан Хмелницки се разположил на лагер край града, като дълго време групирал силите си между Тарнопол и Збараж. Преследвайки армията на престолонаследника М. Калиновски, казаци и татари минават през Тарнопол. Градът е опожарен. Много граждани бягат към река Днепър или към казашките градове. Поляците и евреите са убити от татарите или взети в плен. Що се отнася до украинците, хетманът се споразумя с хана да ги води свободно чак до Лвов.[7]
Следващият епизод с армията на Хмелницки в Тарнопол се отнася към 1653 г. За да установи настроенията в армията, Хмелницки свиква черен съвет край Тарнопол. Въпреки позицията на Хмелницки, който се съгласява да приеме протектората на султана, дворянството е против, в полза на възстановяването на подчинението на царя[7]. През ноември 1654 г., след като Запорожката Армия вече е приела подчинението на руския цар, по време на войната на казашко-руската армия с Жечпосполита, дворянските отряди начело с хетмана Потоцки и Ляскоронски[8], събрали силите си в Тарнопол, потеглят към Каменец. Оттук те започнаха настъпление към Подолието, към Бар[8]. А през септември 1655 г. вече казашки полкове, обединени с руските войски, настъпващи към Лвов, наред с други селища превземат и Тарнопол[9].
За последен път в Тарнопол армията на Б.Хмелницки се появява през 1657 г. След Хмелницки, през 1660-1670 г. в Подолието и Галиция се води борба за създаване на независима Украинска казашка държава под ръководството на хетмана Петър Дорошенко. Негови съюзници са Османската империя и нейният васал - Кримското ханство. Тези съюзници опустошават селищата в Подолието. Тарнопол не прави изключение.[10]
През 1772 г. Тарнопол става част от Австрийската империя след първото разделяне на Полско-литовската държава, а от 1783 г. става център на Австрийската околия.[11]
20 век
Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ в неоготически стил е построена през 1903-1908 г. Автор на проекта на църквата е галисийският архитект, главен представител на галисийската неоготика Теодор Мариан Талевски (1857-1910).[12] Църквата в Тернопол е разрушена през 1954 г. Върху неговите основи по-късно е построен централен универсален магазин, който е открит през октомври 1959 г.[13]
След разпадането на Австрийската монархия в края на Първата световна война през ноември 1918 г. градът за кратко става част от Западноукраинската народна република. По време на Полско-украинската война през юли 1919 г. Полша окупира и последните части на Западноукраинската народна република. През ноември 1919 г. градът става изцяло част от Полша. През септември 1921 г. е създадено Тарнополското воеводство, включващо 17 окръга.[14]
Втората световна война
На 17 септември 1939 г. съветски военни части, в изпълнение на договореностите на пакта Молотов-Рибентроп, преминават река Збруч и навлизат в западните украински земи. Вечерта на същия ден частите на 10-а танкова бригада и кавалерийската дивизия навлизат в град Тарнопол[15]. Започва процесът на интегриране на западноукраинските земи в Украинската съветска социалистическа република и Съветския съюз. Върху получените земи възникват Лвовска, Станиславска (по-късно Ивано-Франкивска) и Тарнополска област.
През декември 1939 г. - януари 1940 г. в Тарнополската област е въведено ново административно-териториално деление.[16]
След идването на съветската власт животът в Западна Украйна претърпява значителни промени. Започват процесите на съветско строителство и национализация на земята, предприятията и работилниците, както и на собствеността на "едрите земевладелци и буржоазията". До края на 1939 г. 32 промишлени предприятия, банки, 100 големи къщи и хотели в Тарнопол са предадени на държавата. В края на 1940 г. в града има 36 промишлени предприятия, а 1516 занаятчии са организирани в промишлени артели.[15]
След отбранителни сражения на 2 юли 1941 г. частите на Червената армия напускат Тарнопол. Той е окупиран от германските войски. Но на следващия ден войниците от 10-та танкова дивизия на генерал-майор С. Я. Огурцов, която е част от 15-ти мехокорпуса на Червената армия на генерал-майор Г. И. Карпезо, изтласкват нацистите от града. На следващия ден обаче те напускат Тарнопол.[17] В града е разположен щабът на XIV моторизиран корпус на Вермахта и 5-та дивизия "Викинг".
През 1942-1943 г. полската Армия Крайова активно се противопоставя на нацисткото управление и провежда операции за присъединяване на Тарнопол към бъдещата полска държава. От друга страна, украинците, политически представени от Организацията на украинските националисти (ОУН), се борят за собствена независима държава. През 1942-1949 г. в Тарнополска област действа Украинската въстаническа армия (УПА), която се бори за независимостта на Украйна (срещу нацистите, полската Армия Крайова и Полската народна армия, както и срещу Съветския съюз), след като на 30 юни 1941 г. в Лвов е провъзгласен Законът за възстановяване на украинската държава.
През март 1944 г. започва освобождаването на Тарнополската област от частите на 1-ви Украински фронт на Червената армия. На 8 март започват боевете за Тарнопол. Те са толкова ожесточени, че по-късно са наречени "малият Сталинград".
На 9 август 1944 г. със специален указ Президиумът на Върховния съвет на СССР преименува град Тарнопол на град Тернополь. По този начин древното историческо име е заменено с краткотрайно, «правилната» транскрипция на името на града се определя от решенията на властите. След преименуването на Тернопол произходът на името на града се извежда от "трънливо поле". (на украински: терен полe).[15]
След Втората световна война
След Потсдамската конференция през 1945 г. границите на Полша са прекроени и Тернопол е включен в състава на Украинската съветска социалистическа република. До края на 1946 г. поляците се преселват в Нова Полша. След разпадането на Съветския съюз Тернопол става част от независима Украйна и до днес е център на Тернополска област.
До 18 юли 2020 г. Тернопол се счита за град с регионално значение и не е част от област Тернопол, въпреки че е неин център. В рамките на административната реформа в Украйна броят на районите в Тернополска област е намален на три и градът е присъединен към Тернополска област.[18][19]
Образование
Към 2018 г. в Тернопол се намират 10 висши училища
- Тернопол национален педагогически университет „В. Гнатюк“ (ТНПУ)
- Тернопол национален икономически университет (ТНЕУ)
- Тернопол национален технически университет „И. Пулю“ (ТНТУ)
- Тернопол институт социални и информационни технологии (ТИСИТ)
- Тернопол институт Междурегионална академия за управление на персонала (ТИ МАУП)
- Тернопол държавен медицинският университет „И. Я. Горбачовски“ (ТДМУ)
- Тернопол експериментален институт за педагогическо образование (ТЕИПО)
- Европейски Университет Тернопол филиал
- Тернопол институт икономиката и предприемачеството (ТИИП)
- Тернопол търговски институт (ТКІ)
Побратимени градове
.svg){kind=small}
Източници
- ↑ ternopilcity.gov.ua // Уебсайт. с. 5.
- ↑ Locacio oppidi Tamopolie // Archiwum Główne Akt Dawnych w Warszawie. Metryka Koronna. - Ks. 61. - 290-292 v.
- ↑ Архивъ Юго-Западной Россіи, часть VIII, Т. IV. Акты .о землевладѣніи въ Юго-Западной Россіи ХѴ-ХѴШ вв. - Кіевъ, 1907. - 451 с
- ↑ Leniek Jan. Przywileje królów i właścicieli miasta Tarnopola, znajdująnce się w archiwum miejskiem / Jan Leniek // L Rocznik Kółka Naukowego Tarnopolskiego za rok 1892. - Tarnopol, 1892. - S. 14—65.
- ↑ Stupnicki Hippolit. Galicya pod względem topograficzno-geograficznohistorycznym / Hippolit Stupnicki. - Lwów, 1849. - 176 s.
- ↑ Виникнення і розвиток міста Тернопіль » Історія міст і сіл Української РСР // Посетен на 2021-10-20.
- ↑ а б Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Київ: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 1. - 1996. - 880 с.
- ↑ а б Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Киш: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 2. - 1997. - 776 с.
- ↑ Крип’якевич І. П. Богдан Хмельницький / Відп. ред. Ф. П. Шевченко, І. Л. Бутич, Я. Д. Ісаєвич. - 2-е вид., виправлене і доповнене. - Львів: Світ, 1990. - 408 с.
- ↑ Окаринський В. Тернопіль в часи Богдана Хмельницького / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 2-8 червня. № 21 (438).- С . 8.
- ↑ Окаринський В. Власники Тернополя / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 28 квітня - 4 травня. - № 17 (434). - СЛ 0.
- ↑ Biernat Marcin. Kościół parafialny p.w. Matki Boskiej Nieustającej Pomocy w Tarnopolu / Marcin Biernat // Materiały do dziejów sztuki sakralnej na ziemiach wschodnich dawnej Rzeczypospolitej / Redakcja naukowa: Jan K. Ostrowski. - Część I. Kościoły i klasztory rzymskokatolickie dawnego Województwa Ruskiego. - Tom 16. - Kraków, 2008. - S. 215-270.
- ↑ Бойцун Л. Тернопіль у плині літ. Історико-краєзнавчі замальовки / Л. Бойцун. - Тернопіль: Джура, 2003. - 392 с.
- ↑ Бармак М. В. Тернопільщина: від Першої до Другої світової війни 1 М. В. Бармак ІІ Тернопілля: сторінки історії. - Тернопіль, 1995. - С. 130-149.
- ↑ а б в Історія міст і сіл УРСР: В 26 тг. - Т. XIX: Тернопільська область / Нечай С. П. (голова редкол.). - Київ: Інститут історії АН УРСР, 1973. - 640 с.
- ↑ Газ. «Вільне життя». - 1940. - 22 січня // ДАТО. - Фонд виконкому Тернопільської обласної Ради депутатів трудящих (1939-1970).
- ↑ Баграмян И. X. Так начиналась война / И. X. Баграмян. - Киев: Издательство политической литературы Украины, 1984. -493 с.
- ↑ Про утворення та ліквідацію районів // Посетен на 2021-10-20.
- ↑ Нові райони: карти + склад // Посетен на 2021-10-20.