Ефрем: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
ISVinarov (беседа | приноси)
23 редакции
Редакция без резюме
ISVinarov (беседа | приноси)
23 редакции
Ред 33: Ред 33:


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
В непосредствена близост до село Ефрем се намира огромният култов комплекс "[[Глухите камъни]]" (на 3,5 км по права линия в североизточна посока). Археологическите разкопки в обекта започват през 2008 г. от екипа на доц. Георги Нехризов и установяват ''"значителни културни напластявания от късната праистория до Средновековието"''. Най-ранният културен пласт се отнася към финалния [[Каменно-медна епоха|халколит]] (около втората четвърт на IV хилядолетие пр. Хр.). През ранната [[желязна епоха]] (XI - VI век пр. Хр.) "[[Глухите камъни]]" се утвърждават като тракийско селище - най-големият скален култов комплекс в [[Родопи|Родопите]]. Четирите големи скали са високи до 30 м и са разделени от тесни и дълбоки проломи, осеяни с над 200 ниши (долапи) - различни по форма, но преобладават трапецовидните. Археологическите проучвания регистрират в местността "[[Глухите камъни]]" общо 28 скали и скални групи с общо 459 ниши.<ref>{{Цитат книга|last=Нехризов|first=Г|title="Десет години археологически проучвания на скалния комплекс "Глухите камъни"." - В: сб. Музейни летописи "90 години организирано музейно дело, град Хасково"|year=2017, с. 19}}</ref> Според една от хипотезите, в своята ранна история траките са изгаряли труповете на мъртвите и урните с пепелта поставяли в скални ниши, които обикновено били обърнати към [[Слънце|слънцето]]. Според древногръцкия поет [[Софокъл]] (V век пр. Хр.), [[Слънце|слънцето]] е най-голямото божество на траките. При тях е съществувал култ към слънцето и безсмъртието на душата. Но е възможно в случая да става въпрос за почитане на [[божество]] - местен герой, а нишите и долапите да са били изсичани от членовете на едно семейство или род по време на различни ритуално (календарно) важни моменти.
Тракийски култово-погребален комплекс „Глухите камъни“. Средновековна крепост „Ефрем“ Местоположение: с. Ефрем – 22 км асфалтов път североизточно от гр. Маджарово, в т.ч. 18 км до центъра на селото, +4 км черен път на североизток до места. Глухите камъни. Намира се на границата между общините Маджарово и Любимец недалеч от с. Малко градище. Един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи, обявен за природна забележителност, в района на който се намира мистериозната средновековна крепост ”Ефрем”. В с. Ефрем се намира една от най-старите църкви „Св. Атанасий“. Построена е през 1858 година от тогавашното местно гръцко население.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==

Версия от 11:54, 26 май 2022

Ефрем
България
41.7113° с. ш. 25.9165° и. д.
Ефрем
Област Хасково
41.7113° с. ш. 25.9165° и. д.
Ефрем
Общи данни
Население63 души[1] (15 март 2024 г.)
2,88 души/km²
Землище22,009 km²
Надм. височина311 m
Пощ. код6476
Тел. код03759
МПС кодХ
ЕКАТТЕ27663
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   – кмет		Маджарово
Ерджан Юсуф
(ДПС; 2019)

Ефрем е село в Южна България. То се намира в община Маджарово, област Хасково.

География

Село Ефрем е разположено на юг от най-североизточния рид на Родопите - "Гората", с най-висок връх "Св. Марина" (708,6 м). Върхът се намира на около 3,5 км североизточно от селото. На юг се намира долината на река Арда и язовир Ивайловград. Селото е там, където долината се съединява със североизточния родопски рид и една част от къщите са разположени амфитеатрално (което прави красив изгледа към него).

История

Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".[2] Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато Жофроа дьо Вилардуен (историограф на Латинската империя) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците "устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)".[3] По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар Михаил Асен, българските войски навлизат в Родопите и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и "близкия до Адрианопол Ефраим".[4] Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни Ефрем Сирин.

За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. - в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак Чермен, под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).[5] В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.[6] Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името "село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета".[7] По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем - с 4 ханета мюсюлмани.[8] За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития - от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.

Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османската документация, е следната: Ефрем - Ефрем виран - Рум Ефрем - Урум Ефрем - Урумкьой. Първоначално площта на селото е идентична със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере ("Гръцка река"). През периода 1662 - 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение.

През 1878 г. под името Урумкьой, което означава "гръцко село" (но може да означава и "християнско село"),[9] влиза в пределите на освободена България - първоначално в Източна Румелия, Харманлийска околия. С указ № 462 от 13 декември 1906 г. село Урумкьой възвръща средновековното си име Ефрем. Това става благодарение на Христо Милев - управител на Старозагорски окръг (в чийто предели е селото), автор на книга с две карти: за Първото българско царство и за Търновското царство по време на Асеневци (1185 - 1257), на която е отбелязана крепостта Ефрем. През тази 1906 г. старите хора от Урумкьой съобщават на Милев, че селото в миналото се наименувало Ефрем.[10]

След преброяването от 1884 до 1905 г. жителите на селото се идентифицират като "гърци", но според това от 1910 г. населението вече се самоопределя като българско - от общо 744 човека само един се определя като "грък". Някогашните жители на Ефрем и съседното село Орешец не се чуждеели от България и българската националност и участвали активно в българската войска по време на Балканските и Първата световна война. Най-вероятно в случая става въпрос за българи патриаршисти (гърчеещи се българи). До 1906 г. Ефрем и Орешец са към гръцката патриаршия. Едва след тази година преминават към Българската екзархия. За идентичността на някогашните жители на двете села са показателни думите на бившия кмет на село Орешец бай Коста, в отговор на "поканите" да се изсели в Гърция: "Колкото съм грък, два пъти повече съм българин". Но в смутните времена след Първата световна война както бай Коста, така и хиляди други български патриаршисти от двете села, се изселват в Гърция (в Орменион, Фтеля, Дикеа и др.).[11]

През периода 1923 - 1925 г. в Ефрем се заселват бежанци от Беломорска Тракия, най-вече от село Сачанли (но има отделни семейства от Доган Хисар, Пишманкьой, Голям Дервент) и от Мала Азия.[12]

Религии

Културни и природни забележителности

В непосредствена близост до село Ефрем се намира огромният култов комплекс "Глухите камъни" (на 3,5 км по права линия в североизточна посока). Археологическите разкопки в обекта започват през 2008 г. от екипа на доц. Георги Нехризов и установяват "значителни културни напластявания от късната праистория до Средновековието". Най-ранният културен пласт се отнася към финалния халколит (около втората четвърт на IV хилядолетие пр. Хр.). През ранната желязна епоха (XI - VI век пр. Хр.) "Глухите камъни" се утвърждават като тракийско селище - най-големият скален култов комплекс в Родопите. Четирите големи скали са високи до 30 м и са разделени от тесни и дълбоки проломи, осеяни с над 200 ниши (долапи) - различни по форма, но преобладават трапецовидните. Археологическите проучвания регистрират в местността "Глухите камъни" общо 28 скали и скални групи с общо 459 ниши.[13] Според една от хипотезите, в своята ранна история траките са изгаряли труповете на мъртвите и урните с пепелта поставяли в скални ниши, които обикновено били обърнати към слънцето. Според древногръцкия поет Софокъл (V век пр. Хр.), слънцето е най-голямото божество на траките. При тях е съществувал култ към слънцето и безсмъртието на душата. Но е възможно в случая да става въпрос за почитане на божество - местен герой, а нишите и долапите да са били изсичани от членовете на едно семейство или род по време на различни ритуално (календарно) важни моменти.

Редовни събития

Едно от традиционните събития е съборът на селото, който се организира последната събота на май.

Литература

  • Славков, Д-р Илия, Боряна Димитрова, „с. Сачанли. Историческо и етнографско проучване.“

Източници

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Янков, Г. История на село Ефрем. (Второ издание). София, Издателски комплекс - УНСС, 2022, с. 12. ISBN 978-619-232-589-3.
  3. ↑ Вилардуен, Ж. Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И). София, Наука и изкуство, 1985, с. 121.
  4. ↑ Acropolita, G. "Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV. София, БАН, с. 183-184.
  5. ↑ Гълъбов, Г., А. Разбойников. "Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа. София, 1965, с. 222-230.
  6. ↑ Стойков, Р. "Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I. 1961, с. 407.
  7. ↑ Разбойников, А. "За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3. 1965.
  8. ↑ Пак там.
  9. ↑ Миков, В. Произходъ и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. София, 1934, с. 100.
  10. ↑ Разбойников, А. Цит. съч., с. 42.
  11. ↑ Янков, Г. Цит. съч., с. 42.
  12. ↑ Пак там.
  13. ↑ Нехризов, Г. "Десет години археологически проучвания на скалния комплекс "Глухите камъни"." - В: сб. Музейни летописи "90 години организирано музейно дело, град Хасково". 2017, с. 19.

Външни препратки

  • [www.efrem.ueuo.com Туристическа хижа село Ефрем]
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Населени места в община Маджарово
Град
Маджарово (общински център)
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ефрем&oldid=11405252“.