Кангалич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:34, 14 февруари 2011

Шаблон:Селище в РГ инфо Ка̀нгалич^[1] или Каяли (Шаблон:Lang-el, Врахия, до 1928 Καγιαλή, Каяли^[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в област Централна Македония с 645 жители (2001).

География

Каяли е разположено в областта Вардария в Солунското поле североизточно от град Солун.

История

В Османската империя

Селото датира от 15 век. В 17-18 век има около 80 къщи.^[3] А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кайли (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.^[4] В 1900 година Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ споменава селото два пъти - веднъж като в Къяли с 348 жители турци и втори път като Кънглич с 240 българи и 60 цигани.^[5] Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.^[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Канголич) минава под върховенството на Българската екзархия.^[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.^[7]

Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.^[8]

В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.^[9]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).^[10] В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци. В 1920 Кангалич е посочен с 25 къщи на християни славяни и 10 на мюсюлмани турци.^[11] Според преброяването от 1928 година Кангалич е смесено местно-бежанско село с 11 бежански семейства с 32 души.^[12]

Бележки

↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά
↑ ^а ^б Официален сайт на бившия дем Вардар
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.
↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.
↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 - 219.
↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
↑ Милојевић,Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928

Портал „Македония“

[1] Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236

[2] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά

[dimos-axiou-3] а ^б Официален сайт на бившия дем Вардар

[4] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.

[5] Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.

[6] Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.

[7] Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 - 219.

[8] Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών

[9] Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης

[10] Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης

[11] Милојевић,Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης

[12] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 | геообласт-препратка     = Вардария
 }}
-'''Ка&#768;нгалич'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236</ref> или '''Каяли''' ({{lang-el|Βραχιά}}, ''Врахия'', до 1928 ''Καγιαλή'', ''Каяли''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/168792 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά]</ref>) е село в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], Дем [[Вардар (дем)|Вардар]] в Ном [[Солун (ном)|Солун]] с 645 жители (2001).
+'''Ка&#768;нгалич'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236</ref> или '''Каяли''' ({{lang-el|Βραχιά}}, ''Врахия'', до 1928 ''Καγιαλή'', ''Каяли''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/168792 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά]</ref>) е село в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Делта (дем)|Делта]] в област [[Централна Македония]] с 645 жители (2001).
 ==География==
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 ==История==
 ===В Османската империя===
-Селото датира от 15 век. В 17-18 век има около 80 къщи.<ref name="dimos-axiou">[http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65 Официален сайт на Дем Вардар]</ref> В [[1900]] година [[Васил Кънчов]] в „[[Македония. Етнография и статистика]]“ споменава селото два пъти - веднъж като в ''Къяли'' с 348 жители [[турци]] и втори път като ''Кънглич'' с 240 българи и 60 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.140-141.]</ref> Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.<ref name="dimos-axiou"/> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Канголич'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
+Селото датира от 15 век. В 17-18 век има около 80 къщи.<ref name="dimos-axiou">[http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65 Официален сайт на бившия дем Вардар]</ref> А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кайли'' (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> В [[1900]] година [[Васил Кънчов]] в „[[Македония. Етнография и статистика]]“ споменава селото два пъти - веднъж като в ''Къяли'' с 348 жители [[турци]] и втори път като ''Кънглич'' с 240 българи и 60 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.]</ref> Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.<ref name="dimos-axiou"/> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Канголич'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 - 219.</ref>
+Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
 В [[1910]] година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://lithoksou.net/thesaloniki_k.html Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης]</ref>
@@ Ред 31: / Ред 33: @@
 През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).<ref>[http://lithoksou.net/thesaloniki_k.html Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης]</ref> В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци. В 1920 Кангалич е посочен с 25 къщи на християни славяни и 10 на мюсюлмани турци.<ref>Милојевић,Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: [http://lithoksou.net/thesaloniki_k.html Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης]</ref> Според преброяването от [[1928]] година Кангалич е смесено местно-[[бежанци|бежанско]] село с 11 бежански семейства с 32 души.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
-==Бележки==
+== Бележки ==
-<div class="references-small"><references /></div>
+<references />
-{{Дем Вардар}}
+{{Дем Делта}}
 {{Портал Македония}}
-[[Категория:Села в Ном Солун]]
+[[Категория:Села в дем Делта]]
 [[mk:К’нглич]]