Правна норма

Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.

Правните норми се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици - санкции.

Структура

В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.

Видове

Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:

• регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
• охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
• задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
• забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни действия, т.е. да има пасивно поведение;
• оправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки;
• заповеднически (императивни) - определят като задължително определено правило за поведение (напр. нормата на чл.9 ал.1 от НК: "Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо");
• диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само ако това поведение не бъде определено. Нормата е на разположение (в диспозиция) на правния субект и той решава дали да се съобрази със съдържанието ѝ;
• декларативни – съдържат правен принцип;
• дефинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие;
• препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт;
• бланкетни – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт;
• оперативни - свързани с очертаване на действието на правните норми (влизане в сила, изменение, отмяна);
• колизионни - норми, решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното частно право.