Георги Данчов

Георги Данчов
български художник и революционер
Роден	27 юли 1846 Чирпан, днес България
Починал	19 януари 1908 София, България
Религия	Православна църква
Народен представител в: IV ОНС   VI ОНС   IV ВНС   VII ОНС
Георги Данчов в Общомедия

Георги Данчов-Зографина е български възрожденски художник и революционер. Близък съратник на Васил Левски и автор на считания за най-точен портрет на Апостола. Георги Данчов е баща на Никола и Иван Данчови, съставители на една от първите български енциклопедии и множество речници.

Биография

Георги Данчов е роден на 27 юли 1846 г. в гр. Чирпан. През 1860 г. Започва ученето при Алекси Атанасов, известен зограф от гр. Станимака (дн. Асеновград). Заминава за Цариград и учи литографска техника в ателието на Исарион (1865). Усвоява тънкостите и на фотографското изкуство.

Националреволюционер и общественик

На 24 май 1869 г. Васил Левски пристига в гр. Чирпан и отсяда в неговия дом. Тук основава Чирпанския частен революционен комитет, чийто председател е Георги Данчов. По време на революционното движение е заточен в Диарбекир с доживотна присъда. Дори и по това време художественият му ентусиазъм не секва и създава литографията „Русалки“. Успява да избяга в Русия през 1876 г.

Литография„Свободна България“. Автор Георги Данчов

По време на Руско-турската война (1877-1878) взема участие в Българското опълчение. По пресните емоции на Освобождението през 1879 г. създава в Пловдив легендарната си творба, литографията „Свободна България“.

Участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890-1893 г. е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Многократно е избиран за народен представител.

Творчество

Георги Данчов рисува икони за църкви в Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Казанлък. През 1861 г. заедно с учителя си Алекси Атанасов изографисва олтарната апсида на Араповския манастир „Св. Неделя“ (още наричан Златовръхски манастир) и свода на църквата в манастира „Свети Спас“ край Сопот. Първите му литографски творби са портрета на Мидхат паша и композицията „Райна Княгиня в пещерата“. През 1867 г. по поръчка на Найден Геров създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, рисува портрети и на други български революционери и общественици: Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Георги Данчов е един от създателите на българската светска живопис и първите фотографи в България.

На негово име са наименувани улица в София и Пловдив, изложбена зала в Чирпан. Родната му къща е Къща-музей „Георги Данчов-Зографина“

Литература

• Стъпов П., Георги Данчов Зографина. Документален роман“, Издателство „Народна младеж“, С., 1979

Източници

• Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 15,40 - 43.

Външни препратки

• Георги Данчов-Зографина. Виртуална галерия
• Стенописите на Георги Данчов-Зографина в църквата „Въведение Богородично”, Стефка Крачанова