Украинци: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Промяна: fa:اوکراینیان |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: uz:Ukrainlar |
||
Ред 146: | Ред 146: | ||
[[udm:Украинъёс]] |
[[udm:Украинъёс]] |
||
[[uk:Українці]] |
[[uk:Українці]] |
||
[[uz:Ukrainlar]] |
|||
[[vi:Người Ukraina]] |
[[vi:Người Ukraina]] |
||
[[xmf:უკრაინალეფი]] |
[[xmf:უკრაინალეფი]] |
Версия от 09:54, 19 септември 2012
Украинци | |
Общ брой | 44-45 млн. |
---|---|
По места | Украйна: 37 541 693 [1] Русия: 2 942 961 [2] |
Език | украински |
Религия | Предимно Православие, както и Католицизъм (униати) и Протестантство. |
Сродни групи | Индо-европейци Източни славяни |
Украинци в Общомедия |
Украинците (на украински: українці) са славянски народ, населяващ Източна Европа, в частност Украйна и части от околните страни.
Име и произход
Украинците са народ-наследник на русите, още наричани русини, които в Ранното Средновековие създават обширна славянска държава - Рус, която покорила и присъединила към себе си съседните славянски племена и княжества на север и изток.
Името руси се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна украинска държава, част от Рус), което създава объркване с днешните руснаци. Руснаците и беларусите също са наследници на Рус, според повечето историци (има и такива които смятат, че населението на северните краища на страната никога не е било един народ с русите), но в този период беларусите са били наричани "литвини" (от Литва, по исторически причини), а руснаците - "московци" или "москали". Пример за тази употреба е История славянобългарска на Паисий Хилендарски, където той пише за "русите" и "москалите" като различни народи[16].
Друго историческо име е малоруси, което е влиза в употреба по времето на Руската империя, която претендира, че е единствения законен наследник на Киевска Рус; въпреки че придобива широка употреба в 19ти век той никога не става ендоним (име използвано за самоопределяне). Днес този термин се смята за остарял и обиден, но не винаги употребата е била такава - пример за това е бележката на Захарий Стоянов относно руската политика в "Записки към българските въстания" [17]
Казаците исторически са били преобладаващо украинци, но казак е социална, а не историческа категория към която не всички етнически украинци са принадлежали.
Днес украинци е предпочитаното име на народа, като другите са приемливи единствено в исторически контекст.
Език и писменост
Украинският език е майчин и делови език на мнозинството украинци. Той е индоевропейски славянски език, поради което е близък до съседните славянски езици - полски, беларуски.
Украинският език използва кирилицата, но има някои малки разлики с българския вариант: буквата "і" се използва за звука, изписван на български с "и", а "и" се използва за звук, сходен на "ъ", който се обозначава в руския език с "ы". Също така прозношението на буквата "г" се различава от българското, а за българското "г" се използва "ґ"; освен това се използват буквите "є" и "ї", които се изговарят "йе" и "йи" съответно.
Много етнически украинци живеещи в Източна Украйна, Русия и страните от ОНД говорят на руски език, но са запазили етническото си самосъзнание. Причина за това явление са дългогодишното потискане на украинския език и култура в рамките на Руската империя и СССР и насилствената и ненасилствената асимилация. Много украинци са били изселени или са емигрирали в райони, където руският език е основното средсво на междуетническо общуване в ранна възраст. Съществуват и говори, в които се смесва украинска фонетика и граматика с руска, които се обединяват под името "суржик"(букв. каша, използва се неодобряващо). Поради краткия период след неотдавнашната независимост на Украйна и масовата достъпност на руски печат и медии все още руският език се познава масово в страната, но в някои райони вече се забелязва спад в уменията на младото поколение да борави с него. Украинският език след известен период на репресии и стагнация започва през последните години да расте по популярност сред населението на Украйна.
Религия
Повечето от украинците се самоопределят като християни, но има и много атеисти и нерелегиозни, както и малка част, изповядващи други религии. Православието е най-разпространено и е представено от 3 църкви: Украинска православна църква - Киевски патриархат, Украинска православна църква - Московки патриархат, Украинска автокефална православна църква. След тях по численост са представителите на Украинската гръко-католическа църква - католическа църква, но с източен обред. Освен тях има и бързо растяща общност от протестанти. Във всички църкви службата е на украински и църковнославянски.
Кухня
Украински ястия са борш, вареники и холодец. Ядат се и голубци (сарми).
Източници
- ↑ http://www.ukrcensus.gov.ua/eng/results/general/nationality (2001)
- ↑ http://www.perepis2002.ru/content.html?id=11&docid=10715289081463 (2002)
- ↑ http://www40.statcan.ca/l01/cst01/demo26a.htm
- ↑ http://www.census.gov/prod/2004pubs/c2kbr-35.pdf
- ↑ http://www.ukrweekly.com/Archive/1996/299623.shtml
- ↑ http://www.ide.go.jp/English/Publish/Mes/pdf/51_cap1_2.pdf (1999)
- ↑ http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/md.html
- ↑ http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/bo.html
- ↑ http://www.destatis.de/basis/e/bevoe/bevoetab10.htm
- ↑ http://www.acime.gov.pt/modules.php?name=News&file=article&sid=863
- ↑ http://mimmc.ro/info_util/formulare_1294/
- ↑ http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/lo.html
- ↑ http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/pl.html
- ↑ http://www.eurasianet.org/resource/azerbaijan/hypermail/200103/0062.html
- ↑ http://demo.istat.it/str2004/index.html
- ↑ http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm
- ↑ Захари Стоянов. Записки по българските въстания - Том първи // 1870-1876. От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната только для уничтожении неверных поган, а братушките са теглили запартата за "бог да прости". Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинът-роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия - наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божигроб, "Света София" и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
български
)
Външни препратки
- интервю с проф. д-р Иван Шишманов - първия български посланик в Украйна, публикувано на 13 април 1918 г. във в."Камбана" (по-надолу в статията)
- Украинците в чужбина
- Украинска етнография (на украински)
- В.Балушок "Как русините станаха украинци" (на руски)
- В.Балушок "Кога точно се е родил украинския народ?" (на руски)