Христо Белчев: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Христо Минчев Белчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Като поет използва псевдонима '''Чебел'''. |
'''Христо Минчев Белчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Като поет използва псевдонима '''Чебел'''. |
||
==Биография== |
|||
Христо Белчев е роден през 1857 г. в град Търново. Завършва Търновското класно училище (1869) и гимназия в [[Загреб]] (1872-1876), където публикува стихове на [[хърватски език]]. Учи около година в Загребския университет]] и прекъсва следването. |
|||
Работи като чиновник в [[Севлиево]], Търново и [[София]] (1878-1881). Завършва икономика в [[Париж]] (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. |
|||
Христо Белчев е роден през 1857 година в [[Търново]]. Завършва търновското класно училище (1869) и гимназия в [[Загреб]] (1872-1876), където публикува стихове на [[хърватски език]]. Учи около година в [[Загребски университет|Загребския университет]], но прекъсва следването си и работи като чиновник в [[Севлиево]], Търново и [[София]] (1878-1881), след което завършва икономика в [[Париж]] (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 година е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 година става [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. |
|||
От 1885 до 1890 г. е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 г. става [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. |
|||
⚫ | |||
Христо Белчев е женен за поетесата [[Мара Белчева]]. |
|||
⚫ | През 1905 [[Пенчо Славейков]] публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).<ref>БОРИС АНГЕЛОВ [http://www.litclub.com/library/kritika/borgis/debat/zakl.htm ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА]</ref> |
||
През 1891 г. е убит в центъра на София при [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|покушение срещу министър-председателя]].<ref>{{ташев}}</ref> |
|||
⚫ | На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният [[Петко Каравелов]], който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е [[Трайко Китанчев]]<ref>Иван Богаднов: ''Критика и антикритика: литературни въпроси'', Народна просвета, 1967 стр. 221</ref>. По същото дело са обесени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван<ref>[http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%203/7.html 1891-1895 ГЛАВА VII Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов], http://ekipirane.com</ref>. Истинските извършители на атентата са [[Наум Тюфекчиев]], [[Димитър Ризов]], Кръстьо Ножаров, [[Михаил Ставрев]] (Хальо) и Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/32.php Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев]</ref>. |
||
⚫ | През 1905 г. [[Пенчо Славейков]] публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).<ref>БОРИС АНГЕЛОВ [http://www.litclub.com/library/kritika/borgis/debat/zakl.htm ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА]</ref> |
||
== Литература == |
== Литература == |
||
Ред 27: | Ред 35: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[министър на финансите]]|[[14 ноември]] [[1890]]|[[27 март]] [[1891]]|[[Георги Живков]]|[[Григор Начович]]}} |
{{пост|[[министър на финансите]]|[[14 ноември]] [[1890]]|[[27 март]] [[1891]]|[[Георги Живков]]|[[Григор Начович]]}} |
||
Ред 36: | Ред 42: | ||
{{DEFAULTSORT:Белчев, Христо}} |
{{DEFAULTSORT:Белчев, Христо}} |
||
[[Категория:Български политици (1878-1918)]] |
[[Категория:Български политици (1878-1918)]] |
||
[[Категория:Български поети]] |
|||
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]] |
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]] |
||
[[de:Christo Beltschew]] |
[[de:Christo Beltschew]] |
Версия от 16:21, 24 февруари 2013
- Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Христо Белчев (футболист).
Христо Белчев | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Загребски университет |
Семейство | |
Съпруга | Мара Белчева |
Христо Белчев в Общомедия |
Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия. Като поет използва псевдонима Чебел.
Биография
Христо Белчев е роден през 1857 г. в град Търново. Завършва Търновското класно училище (1869) и гимназия в Загреб (1872-1876), където публикува стихове на хърватски език. Учи около година в Загребския университет]] и прекъсва следването.
Работи като чиновник в Севлиево, Търново и София (1878-1881). Завършва икономика в Париж (1881-1884), като стипендиант на българското правителство.
От 1885 до 1890 г. е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 г. става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.
Христо Белчев е женен за поетесата Мара Белчева.
През 1891 г. е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.[1]
На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е Трайко Китанчев[2]. По същото дело са обесени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван[3]. Истинските извършители на атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви[4].
През 1905 г. Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).[5]
Литература
- Убийството на Христо Белчев, откъс от Крум Благов: 50-те най-големи атентата в българската история
Външни препратки
- Кратка Биография на стр. на Финансовото Министерство
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Иван Богаднов: Критика и антикритика: литературни въпроси, Народна просвета, 1967 стр. 221
- ↑ 1891-1895 ГЛАВА VII Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов, http://ekipirane.com
- ↑ Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев
- ↑ БОРИС АНГЕЛОВ ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА
Георги Живков | → | министър на финансите (14 ноември 1890 – 27 март 1891) | → | Григор Начович |