Хангъл: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Robot: ka:კორეული დამწერლობა is a former featured article
Hristova (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[File:Hunmin jeong-eum.jpg|мини|дясно]]
[[File:Hunmin jeong-eum.jpg|мини|дясно]]
'''Хангъл''' ('''한글''') е азбуката, чрез която се изписва [[Корейски език|корейският език]].<ref>http://www.wdl.org/ru/item/4166</ref> Представлява отделен скрипт от [[Ханджа]], [[Логографическа писменост|логографски]] вариант на [[китайска логограма|китайската писменост]], която се използва за изписването на корейския език. Създадена е през [[1443]] година от четвъртия владетел на Династия Чосон, [[Седжон|Седжон Велики]], и днес е официална в [[КНДР]], [[Република Корея]] и автономната префектура [[Янбиан]] в [[Китай]], населена с [[корейци]]. В КНДР азбуката се нарича ''Чосонгъл'' ('''조선글'''). Състои се от 14 [[съгласни]] и 10 [[гласни]] букви. Хангъл се използва паралелно с ханджа.
'''Хангъл''' ('''한글''') е азбуката, чрез която се изписва [[Корейски език|корейският език]].<ref>http://www.wdl.org/ru/item/4166</ref> Представлява отделен скрипт от [[Ханджа]], [[Логографическа писменост|логографски]] вариант на [[китайска логограма|китайската писменост]], която се използва за изписването на корейския език. Създадена е през [[1443]] година от четвъртия владетел от династията Чосон [[Седжон|Седжон Велики]] и днес е официална в [[КНДР]], [[Република Корея]] и автономната префектура [[Янбиан]] в [[Китай]], населена с [[корейци]]. В КНДР азбуката се нарича ''Чосонгъл'' ('''조선글'''). Състои се от 14 [[съгласни]] и 10 [[гласни]] букви. Хангъл се използва паралелно с ханджа.


[[Image:Hangeul.svg|thumb|200px|думата ''хангъл'', написана на хангъл]]
[[Image:Hangeul.svg|thumb|200px|Думата ''хангъл'', написана на хангъл]]
Съвременното наименование ''хангъл'' ({{lang|ko-Hang|한글}}) е създадено от [[Джу Сигьонг]] през 1912. ''Хан'' ({{lang|ko-Hang|한}}) на старокорейски означава "велик", а ''гъл'' ({{lang|ko-Hang|글}}) е корейската дума за "писмо, писменост". ''Han'' може да се разбира и като синокорейската дума 韓 "корейски", и така името може да бъде тълкувано като "корейска писменост" или "велика писменост".<ref name="Lee, Iksop 13p">{{cite book | url = http://books.google.com/books?id=NN-yIdLOkCoC&pg=PA13&dq=hangul+1912&ei=7BEySOvWKYGuywTF-sDDBw&sig=Cq2GWqQKrumkFSfK5a7sWRmpCD4 | last1 = Lee | first1 = Iksop | first2 = S. Robert | last2 = Ramsey | year = 2000 | title = The Korean Language | page = 13 | publisher = SUNY Press}}</ref>
Съвременното наименование ''хангъл'' ({{lang|ko-Hang|한글}}) е създадено от [[Джу Сигьонг]] през 1912 г. ''Хан'' ({{lang|ko-Hang|한}}) на старокорейски означава „велик“, а ''„гъл“'' ({{lang|ko-Hang|글}}) е корейската дума за „писмо, писменост“. ''Han'' може да се разбира и като синокорейската дума 韓 „корейски“, и така името може да бъде тълкувано като „корейска писменост“ или „велика писменост“.<ref name="Lee, Iksop 13p">{{cite book | url = http://books.google.com/books?id=NN-yIdLOkCoC&pg=PA13&dq=hangul+1912&ei=7BEySOvWKYGuywTF-sDDBw&sig=Cq2GWqQKrumkFSfK5a7sWRmpCD4 | last1 = Lee | first1 = Iksop | first2 = S. Robert | last2 = Ramsey | year = 2000 | title = The Korean Language | page = 13 | publisher = SUNY Press}}</ref>


== Наименования ==
== Наименования ==
=== Официални наименования ===
=== Официални наименования ===
* Съвременното наименование ''хангъл'' ({{lang-ko|한글}}) е въведено от Джу Сигьонг през 1912&nbsp;г.
* Съвременното наименование ''хангъл'' ({{lang-ko|한글}}) е въведено от Джу Сигьонг през 1912&nbsp;г.
* В Северна Корея е разпространено названието ''Чосонгъл'' ({{lang-ko|조선글}}), поради факта, че Корея е наричана ''Чосон''.
* В Северна Корея е разпространено названието ''чосонгъл'' ({{lang-ko|조선글}}), поради факта, че Корея е наричана ''Чосон''.
* Според учените първоначално азбуката се е наричала ''Хунмин Чоным'' ({{lang-ko|훈민정음|訓民正音}}.
* Според учените първоначално азбуката се е наричала ''Хунмин Чоным'' ({{lang-ko|훈민정음|訓民正音}}.


=== Други наименования ===
=== Други наименования ===
* Уригъл ({{lang-ko|우리글}}), „наша писменност“ - името се ползва едновремено в двете части на Корея.
* Уригъл ({{lang-ko|우리글}}), „наша писменост“ името се ползва едновременно в двете части на Корея.
* Куксо ({{lang-ko|국서 / 國書}}) и кукмун ({{lang-ko|국문 / 國文}}), „национална писменост“ тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.
* Куксо ({{lang-ko|국서 / 國書}}) и кукмун ({{lang-ko|국문 / 國文}}), „национална писменост“ тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.


До началото на 20 век хангъл практически в литературата не се е употребявал. Смятало се, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханджа. Поради тези факти литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:
До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханджа. Поради това, литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:
* Онмун ({{lang-ko|언문|諺文}}; „народна писменост“).
* Онмун ({{lang-ko|언문|諺文}}; „народна писменост“).
* Амгъл ({{lang-ko|암글}}; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, [[ин и ян|ин]], който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
* Амгъл ({{lang-ko|암글}}; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, [[ин и ян|ин]], който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
Ред 23: Ред 23:


== История ==
== История ==
Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443&nbsp;г. по заповед на четвъртия влядетел от династията Чосон Седжон Велики.
Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443&nbsp;г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики.


Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на [[тибетски език]] и [[санскрит]] написана на [[брахми]].
Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на [[тибетски език]] и [[санскрит]] написана на [[брахми]].
Ред 33: Ред 33:
Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940&nbsp;г. при откриването на документ от 1446&nbsp;г. озаглавен „Хунмин Чонъм Хере“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните от позицията на философията [[ин и ян]] и хармонията на гласните. Седжон обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.
Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940&nbsp;г. при откриването на документ от 1446&nbsp;г. озаглавен „Хунмин Чонъм Хере“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните от позицията на философията [[ин и ян]] и хармонията на гласните. Седжон обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.


В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език те признавали единствено ханджа. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар на династия Чосон [[Йонсангун (Чосон)|Йонсангун]] забранил изучаването на хангъл през 1504&nbsp;г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.
В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език те признавали единствено ханджа. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосон [[Йонсангун (Чосон)|Йонсангун]] забранил изучаването на хангъл през 1504&nbsp;г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.


В края на 19-век след опитите на [[Япония]] да разпространи своето влияние на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] в страната се набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След [[Реформа Кабо|реформата Кабо]] ({{lang-ko|갑오 개혁|甲午改革}}) през 1894&nbsp;г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910&nbsp;г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на [[асимилация|културна асимилация]] от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 година. През 1940&nbsp;г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено - на хангъл и ханджа. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханджа, а граматическите на хангъл.
В края на 19 век след опитите на [[Япония]] да разпространи своето влияние на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] в страната се набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След [[Реформа Кабо|реформата Кабо]] ({{lang-ko|갑오 개혁|甲午改革}}) през 1894&nbsp;г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910&nbsp;г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на [[асимилация|културна асимилация]] от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 година. През 1940&nbsp;г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено на хангъл и ханджа. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханджа, а граматическите на хангъл.


След като през 1945&nbsp;г. страната получава независимост от Япония хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханджа отстъпва място като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.
След като през 1945&nbsp;г. страната получава независимост от Япония хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханджа отстъпва място като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.


Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през [[1930-те]] години са правени опити за [[романизация на корейския език]] и употребата на [[латинска азбука|латинската азбука]] в писмената му форма.<ref>[http://www.eki.ee/wgrs/rom2_ko.pdf Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale] (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)</ref> В средата на [[1950-те]] години професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на [[кирилица]]. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена [[Система на Концевич]].<ref>[http://orientalstudies.ru/rus/?option=com_personalities&Itemid=74&person=146 Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.]</ref>
Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през [[1930-те]] години са правени опити за [[романизация на корейския език]] и употребата на [[латинска азбука|латинската азбука]] в писмената му форма.<ref>[http://www.eki.ee/wgrs/rom2_ko.pdf Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale] (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)</ref> В средата на [[1950-те]] години професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на [[кирилица]]. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена [[Система на Концевич]].<ref>[http://orientalstudies.ru/rus/?option=com_personalities&Itemid=74&person=146 Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.]</ref>





Версия от 10:42, 28 април 2014

Хангъл (한글) е азбуката, чрез която се изписва корейският език.[1] Представлява отделен скрипт от Ханджа, логографски вариант на китайската писменост, която се използва за изписването на корейския език. Създадена е през 1443 година от четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики и днес е официална в КНДР, Република Корея и автономната префектура Янбиан в Китай, населена с корейци. В КНДР азбуката се нарича Чосонгъл (조선글). Състои се от 14 съгласни и 10 гласни букви. Хангъл се използва паралелно с ханджа.

Думата хангъл, написана на хангъл

Съвременното наименование хангъл (Грешка в записа: Неразпознат езиков код ko-hang) е създадено от Джу Сигьонг през 1912 г. Хан (Грешка в записа: Неразпознат езиков код ko-hang) на старокорейски означава „велик“, а „гъл“ (Грешка в записа: Неразпознат езиков код ko-hang) е корейската дума за „писмо, писменост“. Han може да се разбира и като синокорейската дума 韓 „корейски“, и така името може да бъде тълкувано като „корейска писменост“ или „велика писменост“.[2]

Наименования

Официални наименования

  • Съвременното наименование хангъл (Шаблон:Lang-ko) е въведено от Джу Сигьонг през 1912 г.
  • В Северна Корея е разпространено названието чосонгъл (Шаблон:Lang-ko), поради факта, че Корея е наричана Чосон.
  • Според учените първоначално азбуката се е наричала Хунмин Чоным (Шаблон:Lang-ko.

Други наименования

  • Уригъл (Шаблон:Lang-ko), „наша писменост“ – името се ползва едновременно в двете части на Корея.
  • Куксо (Шаблон:Lang-ko) и кукмун (Шаблон:Lang-ko), „национална писменост“ – тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.

До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханджа. Поради това, литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:

  • Онмун (Шаблон:Lang-ko; „народна писменост“).
  • Амгъл (Шаблон:Lang-ko; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, ин, който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
  • Ахеткъл (Шаблон:Lang-ko или Шаблон:Lang-ko; „Детска писменост“).

Тези названия днес се смятат за остарели. Ханджа днес се използва рядко в Южна Корея и практически е излязла от употреба в Северна.

История

Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики.

Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на тибетски език и санскрит написана на брахми.

Хангъл, подобно на индийските разновидности на писменост се явява фонетична писменост, при която на всеки звук съответства и знак. Някои от знаците в хангъл са сходни на деванагари. Според лингвиста Хари Ледярд един от източниците за създаване на хангъл е монголската квадратна писменост,[3] създадена от Пагба лама.

В основни линии, хангъл бил завършен в края на 1443 или началото на 1444 г. През 1446 г. е публикуван в документ, озаглавен „Хунмин Чонъм“ (Наставления към народа за правилните звуци). Азбуката е наречена на този документ, а денят, в който е издаден (9 октомври) се отбелязва като „Ден на хангъл“ в Южна Корея. В Северна Корея аналогично, датата е 15 януари.

Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г. озаглавен „Хунмин Чонъм Хере“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните от позицията на философията ин и ян и хармонията на гласните. Седжон обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.

В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език те признавали единствено ханджа. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосон Йонсангун забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.

В края на 19 век след опитите на Япония да разпространи своето влияние на Корейския полуостров в страната се набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След реформата Кабо (Шаблон:Lang-ko) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на културна асимилация от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 година. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено – на хангъл и ханджа. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханджа, а граматическите на хангъл.

След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханджа отстъпва място като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.

Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през 1930-те години са правени опити за романизация на корейския език и употребата на латинската азбука в писмената му форма.[4] В средата на 1950-те години професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на кирилица. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена Система на Концевич.[5]


Източници

  1. http://www.wdl.org/ru/item/4166
  2. Lee, Iksop, Ramsey, S. Robert. The Korean Language. SUNY Press, 2000. с. 13.
  3. Ledyard, Gari K. The Korean Language Reform of 1446. Seoul: Shingu munhwasa, 1998.; Ledyard, Gari. «The International Linguistic Background of the Correct Sounds for the Instruction of the People.» In Young-Key Kim-Renaud, ed. The Korean Alphabet: Its History and Structure. Honolulu: University of Hawai’i Press, 1997.
  4. Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)
  5. Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.

Шаблон:Южна Корея-мъниче Шаблон:Северна Корея-мъниче Шаблон:Лингвистика-мъниче

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA