Хангъл: Разлика между версии
м Robot: ka:კორეული დამწერლობა is a former featured article |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Hunmin jeong-eum.jpg|мини|дясно]] |
[[File:Hunmin jeong-eum.jpg|мини|дясно]] |
||
'''Хангъл''' ('''한글''') е азбуката, чрез която се изписва [[Корейски език|корейският език]].<ref>http://www.wdl.org/ru/item/4166</ref> Представлява отделен скрипт от [[Ханджа]], [[Логографическа писменост|логографски]] вариант на [[китайска логограма|китайската писменост]], която се използва за изписването на корейския език. Създадена е през [[1443]] година от четвъртия владетел |
'''Хангъл''' ('''한글''') е азбуката, чрез която се изписва [[Корейски език|корейският език]].<ref>http://www.wdl.org/ru/item/4166</ref> Представлява отделен скрипт от [[Ханджа]], [[Логографическа писменост|логографски]] вариант на [[китайска логограма|китайската писменост]], която се използва за изписването на корейския език. Създадена е през [[1443]] година от четвъртия владетел от династията Чосон [[Седжон|Седжон Велики]] и днес е официална в [[КНДР]], [[Република Корея]] и автономната префектура [[Янбиан]] в [[Китай]], населена с [[корейци]]. В КНДР азбуката се нарича ''Чосонгъл'' ('''조선글'''). Състои се от 14 [[съгласни]] и 10 [[гласни]] букви. Хангъл се използва паралелно с ханджа. |
||
[[Image:Hangeul.svg|thumb|200px| |
[[Image:Hangeul.svg|thumb|200px|Думата ''хангъл'', написана на хангъл]] |
||
Съвременното наименование ''хангъл'' ({{lang|ko-Hang|한글}}) е създадено от [[Джу Сигьонг]] през 1912. ''Хан'' ({{lang|ko-Hang|한}}) на старокорейски означава |
Съвременното наименование ''хангъл'' ({{lang|ko-Hang|한글}}) е създадено от [[Джу Сигьонг]] през 1912 г. ''Хан'' ({{lang|ko-Hang|한}}) на старокорейски означава „велик“, а ''„гъл“'' ({{lang|ko-Hang|글}}) е корейската дума за „писмо, писменост“. ''Han'' може да се разбира и като синокорейската дума 韓 „корейски“, и така името може да бъде тълкувано като „корейска писменост“ или „велика писменост“.<ref name="Lee, Iksop 13p">{{cite book | url = http://books.google.com/books?id=NN-yIdLOkCoC&pg=PA13&dq=hangul+1912&ei=7BEySOvWKYGuywTF-sDDBw&sig=Cq2GWqQKrumkFSfK5a7sWRmpCD4 | last1 = Lee | first1 = Iksop | first2 = S. Robert | last2 = Ramsey | year = 2000 | title = The Korean Language | page = 13 | publisher = SUNY Press}}</ref> |
||
== Наименования == |
== Наименования == |
||
=== Официални наименования === |
=== Официални наименования === |
||
* Съвременното наименование ''хангъл'' ({{lang-ko|한글}}) е въведено от Джу Сигьонг през 1912 г. |
* Съвременното наименование ''хангъл'' ({{lang-ko|한글}}) е въведено от Джу Сигьонг през 1912 г. |
||
* В Северна Корея е разпространено названието '' |
* В Северна Корея е разпространено названието ''чосонгъл'' ({{lang-ko|조선글}}), поради факта, че Корея е наричана ''Чосон''. |
||
* Според учените първоначално азбуката се е наричала ''Хунмин Чоным'' ({{lang-ko|훈민정음|訓民正音}}. |
* Според учените първоначално азбуката се е наричала ''Хунмин Чоным'' ({{lang-ko|훈민정음|訓民正音}}. |
||
=== Други наименования === |
=== Други наименования === |
||
* Уригъл ({{lang-ko|우리글}}), „наша |
* Уригъл ({{lang-ko|우리글}}), „наша писменост“ – името се ползва едновременно в двете части на Корея. |
||
* Куксо ({{lang-ko|국서 / 國書}}) и кукмун ({{lang-ko|국문 / 國文}}), „национална писменост“ |
* Куксо ({{lang-ko|국서 / 國書}}) и кукмун ({{lang-ko|국문 / 國文}}), „национална писменост“ – тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели. |
||
До началото на 20 век |
До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханджа. Поради това, литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена: |
||
* Онмун ({{lang-ko|언문|諺文}}; „народна писменост“). |
* Онмун ({{lang-ko|언문|諺文}}; „народна писменост“). |
||
* Амгъл ({{lang-ko|암글}}; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, [[ин и ян|ин]], който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род. |
* Амгъл ({{lang-ko|암글}}; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, [[ин и ян|ин]], който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род. |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
== История == |
== История == |
||
Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия |
Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики. |
||
Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на [[тибетски език]] и [[санскрит]] написана на [[брахми]]. |
Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на [[тибетски език]] и [[санскрит]] написана на [[брахми]]. |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г. озаглавен „Хунмин Чонъм Хере“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните от позицията на философията [[ин и ян]] и хармонията на гласните. Седжон обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни. |
Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г. озаглавен „Хунмин Чонъм Хере“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните от позицията на философията [[ин и ян]] и хармонията на гласните. Седжон обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни. |
||
В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език те признавали единствено ханджа. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар |
В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език те признавали единствено ханджа. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосон [[Йонсангун (Чосон)|Йонсангун]] забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението. |
||
В края на 19 |
В края на 19 век след опитите на [[Япония]] да разпространи своето влияние на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] в страната се набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След [[Реформа Кабо|реформата Кабо]] ({{lang-ko|갑오 개혁|甲午改革}}) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на [[асимилация|културна асимилация]] от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 година. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено – на хангъл и ханджа. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханджа, а граматическите на хангъл. |
||
След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханджа отстъпва място като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене. |
След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханджа отстъпва място като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене. |
||
Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през [[1930-те]] години са правени опити за [[романизация на корейския език]] и употребата на [[латинска азбука|латинската азбука]] в писмената му форма.<ref>[http://www.eki.ee/wgrs/rom2_ko.pdf Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale] (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)</ref> |
Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през [[1930-те]] години са правени опити за [[романизация на корейския език]] и употребата на [[латинска азбука|латинската азбука]] в писмената му форма.<ref>[http://www.eki.ee/wgrs/rom2_ko.pdf Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale] (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)</ref> В средата на [[1950-те]] години професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на [[кирилица]]. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена [[Система на Концевич]].<ref>[http://orientalstudies.ru/rus/?option=com_personalities&Itemid=74&person=146 Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.]</ref> |
||
Версия от 10:42, 28 април 2014
Хангъл (한글) е азбуката, чрез която се изписва корейският език.[1] Представлява отделен скрипт от Ханджа, логографски вариант на китайската писменост, която се използва за изписването на корейския език. Създадена е през 1443 година от четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики и днес е официална в КНДР, Република Корея и автономната префектура Янбиан в Китай, населена с корейци. В КНДР азбуката се нарича Чосонгъл (조선글). Състои се от 14 съгласни и 10 гласни букви. Хангъл се използва паралелно с ханджа.
Съвременното наименование хангъл (Грешка в записа: Неразпознат езиков код ko-hang
) е създадено от Джу Сигьонг през 1912 г. Хан (Грешка в записа: Неразпознат езиков код ko-hang
) на старокорейски означава „велик“, а „гъл“ (Грешка в записа: Неразпознат езиков код ko-hang
) е корейската дума за „писмо, писменост“. Han може да се разбира и като синокорейската дума 韓 „корейски“, и така името може да бъде тълкувано като „корейска писменост“ или „велика писменост“.[2]
Наименования
Официални наименования
- Съвременното наименование хангъл (Шаблон:Lang-ko) е въведено от Джу Сигьонг през 1912 г.
- В Северна Корея е разпространено названието чосонгъл (Шаблон:Lang-ko), поради факта, че Корея е наричана Чосон.
- Според учените първоначално азбуката се е наричала Хунмин Чоным (Шаблон:Lang-ko.
Други наименования
- Уригъл (Шаблон:Lang-ko), „наша писменост“ – името се ползва едновременно в двете части на Корея.
- Куксо (Шаблон:Lang-ko) и кукмун (Шаблон:Lang-ko), „национална писменост“ – тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.
До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханджа. Поради това, литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:
- Онмун (Шаблон:Lang-ko; „народна писменост“).
- Амгъл (Шаблон:Lang-ko; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, ин, който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
- Ахеткъл (Шаблон:Lang-ko или Шаблон:Lang-ko; „Детска писменост“).
Тези названия днес се смятат за остарели. Ханджа днес се използва рядко в Южна Корея и практически е излязла от употреба в Северна.
История
Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики.
Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на тибетски език и санскрит написана на брахми.
Хангъл, подобно на индийските разновидности на писменост се явява фонетична писменост, при която на всеки звук съответства и знак. Някои от знаците в хангъл са сходни на деванагари. Според лингвиста Хари Ледярд един от източниците за създаване на хангъл е монголската квадратна писменост,[3] създадена от Пагба лама.
В основни линии, хангъл бил завършен в края на 1443 или началото на 1444 г. През 1446 г. е публикуван в документ, озаглавен „Хунмин Чонъм“ (Наставления към народа за правилните звуци). Азбуката е наречена на този документ, а денят, в който е издаден (9 октомври) се отбелязва като „Ден на хангъл“ в Южна Корея. В Северна Корея аналогично, датата е 15 януари.
Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г. озаглавен „Хунмин Чонъм Хере“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните от позицията на философията ин и ян и хармонията на гласните. Седжон обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.
В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език те признавали единствено ханджа. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосон Йонсангун забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.
В края на 19 век след опитите на Япония да разпространи своето влияние на Корейския полуостров в страната се набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След реформата Кабо (Шаблон:Lang-ko) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на културна асимилация от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 година. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено – на хангъл и ханджа. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханджа, а граматическите на хангъл.
След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханджа отстъпва място като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.
Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през 1930-те години са правени опити за романизация на корейския език и употребата на латинската азбука в писмената му форма.[4] В средата на 1950-те години професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на кирилица. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена Система на Концевич.[5]
-
ㄱ (giyeok)
-
ㄴ (nieun)
-
ㄷ (digeut)
-
ㄹ (rieul)
-
ㅁ (mieum)
-
ㅂ (bieup)
-
ㅅ (siot)
-
ㅇ (ieung)
-
ㅈ (jieut)
-
ㅊ (chieut)
-
ㅋ (kieuk)
-
ㅌ (tieut)
-
ㅍ (pieup)
-
ㅎ (hieut)
-
ㅏ (a)
-
ㅐ (ae)
-
ㅓ (eo)
-
ㅔ (e)
-
ㅗ (o)
-
ㅜ (u)
-
一 (eu)
Източници
- ↑ http://www.wdl.org/ru/item/4166
- ↑ Lee, Iksop, Ramsey, S. Robert. The Korean Language. SUNY Press, 2000. с. 13.
- ↑ Ledyard, Gari K. The Korean Language Reform of 1446. Seoul: Shingu munhwasa, 1998.; Ledyard, Gari. «The International Linguistic Background of the Correct Sounds for the Instruction of the People.» In Young-Key Kim-Renaud, ed. The Korean Alphabet: Its History and Structure. Honolulu: University of Hawai’i Press, 1997.
- ↑ Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)
- ↑ Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.
Шаблон:Южна Корея-мъниче Шаблон:Северна Корея-мъниче Шаблон:Лингвистика-мъниче
|