Белгород Днестровски: Разлика между версии
| Ред 37: | Ред 37: | ||
==История== |
==История== |
||
Старото име на града е българското ''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] - ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] - ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]] част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането й под византийска власт в началото на ХІ век. При Второто царство българското управление над града и областта е възстановено при цар [[Тодор Светослав]]. |
Старото име на града е българското ''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] - ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] - ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]] част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането й под византийска власт в началото на ХІ век. При Второто царство българското управление над града и областта е възстановено при цар [[Тодор Светослав]]. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река [[Днепър]], той сочи, че: ''„край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“''. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името [[Акерман| Белград]] - този на река [[Днестър]]: ''„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите — неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.''<ref>[http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев |
||
История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]</ref><br /> |
|||
През ХІХ век в областта, която е част от [[Руска империя|Руската империя]], се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като [[бесарабски българи]]. |
|||
==География== |
==География== |
||
Версия от 00:58, 10 май 2014
Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ, Шаблон:Lang-uk) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.
История
Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,[1] румънското - Четатя Алба, старите гръцки - Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането й под византийска власт в началото на ХІ век. При Второто царство българското управление над града и областта е възстановено при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името Белград - този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите — неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.[2]
През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като бесарабски българи.
География
Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.[1]
Население
- 2001 - 62 300 жители
- 2009 - 50 452 жители
- 2011 - 50 296 жители
Етнически състав
(2001)
- 32 200 (62,9%) - украинци
- 14 400 (28,2%) - руснаци
- 1900 (3,7%) - българи
- 1000 (1,9%) - молдовани
- 300 (0,6%) - беларуси
- 200 (0,4%) - гагаузи
- 200 (0,4%) - евреи
- 100 (0,3%) - арменци
- 100 (0,3%) - цигани
- 700 - други
Личности
Родени
- Давид Бродски (1895-1966) - съветски поет и преводач
- Павел Берков (1896-1969) - литературовед и библиограф
- Порфирий Стаматов (1840-1925) - български юрист
Починали
- Анджело ди Сполети (2 април 1314) - францискански монах
Източници
- ↑ а б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.
- ↑ [http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]