Велика харта на свободите: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Glishev (б.), към версия на BioPupil |
м Правопис, сегашно историческо време и - за втори път - линк към по-добрия превод на Хартата от латински език. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:King John signs the Magna Carta.jpg|thumb|Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"|alt=Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“]] |
[[Файл:King John signs the Magna Carta.jpg|thumb|Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"|alt=Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“]] |
||
[[Файл:Magna_Carta_(British_Library_Cotton_MS_Augustus_II.106).jpg|мини|180п|Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.]] |
[[Файл:Magna_Carta_(British_Library_Cotton_MS_Augustus_II.106).jpg|мини|180п|Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.]] |
||
'''Великата харта на свободите''' наричана също '''Магна |
'''Великата харта на свободите''' наричана също '''Магна харта''' (от латински: ''Magna Carta Libertatum'') е акт, подписан от английския крал [[Джон Безземни]] на 15 юни [[1215]] г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната [[аристокрация]], [[барон]]ите и [[граждани]]те от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С ''Магна Харта'' започва процес, довел до ''[[Закон за правата от 1689]]'' (Bill of Rights) и началото на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] в Англия. |
||
Първоначално ''Великата харта'' |
Първоначално ''Великата харта'' е написана на [[латински език]] без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297). |
||
Подписването на ''Магна харта'' |
Подписването на ''Магна харта'' става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: [[рицар]]и и [[граждани]], възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля. |
||
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: [[църква]]та, [[барон]]ите и [[търговци]]те. Тя е част от традицията на [[феодализъм|феодални]] договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си. |
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: [[църква]]та, [[барон]]ите и [[търговци]]те. Тя е част от традицията на [[феодализъм|феодални]] договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си. |
||
''Великата харта'' |
''Великата харта'' е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, а впоследствие е потвърдена от кралете [[Хенри III]], [[Едуард I]] и [[Едуард II]]. |
||
''Великата харта'' |
''Великата харта'' е почти забравена през ХV и ХVІ в., но изиграва значителна роля в [[Английска буржоазна революция|Английската буржоазна революция]], където е използвана от [[парламент]]арната [[опозиция]], за да обоснове правото да се контролират действията на краля. |
||
==Копия== |
==Копия== |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
През септември 1984 г. [[Рос Перо]] купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във [[Вашингтон]], заедно с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] и [[Конституцията на САЩ]]. |
През септември 1984 г. [[Рос Перо]] купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във [[Вашингтон]], заедно с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] и [[Конституцията на САЩ]]. |
||
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за пръв път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотингодишнина от подписването на важния документ. |
|||
== Външни връзки == |
== Външни връзки == |
||
* [http:// |
* [http://nauka.bg/2015/79/Velika-harta-na-svobodite-na-angliiskoto-kralstvo-tekst-ot-1215-godina-2015.pdf Магна харта] (PDF) |
||
* [http://www.easibulgaria.org/bg/articles-analyses/magna-harta/ Магна харта] (PDF) |
|||
* [http://www.intera-x.com/JUEN/News/View.aspx?Id=ZBATCQnaLEQ%3D „Справедливост от 1215 година – Магна Харта“, превод на Атанас Лолов] |
|||
* [http://www.tvevropa.com/bg/news/entertainment/view/88919 Обединяване на копията на Магна харта в Лондон] |
* [http://www.tvevropa.com/bg/news/entertainment/view/88919 Обединяване на копията на Магна харта в Лондон] |
||
* [http://www.capital.bg/blogove/pravo/2015/06/15/2553631_magna_harta_-_kraterut_na_spiasht_vulkan/ Магна Харта - кратерът на спящ вулкан] |
|||
[[Категория:История на Англия]] |
[[Категория:История на Англия]] |
Версия от 01:07, 9 юли 2015
Великата харта на свободите наричана също Магна харта (от латински: Magna Carta Libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на конституционната монархия в Англия.
Първоначално Великата харта е написана на латински език без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297).
Подписването на Магна харта става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си.
Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, а впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.
Великата харта е почти забравена през ХV и ХVІ в., но изиграва значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.
Копия
Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не се е съхранила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и към 2013 г. всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.
Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.
През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.
През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за пръв път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотингодишнина от подписването на важния документ.