Харитон Драговитийски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Харитон Драговитийски''' е български духовник, [[епископ]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], ректор на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]].<ref name="Екзарх Йосиф 412">{{cite book |title= Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници |last=Темелски |first= Христо |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= 954-07-0530-4 |pages= 412 |url= |accessdate=}}</ref> |
'''Харитон Драговитийски''' (светско име '''Христо Христов Вълчев-Аджамовски''') е български духовник, [[епископ]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], ректор на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]].<ref name="Екзарх Йосиф 412">{{cite book |title= Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници |last=Темелски |first= Христо |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= 954-07-0530-4 |pages= 412 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 17:48, 29 януари 2016
† Драговитийски епископ Харитон | |
висш български православен духовник | |
1924 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Религия | православие |
Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
Семейство | |
Подпис | |
† Драговитийски епископ Харитон в Общомедия |
Харитон Драговитийски (светско име Христо Христов Вълчев-Аджамовски) е български духовник, епископ на Българската православна църква, ректор на Софийската духовна семинария.[1]
Биография
Роден е в 1880 година в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и прогимназия в Троян на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. В 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[1]
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ. По време на българското управление във Вардарска Македония Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[2][3]
Умира в София в 1958 година.[1]
Автор е на история на Троянския манастир.[4]
Бележки
- ↑ а б в Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.
- ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи. Драговитийски епископ Харитон. София, Синодално издателство, 1958.