Психеделичен рок: Разлика между версии
1 съкращение при използване на шаблон |
м →top: -, replaced: [фолк] → [фолк музика|фолк] редактирано с AWB |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
Сред пионерите на психеделичния рок са известни групи като [[Бийтълс]], [[Бърдс]] и [[Ярдбърдс]], като стилът окончателно се оформя в средата на 60-те години сред [[Великобритания|британските]] и [[Съединени американски щати|американски]] групи, като [[Грейтфул Дед]], [[Джеферсън Еърплейн]], [[Джими Хендрикс Икспириънс]], [[Крийм]], [[Дорс]] и [[Пинк Флойд]]. Той достига върха си в периода между 1967 и 1969 година с [[Лятото на любовта]] и фестивала [[Удсток (фестивал)|Удсток]], превръщайки се в международно музикално движение, свързано с широкото разпространение на [[Контракултура на 1960-те|контракултурата]]. През следващите години започва да губи влияние, като промяната в настроенията, смъртта на няколко ключови представители на стила и движението за връщане към традиционните ценности карат оцелелите изпълнители да се насочат към нови стилистични области. |
Сред пионерите на психеделичния рок са известни групи като [[Бийтълс]], [[Бърдс]] и [[Ярдбърдс]], като стилът окончателно се оформя в средата на 60-те години сред [[Великобритания|британските]] и [[Съединени американски щати|американски]] групи, като [[Грейтфул Дед]], [[Джеферсън Еърплейн]], [[Джими Хендрикс Икспириънс]], [[Крийм]], [[Дорс]] и [[Пинк Флойд]]. Той достига върха си в периода между 1967 и 1969 година с [[Лятото на любовта]] и фестивала [[Удсток (фестивал)|Удсток]], превръщайки се в международно музикално движение, свързано с широкото разпространение на [[Контракултура на 1960-те|контракултурата]]. През следващите години започва да губи влияние, като промяната в настроенията, смъртта на няколко ключови представители на стила и движението за връщане към традиционните ценности карат оцелелите изпълнители да се насочат към нови стилистични области. |
||
Психеделичният рок оказва влияние върху формирането на [[Психеделичен поп|психеделичния поп]] и [[психеделичен соул|психеделичния соул]]. Той е също и част от прехода от ранния базиран на [[блус]] и [[фолк]] музиката рок към [[прогресив рок]]а, [[глем рок]]а и [[хард рок]]а, а оттам повлиява развитието на стилове като [[хеви метъл]]а. От края на 70-те години психеделичният рок става основа на различни нови форми, наричани [[неопсихеделия]]. |
Психеделичният рок оказва влияние върху формирането на [[Психеделичен поп|психеделичния поп]] и [[психеделичен соул|психеделичния соул]]. Той е също и част от прехода от ранния базиран на [[блус]] и [[фолк музика|фолк]] музиката рок към [[прогресив рок]]а, [[глем рок]]а и [[хард рок]]а, а оттам повлиява развитието на стилове като [[хеви метъл]]а. От края на 70-те години психеделичният рок става основа на различни нови форми, наричани [[неопсихеделия]]. |
||
== Групи == |
== Групи == |
Версия от 11:27, 15 ноември 2016
Психеделичен рок | |
Стилистични корени | Блус рок, фолк рок, джаз, рага, гаражен рок, ритъм енд блус |
---|---|
Културни корени | САЩ и Великобритания в средата на 60-те години на XX век |
Типични инструменти | Електрическа китара, бас китара, барабани, електронен орган, мелотрон, перкусионни инструменти, ситар |
Производни форми | Хард рок, глем рок, хеви метъл, краутрок, прогресив рок, стоунър рок, неопсихеделия, шугейзинг |
Подстилове | |
Ейсид рок, рага рок, спейс рок | |
Смесени стилове | |
Психеделичен поп, психеделичен соул, психеделичен транс | |
Други теми | |
Хипи, психеделична музика | |
Психеделичен рок в Общомедия |
Психеделичният рок е стил в рок музиката, вдъхновен и повлиян от психеделичната култура и стремящ се да пресъздаде и усили изживяванията при употреба на психеделични дроги. При него често се използват иновативни звукозаписни техники и ефекти и се усеща влиянието на неевропейски източници, като индийската музика.
Сред пионерите на психеделичния рок са известни групи като Бийтълс, Бърдс и Ярдбърдс, като стилът окончателно се оформя в средата на 60-те години сред британските и американски групи, като Грейтфул Дед, Джеферсън Еърплейн, Джими Хендрикс Икспириънс, Крийм, Дорс и Пинк Флойд. Той достига върха си в периода между 1967 и 1969 година с Лятото на любовта и фестивала Удсток, превръщайки се в международно музикално движение, свързано с широкото разпространение на контракултурата. През следващите години започва да губи влияние, като промяната в настроенията, смъртта на няколко ключови представители на стила и движението за връщане към традиционните ценности карат оцелелите изпълнители да се насочат към нови стилистични области.
Психеделичният рок оказва влияние върху формирането на психеделичния поп и психеделичния соул. Той е също и част от прехода от ранния базиран на блус и фолк музиката рок към прогресив рока, глем рока и хард рока, а оттам повлиява развитието на стилове като хеви метъла. От края на 70-те години психеделичният рок става основа на различни нови форми, наричани неопсихеделия.
Групи
|