XL народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на Ket
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''40-ото народно събрание''' е [[Народно събрание|народното събрание]], [[Парламентарни избори в България 2005|избрано]] на 25 юни 2005 и свикано на 11 юли 2005 година. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 година. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] по договор сключен от предишното правителство. Преди 40-ото се провежда [[39 Народно събрание]], а след него - [[41 Народно събрание]].
'''40-то Народно събрание''' е [[Народно събрание|народното събрание]], [[Парламентарни избори в България 2005|избрано]] на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] по договор сключен от правителството на С. Сакскобургготски (2001-05). Преди 40-тото се провежда [[39 Народно събрание]], а след него - [[41 Народно събрание]].


Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството на Сергей Станишев]] и въвеждането на [[плосък данък]] от 10% върху доходите.
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството на Сергей Станишев]] и въвеждането на [[плосък данък]] от 10% върху доходите.


Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия - [[ГЕРБ]].
Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия [[ГЕРБ]].


== Парламентарно представени сили ==
== Парламентарно представени сили ==
При проведените на [[25 юни]] [[2005]] г. [[Парламентарни избори в България 2005|редовни парламентарни избори]] управляващата до тогава партия [[НДСВ]] получава едва 19,91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в [[Народното събрание]]. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на [[България]] – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличието на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „[[Коалиция за България]]“ (с водеща партия [[Българска социалистическа партия|БСП]]) печели най-много гласове на избиратели – 31,17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,45%, които съответстват на 34 народни представители).<ref name="Encyclopedy">{{цураков|404-410}}</ref>
При проведените на [[25 юни]] [[2005]] г. [[Парламентарни избори в България 2005|редовни парламентарни избори]] управляващата дотогава партия [[НДСВ]] получава едва 19.91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в [[Народното събрание]]. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на [[България]] – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „[[Коалиция за България]]“ (с водеща партия [[Българска социалистическа партия|БСП]]) печели най-много гласове на избиратели – 31.17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12.45%, които съответстват на 34 народни представители).<ref name="Encyclopedy">{{цураков|404-410}}</ref>


В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – [[Обединени демократични сили]] (ОДС), коалиция „[[Атака (партия)|Атака]]“, [[Демократи за силна България]] и [[Български народен съюз]] ([[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|БЗНС]] с председател [[Анастасия Мозер]], [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]] и [[Съюз на свободните демократи]]). За първи път в най-новата история на България в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.<ref name="Encyclopedy"/>
В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – [[Обединени демократични сили|"Обединени демократични сили"]] (ОДС), Национално обединение „[[Атака (партия)|АТАКА]]“, [[Демократи за силна България]] и [[Български народен съюз|"Български народен съюз]]" (БНС)([[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|БЗНС - Народен съюз]], [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]] и [[Съюз на свободните демократи]]). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.<ref name="Encyclopedy"/>


Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БЗНС – 13. Резултатите от участието в избори коалиция „Атака“, се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайнолеви, така и на крайнодесни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „Атака“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта и участието на българските войски в [[Ирак]] и др.<ref name="Encyclopedy"/>
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „АТАКА“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8.21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в [[Ирак]] и др.<ref name="Encyclopedy"/>


{| class="prettytable" rules="all"
{| class="prettytable" rules="all"
|-
|-
! Партия
! Партия/Коалиция
! Гласове
! Гласове
! Процент
! Процент
Ред 25: Ред 25:
| [[Движение за права и свободи]] || 467&nbsp;400 || 14,07% || 34
| [[Движение за права и свободи]] || 467&nbsp;400 || 14,07% || 34
|-
|-
| [[Национален съюз Атака]] || 296&nbsp;848 || 8,93% || 21
| [[Национален съюз Атака|Национално обединение АТАКА]] || 296&nbsp;848 || 8,93% || 21
|-
|-
| [[Обединени демократични сили]] || 280&nbsp;313 || 8,44% || 20
| [[Обединени демократични сили]] || 280&nbsp;313 || 8,44% || 20
Ред 39: Ред 39:
* Национално движение Симеон Втори
* Национално движение Симеон Втори
* Движение за права и свободи
* Движение за права и свободи
* Коалиция Атака
* Коалиция АТАКА
* Обединени демократични сили
* Обединени демократични сили
* Демократи за силна България
* Демократи за силна България
* Български народен съюз
* Български народен съюз


Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от [[Национално обединение „Атака“|Коалиция „Атака“]] – [[Христо Величков]], [[Йордан Величков]] и [[Станчо Тодоров]] – стават независими след като са отстранени от парламентарната група след като при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на [[Сергей Станишев]] за министър-председател. Друг влязъл от листа на коалицията, [[Петър Манолов (политик)|Петър Манолов]], също е вече независим. Така парламентарната група на „Атака“ остава с 17 души.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/07/28/187007_ataka_izkljuchi_predatelite_nso_gi_pazi/ "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази] – в. Дневник, 28 юли 2005 г.</ref>
Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция АТАКА – [[Христо Величков]], [[Йордан Величков]] и [[Станчо Тодоров]] – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на [[Сергей Станишев]] за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията - [[Петър Манолов (политик)|Петър Манолов]] - също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция АТАКА остава с 17 души.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/07/28/187007_ataka_izkljuchi_predatelite_nso_gi_pazi/ "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази] – в. Дневник, 28 юли 2005 г.</ref>


== Ръководство ==
== Ръководство ==
Ред 50: Ред 50:
* [[Георги Пирински]] - Коалиция за България
* [[Георги Пирински]] - Коалиция за България


=== Заместник-председатели ===
=== Заместник председатели ===
* [[Любен Корнезов]] - Коалиция за България
* [[Любен Корнезов]] - Коалиция за България
* [[Камелия Касабова]] - НДСВ
* [[Камелия Касабова]] - НДСВ
* [[Юнал Лютфи]] - ДПС
* [[Юнал Лютфи]] - ДПС


=== Заместник-председатели на ротационен принцип ===
=== Заместник председатели на ротационен принцип ===
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] - Коалиция Атака
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] - Коалиция АТАКА
* [[Филип Димитров]] - ОДС (2005-2008)
* [[Филип Димитров]] - ОДС (2005-2008)
* [[Надежда Михайлова]] - ОДС (2008-2009)
* [[Надежда Михайлова]] - ОДС (2008-2009)
* [[Екатерина Михайлова]] - ДСБ
* [[Екатерина Михайлова]] - ДСБ
* [[Анастасия Мозер]] - БНС
* [[Анастасия Мозер]] - БНС


== Парламентарни комисии ==
== Парламентарни комисии ==
Ред 89: Ред 89:


== Дейност ==
== Дейност ==
При съставянето му сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на законите на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], за чийто член България е приета.<ref>[http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/710/47/ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“] - статия от diplomatic-bg.com: „''В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.''“</ref>
При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], за чийто член България е приета през 2007 г.<ref>[http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/710/47/ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“] - статия от diplomatic-bg.com: „''В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.''“</ref>


=== Трета промяна в конституцията (2006) ===
=== Трета промяна в Конституцията (2006) ===
През март [[2006]] е приета [[Конституция на Република България#Промени през 2006 г.|третата промяна в конституцията]], главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“ след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2129&sectionid=2&id=0000301 Промените в конституцията минават на първо четене] - segabg.com, 04.2.2006</ref><ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2161&sectionid=16&id=0000101 Приемане на поправките на второ четене] - segabg.com, 03.3.2006</ref>
През март [[2006]] г. е приета [[Конституция на Република България#Промени през 2006 г.|третата промяна в конституцията]], главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2129&sectionid=2&id=0000301 Промените в конституцията минават на първо четене] - segabg.com, 04.2.2006</ref><ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2161&sectionid=16&id=0000101 Приемане на поправките на второ четене] - segabg.com, 03.3.2006</ref>


=== Поправката „Ванко 1“ (2006) ===
=== Поправка „Ванко 1“ (2006) ===
{{основна|Поправка Ванко 1}}
{{основна|Поправка Ванко 1}}
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 приети от парламента впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев - Ванко 1. Впоследствие поправката засягаща рапъра-сводник е кръстена от медиите „Поправката ''Ванко 1''“.
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев - Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката ''Ванко 1''“.


=== Други решения ===
=== Други решения ===
На [[18 септември]] [[2008]] г. събранието приема решение за одобряване на [[Пражката декларация]], която определя [[нацизъм|нацистките]] и [[комунизъм|комунистическите]] тоталитарни режими, като най-голямото зло на [[20 век]]. Проектът за решението е внесен от представители на [[ОДС]] и [[ДСБ]]. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от [[БСП]] гласуват против, а 5 - въздържали се.
На [[18 септември]] [[2008]] г. събранието приема решение за одобряване на [[Пражката декларация]], която определя [[нацизъм|нацистките]] и [[комунизъм|комунистическите]] тоталитарни режими, като най-голямото зло на [[20 век]]. Проектът за решението е внесен от представители на [[ОДС]] и [[ДСБ]]. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 - въздържали се.


== Справки ==
== Справки ==

Версия от 10:48, 31 март 2017

40-то Народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от правителството на С. Сакскобургготски (2001-05). Преди 40-тото се провежда 39 Народно събрание, а след него - 41 Народно събрание.

Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.

Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия ГЕРБ.

Парламентарно представени сили

При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава едва 19.91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 31.17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12.45%, които съответстват на 34 народни представители).[1]

В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – "Обединени демократични сили" (ОДС), Национално обединение „АТАКА“, Демократи за силна България и "Български народен съюз" (БНС)(БЗНС - Народен съюз, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.[1]

Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „АТАКА“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8.21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и др.[1]

Партия/Коалиция Гласове Процент Мандата
Коалиция за България 1 129 196 33,98% 82
Национално движение Симеон Втори 725 314 21,83% 53
Движение за права и свободи 467 400 14,07% 34
Национално обединение АТАКА 296 848 8,93% 21
Обединени демократични сили 280 313 8,44% 20
Демократи за силна България 234 788 7,07% 17
Български народен съюз 189 268 5,70% 13

Парламентарни групи

В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:

  • Коалиция за България
  • Национално движение Симеон Втори
  • Движение за права и свободи
  • Коалиция АТАКА
  • Обединени демократични сили
  • Демократи за силна България
  • Български народен съюз

Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция АТАКА – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията - Петър Манолов - също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция АТАКА остава с 17 души.[2]

Ръководство

Председател

Заместник председатели

Заместник председатели на ротационен принцип

Парламентарни комисии

  • Комисия по икономическата политика
  • Комисия по бюджет и финанси
  • Комисия по правни въпроси
  • Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
  • Комисия по външна политика
  • Комисия по отбраната
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
  • Комисия по земеделието и горите
  • Комисия по труда и социалната политика
  • Комисия по образованието и науката
  • Комисия по здравеопазването
  • Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
  • Комисия по околната среда и водите
  • Комисия по енергетиката
  • Комисия по културата
  • Комисия по правата на човека и вероизповеданията
  • Комисия по жалбите и петициите на гражданите
  • Комисия по европейските въпроси
  • Комисия по транспорт и съобщения
  • Комисия по гражданското общество и медии
  • Комисия по въпросите на държавната администрация
  • Комисия по парламентарна етика
  • Комисия за борба с корупцията
  • Комисия по политиката при бедствия и аварии

Дейност

При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.[3]

Трета промяна в Конституцията (2006)

През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[4][5]

Поправка „Ванко 1“ (2006)

Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев - Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.

Други решения

На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 - въздържали се.

Справки

  1. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404-410.
  2. "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
  3. „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ - статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.
  4. Промените в конституцията минават на първо четене - segabg.com, 04.2.2006
  5. Приемане на поправките на второ четене - segabg.com, 03.3.2006

Вижте също

Външни препратки