Николай Николов-Зиков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
През 2008 г. Николай Зиков подкрепя Инициативен комитет от членове на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]], който се обявява срещу проект за нова сграда на Художествената академия, който би разрушил хармоничния, естетически и духовен замисъл на първостроителите.
През 2008 г. Николай Зиков подкрепя Инициативен комитет от членове на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]], който се обявява срещу проект за нова сграда на Художествената академия, който би разрушил хармоничния, естетически и духовен замисъл на първостроителите.


Николай Зиков е женен за д-р Галина Шопова, с която имат двама сина - [[Петър Николов-Зиков]] и Стоян Николов-Зиков.
Николай Зиков е женен за д-р Галина Шопова, имат двама сина - [[Петър Николов-Зиков]] и Стоян Николов-Зиков.


== Галерия ==
== Галерия ==

Версия от 13:52, 23 май 2017

Николай Николов-Зиков
художник

Роден
Николай Николов-Зиков
7 август 1946 г. (77 г.)

Учил вНационална художествена академия
Николай Николов-Зиков в Общомедия

Николай Николов-Зиков (известен и само като Николай Зиков) е български художник, скулптор и рекламист.

Биография

Роден е в София на 7 август 1946 г., в семейството на Петър Атанасов-Зиков и Надежда Евтимова. През 1975 г. завършва Декоративно-монументална живопис в Художествената академия в класа на проф. Мито Гановски.

След завършването си Николай Зиков се включва в първите си изложби. През 1977 г. по този повод критикът Чавдар Попов пише: “Друга част от младите живописци (Николай Зиков) са силно повлияни от възможностите за въздействие, които предоставят фотографията, киното, телевизията… В техните творби остро се чувствува съвременността – не само като документ или цитат, но и като цялостно отношение към композицията, което повишава асоциативното възприятие. И твърдя, че стремежът да се възбуди и активизира съзнанието на зрителя е успешен.” През този период Николай Зиков работи върху цикъла живописни творби "ХХ век", посланията в които са насочени срещу тоталитарния режим. Най-характерни сред произведенията му са пейзажите със скали. Картините му са притежание на частни колекции и галерии в България и чужбина.

От 1981 г. Николай Зиков работи в маркетинговия отдел на външнотърговската компания “Машиноекспорт”. През следващите години той разработва едни от най-авангардните рекламни продукти на 80-те години на 20 век, предназначени за пазара във Франция, Италия, Германия, Великобритания.

По същото време Николай Зиков се изявява и в областта на декоративно-монументалните изкуства - металопластики, мозайки, скулптура, фрески и т.н. Сред реализираните му проекти са 3 мозайки на фасадата и металопластика в залата за художествена гимнастика на стадион “Георги Аспарухов” в София; металопластика и мозайка в басейна "Спартак" в София; мозайки и скулптури на лъвски глави в Чифте баня в Кюстендил; релеф на Радон Тодев в Банско (в колектив); кръгла металопластика, декоративни стени от камък и метал и стъклописи в Смядово; две металопластики в Божурище; две металопластики на фасадата на Културно-информационния център в курорта Албена; мозайка в Мадан (в колектив) и др.

Когато през 1988 г. в България е създаден първият независим профсъюз “Подкрепа” (по модел на полската “Солидарност”) Николай Зиков става негов учредител и изработва логото му - една от най-характерните емблеми от периода на прехода. По този повод той е уволнен и остава без работа. След промените от 1989 г. Николай Зиков създава рекламна агенция, работеща освен в областта на визуалната реклама, и в архитектурния дизайн, синтеза в интериора и екстериора и декоративно-монументалните изкуства.

През последните години Николай Зиков приоритетно се насочва към скулптурата. Негово дело са пластичните икони на св. Иван Рилски за фасадата и Аулата на „Минно-геоложкия университет“ в София (2002 г.); скулптурната композиция „Ян Бибиян и дяволчето Фют“ в градинката „Баня Мадара“ (2006 г.)[1]; Паметника на загиналите летци в небето над София – 1943-44 г. в градинката на 14-та поликлиника (2007 г.)[2] [3]; мемориалната плоча за лекарите и студентите медици, жертви на комунистическия терор на фасадата на Първа градска болница в София (2010 г.). През 2009 г. Николай Зиков, в колектив със сина си Стоян Николов-Зиков, печели трето място на организирания от Столична община конкурс за Паметник на жертвите на комунистическите режими по света, а през 2010 г. отново трето място на организирания от община Троян конкурс за паметник на Иван Хаджийски.

През 2008 г. Николай Зиков подкрепя Инициативен комитет от членове на Съюза на българските художници, който се обявява срещу проект за нова сграда на Художествената академия, който би разрушил хармоничния, естетически и духовен замисъл на първостроителите.

Николай Зиков е женен за д-р Галина Шопова, имат двама сина - Петър Николов-Зиков и Стоян Николов-Зиков.

Галерия

За него

  • Данаилов, Б., В търсене на свой почерк, в. “Пулс”, бр. 10, 1978
  • Иванова, Р., Преклонение пред земята на българина, в. “Вечерни новини”, бр. 7824, 1977
  • Йорданов, Хр., Монумент в памет на летците-изтребители, в. "Софийски вестник", бр. 5 (98), 2007
  • Йосифова, Б., Изкуство на непреходни ценности, в. “Пулс”, бр. 8, 1977
  • Ковачевски, Хр., Ярки върхове на художествено и идейно обобщение, в. “Отечествен фронт”, бр. 10184, 1977
  • Лилков, В., Паметта българска оживява в мрамор и бронз, в. "Софийски вестник", (безплатно извънредно издание), 2007
  • Мирчева, Н., Живописта, в. “Народна култура”, год. XXI, бр. 7 (1715)
  • Пепеланова, Р., Родство с народната съдба, в. “Народна култура”, бр. 4, 1977
  • Попов, Ч., Изкуството отива към зрителя, в. “Народна младеж”, бр. 102, 1977
  • Свинтила, Вл., Романтика, драматизъм, високо майсторство, в. “Труд”, бр. 274 (9611), 1977

Източници

  1. В София има статуя на двамата главни герои, дело на скулптора Николай Зиков - вж. Голямото четене: Ян Бибиян на сайта на БНТ
  2. Вж. Паметник на летците – защитници на София (1943-1944) в Един завет, блог на потомците на царския офицерски корпус
  3. Знеполският епископ Йоан откри паметник на българските летци в Двери на Православието
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за