Мара Белчева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 25: Ред 25:


== Биография ==
== Биография ==
Родена на [[8 септември]] [[1868]] г. в [[Севлиево]] в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителства в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София.
Родена на [[8 септември]] [[1868]] г. в [[Севлиево]] в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителства в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София.


Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] – ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] – ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]).
Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] – ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] – ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]).


Умира на [[16 март]] [[1937]] г. в [[София]].
Умира на [[16 март]] [[1937]] г. в [[София]].
Ред 44: Ред 44:
* ''И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма'' (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
* ''И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма'' (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
* ''Весталка, неразбулена мечта. Стихове.'' Изида, 2013.
* ''Весталка, неразбулена мечта. Стихове.'' Изида, 2013.
* ''Мара Белчева. Поезия.'' Т. 1. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях - Албена Вачева. София: Кибеа, 2018, 271 стр., ISBN 978-954-474-728-2
* ''Мара Белчева. Поезия.'' Т. 1. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева. София: Кибеа, 2018, 271 стр., ISBN 978-954-474-728-2
* ''Мара Белчева. Проза и преводи.'' Т. 2. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях - Албена Вачева; подбор и коментар на документалната част - Катя Зографова. София: Кибеа, 2018, 351 стр. ISBN 978-954-474-729-9
* ''Мара Белчева. Проза и преводи.'' Т. 2. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева; подбор и коментар на документалната част – Катя Зографова. София: Кибеа, 2018, 351 стр. ISBN 978-954-474-729-9


=== За нея ===
=== За нея ===

Версия от 09:12, 15 ноември 2018

Мара Белчева
Родена8 септември 1868 г.
Починала16 март 1937 г. (68 г.)
Националност България
Жанрпоезия
Дебютни творби1907
СъпругХристо Белчев
Мара Белчева в Общомедия

Мара Иванова Белчева е българска поетеса.

Биография

Родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Умира на 16 март 1937 г. в София.

Домът на Мара Белчева, на улица „Христо Белчев“ 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Библиография

  • На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
  • Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
  • Сонети. 1925.
  • Избрани песни. Стихове. Печатница „С. М. Стайковъ“, 1931.
  • Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
  • Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.
  • Мара Белчева. Поезия. Т. 1. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева. София: Кибеа, 2018, 271 стр., ISBN 978-954-474-728-2
  • Мара Белчева. Проза и преводи. Т. 2. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева; подбор и коментар на документалната част – Катя Зографова. София: Кибеа, 2018, 351 стр. ISBN 978-954-474-729-9

За нея

  • Иван Спасов. И слънцето върни. Български поетеси (Литературнокритични очерци). София: Български писател, 1987
  • Ирен Иванчева. „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • Благовеста Касабова. „Ръми в душата ми...“: Щрихи към портрета на Мара Белчева. София: Снежана, 1995
  • Мария Кайкиева. Мара Белчева, 1868 – 1937: Био-библиография. Пазарджик, 1996
  • Анастасия Първанова. Творчеството е любов. Кн. 1. Евгения Марс, Мара Белчева, Яна Язова. София: Ваню Недков, 1999
  • Албена Вачева. „Чуй, тихий извор е дълбок!“: Мара Белчева (1868 – 1937)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски", стр. 65 – 79. Същият текст е публикуван в LiterNet.
  • София Ангелова. „Мара Белчева“. В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. и ред. Милена Кирова. София: Алтера, 2009.
  • Милена Кирова. „Мара Белчева, или изборът да бъдеш Ехо“, Public Republic, 20 август 2010.
  • Ирен Иванчева. „Мара Белчева (1868 – 1937). Тя рече: „На свое слънце грее се душата“. – В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015, с. 286 – 349.

Външни препратки

Уикиизточник
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
Мара Белчева
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мара_Белчева&oldid=8887854“.