Ирен Иванчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирен Иванчева
българска литературна критичка и историчка, поетеса, феминистка

Родена

Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работила в НМБЛ,
НБКМ,
Издателство на БАН,
Издателство „Просвета“,
Институт по литература при БАН,
Университет на Синсинати
Публикации „Брегове на чувството“ (1995),
„Гласове на жени в българската поезия“ (2015)
Повлияна Юлия Кръстева, Мишел Фуко, Гаятри Чакраворти Спивак, Никола Георгиев, Михаил Неделчев, Светлозар Игов
Литература
Жанрове литературна критика, стихотворение
Дебютни творби 1995
Семейство
Съпруг Кирил Мерджански
Деца Мартин Стефанов, Екатерина Кацарова

Ирен Иванчева-Мерджанска е българска литературна критичка и историчка, феминистка, занимаваща се също със сравнително литературознание, както и с френска и франкофонска литератури и култури. Авторка на есета и стихове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 24 март 1960 г. в София в семейството на скулптора Иван Иванчев. Завършва българска филология с втора специалност френска филология в Софийския държавен университет.

Особено активна като оперативен критик от средата на 80-те до края да 90-те години на 20 век. Публикува в сп. „Литературна мисъл“, сп. „Език и литература“, сп. „Пламък“, сп. „Септември“, сп. „Летописи“, сп. „Родна реч“, „Пулс", „АБВ“, „Литературен фронт“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“ и др. Нейни есета и рецензии са излъчвани по радио Дойче веле.

Работила е в Националния музей на българската литература в София (като уредник – 1983), в Народната библиотека „Кирил и Методий“ (през 1984, като редактор в бюлетина „Нови книги“), като редактор в Издателството на Българската академия на науките (1984 – 1992) и като водещ редактор в издателство „Просвета“ (1992 – 1999), за кратко и като научен сътрудник в Института по литература при БАН (2000 – 2001).

Автор е на „Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1995)[1], която представлява подборна и кратка история на българската поезия, писана от жени. На премиерата (22 януари 1996) в Столичната библиотека книгата е представена от Светлозар Игов и Алберт Бенбасат. През 1996 г. книгата има премиери в Стара Загора, Русе и Варна. Посрещната е с отзиви в печата, между които тези на Розалия Ликова, Светлозар Игов, Георги Цанков, Катя Кузмова-Зографова, Людмила Малинова, Цветанка Еленкова, Алек Попов.

Иванчева е член на жури в литературния конкурс „Веселин Ханчев“ (1995,1996)[2] и за специалната награда за роман „Огнище“.

През 2000 г. защитава дисертацията си „Аспекти на междутектовостта в българската женска поезия от средата на XIX до 20-те години на XX век“[3] при Института по литература при БАН.

От 2001 г. заживява в САЩ, тук учи в докторската програма по френска и франкофонска литература, специализира също женски науки (Women’s studies) и науки на рода (Gender studies) в Университета на Синсинати, Охайо. Преподава в Университета на Синсинати (University of Cincinnati). Тук защитава дисертация, за която през 2010 г. получава най-високото отличие на Университета на Синсинати – грант за съществен изследователски принос [4]. Дисертацията ѝ е областта на сравнителното литературознание, феминизма, постструктурализма и постколониализма със заглавие „Асия Джебар и Юлия Кръстева – изборът да пишеш на френски“[5]. Представя активно изследванията си на конференции в САЩ и Европа. Пише върху френското кино[6], Юлия Кръстева, жените във франкофонската литература.

През 2009 г. прави пространно интервю, съвместно с Мишел Виале, с Юлия Кръстева, което е публикувано в „Синсинати Романс Ривю“ (Cincinnati Romance Review)[7]. Интервюто, в неин превод, е публикувано в Литературен вестник[8], сп. Пирон[9] и сп. Дзяло за хуманитаристика[10].

През 2015 г. книгата ѝ „Да пишеш на езика на Другия: Асия Джебар и Юлия Кръстева“ („Ecrire dans la langue de l’Autre: Assia Djebar et Julia Kristeva“) е публикувана от издателство „Арматан“[11].

Също през 2015 г. издателство „Просвета“ публикува книгата ѝ „Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век)“.[12]. Тази книга обговаря важни прояви в женската ни поезия от средата на XIX до 40-те години на XX век, служейки си с изследователските ракурси на междутекстовостта и литературноисторическата реконструкция. Приносни моменти в нея са: опитът за предефиниране на понятието женско писане; откриването на две следосвобожденски поетеси – сестрите Елисавета Ненова и Мария Ненова, и детайлното представяне на тяхната обща стихосбирка от 1890 г.; анализът на факти от житейските и творческите биографии на поетесите Роза Попова и Дора Габе; прочитът на поезията на Мара Белчева през различни аспекти на нейните духовни търсения; представянето за първи път с цялостен портрет на писателката и поетеса маринистка Весела Страшимирова. Книгата предлага интересни ракурси в портретите на Пенка Цанева-Бленика и Магда Петканова.

От 2001 г. живее със семейството си в САЩ. Животът в емиграция я прави чувствителна изследователка на темите за другостта, за живеенето в другия език и култура, както и към особения вид екзистенциален опит на човека емигрант. Не спира да следи и да се интересува от българската литература.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • „Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век)". София, Просвета, 2015.
  • „Ecrire dans la langue de l’Autre: Assia Djebar et Julia Kristeva“. Paris, L'Harmattan, 2015.
  • Литература за 8. клас. София, Просвета, 2017. Авторски колектив – Ирен Иванчева-Мерджанска, Кирил Мерджански, Евгени Зашев, Албена Хранова, Любов Шишкова, Лъчезар Бояджиев. ISBN 978-954-01-3288-4

Избрани публикации в периодиката и в книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Весела Страшимирова (1902 – 1995) – „…на песен ме морето научи“ или първата българска писателка и поетеса маринистка“. – Литературна мисъл, 2015, кн. 1, с. 62 – 103.
  • Мозаечен портрет на българката от прехода, изографисан в разказите на Мирела Иванова [за сб. „Всички разкази са за теб“]. – Литературен вестник, бр. 39, 2015.
  • "Станка Николица Спасо-Еленина“. – В: Книга за Станка Николица Спасо-Еленина. Състав. Иван Дойнов, Пламен Дойнов. Разград: Разградско дружество към Сдружение на бълг. писатели: Дружество на дейците на културата, 2008.
  • Иванчева, Ирен. Поезия на медитацията. – В: Стефан Гечев – съчинения в пет тома: Раждането на Орфей. Том 1. София, изд. Захарий Стоянов, 2008.
  • „Парчета. Стихотворения“. – В: Ек. Културен двумесечник. Държавна агенция за българите в чужбина, 2006, кн. 2. TI=Ек: Културен двумесечник ISSN 1310 – 2028. – XIII, 2 (2006), с. 26 – 27.
  • „Един възможен прочит: Магда Петканова (1900 – 1970)“. – Литературен форум, X, № 1, 9 – 15 януари 2001, с. 6.
  • „Да надмогнеш битието: Феноменът Мара Белчева“. – Във: Век 21: Първи национален седмичник за култура, образование, наука и политика, ІV, № 9, 3 – 9 март 1993, с. 10.
  • „Чия е първата женска стихотворна книга след Освобождението?“. – Участие: Литература и социален живот. Периодично издание на писателите от Стара Загора, III, 1993, кн. 1.
  • „Трагичната жрица в храма на любовта (Екатерина Ненчева)“. – Език и литература, 1992, кн. 2, с. 74 – 83.
  • „Първите български поетеси“. – Българска книга: Месечно списание за нови книги, библиография и критика, I, 1992, кн. 7, с. 42 – 46.
  • „Фрагменти“. – Нава [редактор Иван Методиев], 1990, кн.1.
  • „Бележки върху „историята“ на Светлозар Игов“. – Страница, 15 юли 1991.[13]
  • „Апологетично за един реален успех“ [Вера Мутафчиева. Аз, Анна Комнина]. – АБВ, бр. 4, 28 януари 1992, с. 2
  • „Първата българска книга за Андрич“ [на Светлозар Игов]. – Участие, 1993, кн. 2.
  • „Фрагментите на критика“ [„Призори“ на Св. Игов]. – Литературен форум, бр.38 от 9 ноември 1994.
  • „Злото – насън и наяве“ [за Алек Попов]. – Литературен форум, бр.26, 1994
  • „Игра на магически реализъм“ [за Алек Попов]. – Литературен форум, бр.17, 1995
  • „Проф. Тончо Жечев чете новата българска българска литература“. – Континент, бр.138, 1995.
  • „Да погледнеш нежно глутницата“ [За Владимир Попов]. – Литературен форум, бр. 42, 1995.
  • „Някаква рецензия“ [За Илко Димитров „Някакво заглавие“]. – Литературен вестник, бр. 23,1994.
  • „За Кирил Христов ... с любов?!“ [За книгата на Алберт Бенбасат „Еротиката у Кирил Христов“]. – Литературен форум, бр 2,1996.
  • „Волята да бъдеш романист“ [За романа „Глухарчето“ на Блага Димитрова]. – Литературен форум, бр. 3,1997.
  • „Словото като взаимност“ [За Розалия Ликова]. – Литературен форум, бр. 14, 1995.
  • „Да ловуваш на инат“ [За Деян Енев]. – Литературен форум, бр. 17, 1996.
  • „Поезия на медитацията“ [За Стефан Гечев]. – Летописи, 1992, кн. 2.
  • „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. – Летописи, 1992, кн. 5 – 6, с. 141 – 153.
  • „Весела Страшимирова, или тайната на творческото дълголетие“. – Участие: Литература и социален живот. Периодично издание на писателите от Стара Загора, III, 1993, кн. 4.
  • „Новите поетически лица на българката: 70-те и 80-те години“. – Българска книга: Месечно списание за нови книги, библиография и критика, I, 1992, кн. 3.
  • „Припомняне за Весела Страшимирова – първата маринистка в литературата ни“. – Литературен форум: седмичник ISSN 0861 – 2153 SG=В 3129. – VI, 3 (17 – 23 jan. 1996), s. 6
  • „Поетесата Магда Петканова“. – Литературна мисъл, 1984, кн. 1, с. 40 – 50.
  • „Криволиците на пътя“ [За Христо Карастоянов]. – Септември, 1988, кн. 7.
  • „Дора Габе – дебютантката“. – Литературна мисъл, 1989, кн. 9, с. 28 – 50.
  • „Първите български поетеси“. – Пламък, 1989, кн. 2, с. 145 – 151.
  • „Поетесите Ненови“. – Литературна мисъл, 1990, кн. 6, с. 40 – 50.
  • „Пътят към изгрева“ [ПРИЗОРИ. Книга първа]. – Нови книги, 1989, кн.11.
  • „100 години от рождението на Николай Лилиев“. – Нови книги, 1985, N 1, c. 33 – 40.
  • „Поезия – изповед на една съдба“ [Димитър Бояджиев]. – Родна реч, ХХІХ, 1985, No 2, с. 7 – 11.
  • „Писател на балканския универсум“ [Иво Андрич]. – Българска книга, 1992, кн. 11, с. 52 – 54.
  • „Етюди“. – Участие, 1992, кн. 1. TI = Участие: Литература и социален живот. Периодично издание на писателите от Стара Загора ISSN C603-4004; 1310 – 4896. – II, 1 (1992), s. 6 – 7
  • „Спътницата (Пенка Цанева-Бленика 1899 – 1978)“. – Език и литература, 1995, кн. 4.
  • „Маргиналии върху Кирил Мерджански“. – Литературен вестник, бр. 35, 1998.
  • Ivantcheva-Merjanska, Irene. „Entre l’Algérie et la France: Saisies des seuils culturel et racial dans L’Amour, la fantasia et Vaste est la prison [Assia Djebar].“ In: Assia Djebar: Ecrivaine entre deux rives. Special Issue. Ed. by Carla Calargé et Michèle Vialet. Cincinnati Romance Review, Vol. 31, 2011. рр. 57 – 74.
  • Ivantcheva-Merjanska, Irene. The dialectics between romantic and anti-romantic in the film A Heart in Winter by Claude Sautet. GVW – PROCEEDINGS IN GVW – THE 1ST GLOBAL VIRTUAL CONFERENCE. Volume: 1, April 2013. Publisher: EDIS – Publishing Institution of the University of Zilina ISBN 978-80-554-0679-4
  • Ivantcheva-Merjanska, Irene. „Cheminements vers l’identité européenne: l’autre langue, la psychanalyse, le dialogue et le roman dans Meurtre à Byzance et dans des essais de Julia Kristeva.“ In: Vialet, Michèle, Irene Ivantcheva-Merjanska, Azucena G. Blanco, and Stefan Hollstein, eds. Kristeva in Process: The Fertility of Thought – La pensée fertile – Die Fruchtbarkeit des Denkens. Numéro spécial, Cincinnati Romance Review 35, Spring 2013, pp. 49 – 74.

Предговори, съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • „Димитър Бочев, или защо трябва да бягаме от „свободата“. Предг. – В: Димитър Бочев. Хомо емигрантикус. Есета. Състав. Ирен Иванчева. София: БАН, 1993. с.5 – 15.
  • „Нефантастичният Любен Дилов“. Интервю, състав. и предг. – В: Любен Дилов. Приключения на моето внимание. Сборник. София: БАН, 1993.
  • „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Армандо Ромеро, „Поетът от стъкло“, Издателство за поезия ДА. Превод от испански Ирен Иванчева и Кирил Мерджански, С., 2017 .

Редакторство[редактиране | редактиране на кода]

Ирен Иванчева е редактор на:

  • Йордан Василев. Иван Хаджийски в българската култура. София, изд. на БАН, 1988.
  • Светлозар Игов. История на българската литература 1878 – 1944. Първо издание. София, изд. на БАН, 1990.
  • Никола Георгиев. Името на розата и на тютюна. София, изд. на БАН, 1992.
  • Литература за ХІ клас и Христоматия по литература за ХІ клас с автори Йордан Василев, Симеон Янев, Ирма Димитрова, Венета Дойчева София, Просвета, 1993 и 1994.
  • „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • Справочник на Сдружение на български писатели. София, 1997.
  • Съставител и редактор на специалния брой, посветен на Юлия Кръстева, на Синсинати Романс Ривю: Kristeva in Process: The Fertility of Thought – La pensée féconde. Die Fruchtbarkeit des Denkens. Edited by Michèle E. Vialet, Irene Ivantcheva-Merjanska, Azucena G. Blanco, and Stefan Hollstein. Cincinnati Romance Review, Vol. 35, Spring 2013. 200 pages.

За нея[редактиране | редактиране на кода]

Членства[редактиране | редактиране на кода]

  • Сдружение на българските писатели (от 1994)
  • Клуб на българските писателки
  • Women in French

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 9540703301, 9789540703305
  2. Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, сайт на библиотека „Родина“ в Стара Загора.
  3. Иванчева, Ирен Иванова. Аспекти на междутекстовостта в българската женска поезия от средата на XIX до 20-те години на XX век. Дисертация за присъждане на научната и образователна степен доктор. Научен ръководител ст.н.с. I ст. д-р Любомир Стаматов. Рецензенти: проф. Елка Константинова и проф. Николай Аретов. София, Специализиран научен съвет по литературознание при ВАК, Институт за литература при БАН, 2000, 350 стр.
  4. Previous Graduate School Dean's Fellowship Recipients, сайт на Университета на Синсинати. ((en))
  5. Ivantcheva-Merjanska, Irene, „Assia Djebar et Julia Kristeva: choisir le français comme langue d'écriture,“ 2011 (Ph.D. Dissertation, University of Cincinnati). Виж Julia Kristeva: A Bibliography, подготвена от Елен Вола ((en)).
  6. Ivantcheva-Merjanska, Irene (2013). „The dialectics between romantic and anti-romantic in the film A Heart in Winter by Claude Sautet“. Ist Global Virtual Conference 1 (1): 227 – 230.
  7. Entretien avec Julia Kristeva: Penser en nomade et dans l’autre langue le monde, la vie psychique et la littérature. In Vialet, Michèle, Irene Ivantcheva-Merjanska, Azucena G. Blanco, and Stefan Hollstein, eds. „Kristeva in Process: The Fertility of Thought – La pensée fertile – Die Fruchtbarkeit des Denkens,“ Numéro spécial, Cincinnati Romance Review 35, Spring 2013, pp. 158 – 89.
  8. „Юлия Кръстева: Да мислиш номадски и в другия език света, психическия живот и литературата“. Интервю на Ирен Иванчева-Мерджанска и Мишел Виале (САЩ, Университетът на Синсинати). Превод от фр. Ирен Иванчева – Литературен вестник, бр.2, с.10 – 11, бр. 3, с.11 – 13, бр. 4, с.6 – 7 от 2015 г.
  9. „Юлия Кръстева: Да мислиш номадски и в другия език света, психическия живот и литературата“. Интервю на Ирен Иванчева-Мерджанска и Мишел Виале (САЩ, Университетът на Синсинати). Превод от фр. Ирен Иванчева. Отделен отпечатък на сп. Пирон, бр.10, 2015
  10. „Юлия Кръстева: Да мислиш номадски и в другия език света, психическия живот и литературата“. Интервю на Ирен Иванчева-Мерджанска и Мишел Виале (САЩ, Университетът на Синсинати). Превод от фр. Ирен Иванчева. Отделен отпечатък на сп. Дзяло за хуманитаристика, год. IІ, 2014, бр. 4
  11. Irene Ivantcheva-Merjanska. Ecrire dans la langue de l’Autre: Assia Djebar et Julia Kristeva. Paris: L’Harmattan, 2015. ISBN 978-2-343-05875-7, сайт на издателство „Арматан“. ((fr))
  12. Ирен Иванчева. Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София: Просвета, 2015. ISBN 978-954-01-3130-6, сайт на издателство „Просвета“.
  13. Библиография на Светлозар Игов на личния му сайт

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]