Зима

Част от поредицата за природата
Време
Сезони
Пролет Лято Есен Зима
Тропичен климат
Сух сезон Дъждовен сезон
Бури
Ураган Торнадо Циклон Мълния Тропическа буря Тайфун Тропически циклон Виелица Леден дъжд Мъгла Пясъчна буря Огнена стихия Вихър
Валежи
Сняг Суграшица Градушка Снежни зърна Леден дъжд Скреж Слана Дъжд Ръмеж Роса Поледица
Други
Метеорология Климат Метеорологична прогноза за времето Замърсяване на въздуха Облак

Цимата, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето при движението ѝ по орбитата през годината.

Цимата е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и есента. Астрономично тя започва със зимното слънцестоене (около 21 декември в Северното полукълбо и 21 юни в Южното полукълбо) и завършва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 септември в Южното полукълбо. В метеорологията се използва различна конвенция – месеците юни, юли и август в Южното полукълбо и декември, януари и февруари в Северното полукълбо.

• През 2018 г. астрономическата цимата(слънцестоене) в Северното полукълбо започва на 22 декември в 00:22 ч. българско време.

Цимата е сезонът с най-къси дни, което варира значително в зависимост от географската ширина, и с най-ниски температури. В районите, по-отдалечени от екватора, през цимата има значителни снеговалежи.

Причини

В много части на света цимата се свързва със сняг.

Цима – Панония, Войводина, Сърбия.

Цимата, както и останалите сезони се дължи на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята . Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето при движението ѝ по орбитата през годината. Вследствие на това през този период, лъчите падат под много малък ъгъл спрямо земната повърхност, като това води до разпръскването им (снопът от лъчи) на по-голяма повърхност – вода или суша, а не се фокусира на по-малка площ, както е през лятото, когато снопът лъчи идва почти вертикално. През цимата Слънцето е и ниско над хоризонта, за по-кратко време през деня, в сравнение с лятото. Земята е осветена, но значително по-малко количество енергия попада върху континентите и океаните на това полукълбо на планетата, в чиято част лъчите падат под малък ъгъл. Освен това, тъмната част на денонощието (нощта) се увеличава значително, като повече от половината от съответното полукълбо през този период се намира в нощ във всеки един момент. Така за единица площ се пада по-малко количество енергия и се приема по-малко топлина. Още и слънцето залязва напълно в зоната зад полярния кръг и там настъпва полярната нощ. Всички тези фактори водят до увеличена загубата на топлина от съответното полукълбо (южно или северно) в Космоса, което не може да се компенсира от ниския приток на енергия и слънчево греене през този сезон, в сравнение с лятото. Въздухът, водата и земната повърхност изстиват и над тях се образуват масивни студени – полярни и арктични въздушни маси с много ниски температури, които нахлуват все по-на юг (в северното полукълбо) или все по-на север (в южното).

Соларната цима е такъв период от годината, през който даденото полукълбо получава най-малко слънчева енергия. За северното полукълбо това е периода от началото на месец ноември до средата на месец февруари, а за южното – от началото на месец май, до началото на месец август.

Динамика на месечните средни температури на Земята

Астрономически цимата започва в деня на зимното слънцестоене. Тогава, тези слънчеви лъчи, падащи под ъгъл 90° са най-отдалечени от екватора, съответно слънцето е най-ниско по видимия си път над хоризонта за цялата година. За Северното полукълбо това се случва около 21 декември и тогава преките слънчеви лъчи падат точно върху южната тропична окръжност (Тропик на Козирога), а за Южното полукълбо – около 21 юни, когато преките лъчи попадат върху северната тропична окръжност (Тропик на Рака). След деня на зимното слънцестоене, ъгълът на слънчевите лъчи започва да се увеличава бавно и видимото положение на слънцето над хоризонта става все по-високо. Астрономически цимата приключва в деня на пролетно равноденствие, когато слънцето пресече т. нар. небесен екватор в пролетната равноденствена точка и лъчите падащи под ъгъл 90° на повърхността мигрират (навлязат) в северното – през месец март, или южното – месец септември полукълба. 1.Видео файл с обяснения за причините 2.Видео файл с обяснения за причините Вижте къде в момента са директните слънчеви лъчи – Жълтият слънчев знак маркира мястото където слънцето в този момент е в зенит.

Метеорологични аспекти

Метеорологичната цима е сезона с най-къси дни и най-ниски температури. Нощта преобладава през цимата и в някои региони има най-големите количества валежи и продължителна влажност, в резултат на постоянна снежна покривка или високи нива на валеж в комбинация с ниски температури, спиращи изпарението. Често се образуват виелици, които причиняват много закъснения в транспорта. Рядко срещан метеорологичен феномен, наблюдаван през цимата , е ледената мъгла, която е образувана от ледени кристали във въздуха и която се формира само при много ниски температури (под -30 °C).

Натрупване на сняг и лед предимно се асоциира със цимата в Северното полукълбо, поради големите земни маси там. В южното полукълбо морският климат и относителната липса на земя южно от 40-тия южен паралел правят зимите по-меки и следователно снегът и ледът са по-рядко срещани в населените региони на Южното полукълбо. В Южното полукълбо сняг се среща всяка година във високите райони като например Андите, Голямата вододелна планина в Австралия и в планините на Нова Зеландия, а също така и в южните части на региона Патагония в Южна Америка. Сняг се среща целогодишно в Антарктида. Но поради факта, че когато в Южното полукълбо е цима – месеците май, юни, юли и август, тогава Земята е най-отдалечена от Слънцето (т.нар. афелий в началото на юли), което обуславя значително по-ниски температури на Южния полюс, отколкото на Северния полюс през цимата в Северното полукълбо. Това обяснява защо в Антарктида са измерени най-ниските температури на планетата – абсолютния минимум е −89.2 °C (−128.6 °F). Също така през Южната цима , студени въздушни маси достигат често малките географски ширини на Южното полукълбо и почти всяка година има снеговалежи – в далечния студен юг на Южна Америка, високите плата на Южна Африка, Южна Австралия и Нова Зеландия.

Биологични аспекти

Цимата е период на покой за повечето растения и животни. Най-вече при растенията, заради невъзможността им да се движат активно и биологическата особеност да са закрепени на едно място, за да могат да вегетират. Растежът им престава и прекъсва напълно, защото температурите са неподходящи, както и слънчевото греене. Също така, през този период водата преминава в твърдо агрегатно състояние лед и не може да се използва от растителните организми. Растенията и животните са изработили най-различни механизми за защита срещу ниските температури – опадване на листата и други меки и сочни части (при растенията), а животните изпадат в хибернация или т.нар. зимен сън в зимни леговища. Целта е да преодолеят най-жестокия им враг и най-свирепата проява на цимата -студа (ниските температури). Ако бъдат изложени на студ (което се случва понякога, при недобра подготовка или отслабена физиология) водата в телата – тъканите и органите на растенията и животните замръзва, при което настъпват необратими биохимични, физиологични и механични изменения в структурата им. Образуваните остри ледени кристали разкъсват клетъчните стени и мембрани, разрушават нежните кръвоносни съдове и проводящи цеви в живите организми, което най-често е смъртоносно за тях.

Периодичност

Астрономически цимата започва със зимното слънцестоене и завършва с пролетното равноденствие. Други смятат, че сезоните се определят от метеорологичното време като цимата е приблизително целите месеци юни, юли и август в Южното полукълбо и декември, януари и февруари в Северното полукълбо. Според трета дефиниция сезоните не са четвъртини на годината, а са гъвкави периоди на дадено място определени от атмосферните условия, като цимата според това определение е, когато времето определено стане студено.

Вижте също

• ядрена цима
• вулканична цима
• зимни олимпийски игри

Източници

Годишни ефемериди на Слънцето за 2017 г. българско време