Глутамин: Разлика между версии
м без интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
|} |
|} |
||
'''Глутаминът''' (съкратено '''Gln''' или '''Q''') е една от двадесетте канонични [[аминокиселина|аминокиселини]]. Не е [[есенциални аминокиселини|незаменима]], но може да бъде условно незаменима в някои случаи, като усилено физическо натоварване или стомашно-чревни проблеми. Страничното ѝ разклонение е [[амид]]на група, получена от замяната на [[хидроксил]]ната [[функционална група]] при [[глутамат]]а с [[амин (химия)|аминогрупа]]. Затова може да се разглежда като амид на глутаминовата киселина. Нейните [[кодон]]и са CAA и CAG. Глутаминът е най-често срещаната аминокиселина в човешката кръв с концентрация около 500 – 900 µmol/l.<ref name="Brosnan">{{cite book | last = Brosnan | first = John T. | year = 2003 | title = Interorgan amino acid transport and its regulation | url = http://jn.nutrition.org/cgi/content/full/133/6/2068S |
'''Глутаминът''' (съкратено '''Gln''' или '''Q''') е една от двадесетте канонични [[аминокиселина|аминокиселини]]. Не е [[есенциални аминокиселини|незаменима]], но може да бъде условно незаменима в някои случаи, като усилено физическо натоварване или стомашно-чревни проблеми. Синтезира се от аминокиселината [[Глутамат]]. Страничното ѝ разклонение е [[амид]]на група, получена от замяната на [[хидроксил]]ната [[функционална група]] при [[глутамат]]а с [[амин (химия)|аминогрупа]]. Затова може да се разглежда като амид на глутаминовата киселина. Нейните [[кодон]]и са CAA и CAG. Глутаминът е най-често срещаната аминокиселина в човешката кръв с концентрация около 500 – 900 µmol/l.<ref name="Brosnan">{{cite book | last = Brosnan | first = John T. | year = 2003 | title = Interorgan amino acid transport and its regulation | url = http://jn.nutrition.org/cgi/content/full/133/6/2068S |
||
| edition = J. Nutr. | volume = 133 | issue = 6 | pages = 2068S–72S | pmid = 12771367}}.</ref> |
| edition = J. Nutr. | volume = 133 | issue = 6 | pages = 2068S–72S | pmid = 12771367}}.</ref> |
||
== Синтез == |
|||
Амидирането на глутамат в глутамин, катализиран от [[глутамин синтетазата]] включва междинното образуване на γ-глутамилфосфат. След поръчаното обвързване на глутамат и АТФ, глутамат атакува γ-фосфота на АТФ, образувайки γ-глутамилфосфат и АДФ. NH<sub>4</sub><sup>+</sup> след това се свързва и незареден NH<sub>3</sub> атакува γ-глутамилфосфат. Освобождаване на Фн и на протона от γ- амино групата на тетраедричния междинен продукт след това позволява освобождаването на продукт, глутамин.Важна реакция за неутрализиране на амониев йон (амоняк) в периферните тъкани.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA.|first=|title=Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31 st Edition|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> |
|||
== Катаболизъм == |
|||
Последователни реакции, катализирани от [[глутаминаза]] (EC 3.5.1.2) и [[трансаминаза]] образува α-кетоглутарат.<ref name=":0" /> |
|||
== Функция == |
|||
Поддържането на относително постоянни концентрации на циркулиращата плазмени аминокиселини между храненията зависи от нетния баланс между свобождаването |
|||
от ендогенни протеинови запаси и използването им от различни тъкани. Мускулите генерират над половината от общия пул на свободни аминокиселини в организма, а черният дроб експресира ензимите от [[Урейният Цикъл]], необходими за изхвърляне на излишъка от азот (амоняк). Така мускулите и черният дроб играят основна роля за поддържане на нивата на циркулиращите аминокиселини. |
|||
Свободните аминокиселини, особено [[аланин]] и глутамин, се освобождават от мускулите в циркулация. Аланинът се метаболизира основно от черния дроб (до глюкоза, [[глюконеогенеза]]), а глутаминът се екскретира от червата и бъбрека, и двата от които конвертират значително количество аланин. Глутаминът служи също и като източник на амоняк за екскреция от бъбрека ([[амониогенеза]], спомагаща за поддържане на [[алкално-киселинното равновесие]] на кръвната плазма). Бъбрекът е основен източник на [[серин]] за приемане от периферните тъкани, включително черен дроб и мускули. Аминокиселините с разклонена верига, особено валин, се освобождават от мускулите и се поемат предимно от мозъка.<ref name=":0" /> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 15:39, 17 март 2020
Глутамин | |
---|---|
Обща информация | |
Наименование по IUPAC Глутамин | |
Други имена 2-Амино-4-карбамоилбутанова киселина | |
Молекулна формула | C5H10N2O3 |
Моларна маса | 146,14 g/mol |
Външен вид | – |
CAS номер | [56-85-9] |
Jmol-3D | [1] |
Свойства | |
Плътност и фаза | – g/cm³, |
Разтворимост във вода | Разтворим g/100 ml |
Точка на топене | 185 – 186 °C разпада се |
Точка на кипене | -°C |
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
Глутаминът (съкратено Gln или Q) е една от двадесетте канонични аминокиселини. Не е незаменима, но може да бъде условно незаменима в някои случаи, като усилено физическо натоварване или стомашно-чревни проблеми. Синтезира се от аминокиселината Глутамат. Страничното ѝ разклонение е амидна група, получена от замяната на хидроксилната функционална група при глутамата с аминогрупа. Затова може да се разглежда като амид на глутаминовата киселина. Нейните кодони са CAA и CAG. Глутаминът е най-често срещаната аминокиселина в човешката кръв с концентрация около 500 – 900 µmol/l.[1]
Синтез
Амидирането на глутамат в глутамин, катализиран от глутамин синтетазата включва междинното образуване на γ-глутамилфосфат. След поръчаното обвързване на глутамат и АТФ, глутамат атакува γ-фосфота на АТФ, образувайки γ-глутамилфосфат и АДФ. NH4+ след това се свързва и незареден NH3 атакува γ-глутамилфосфат. Освобождаване на Фн и на протона от γ- амино групата на тетраедричния междинен продукт след това позволява освобождаването на продукт, глутамин.Важна реакция за неутрализиране на амониев йон (амоняк) в периферните тъкани.[2]
Катаболизъм
Последователни реакции, катализирани от глутаминаза (EC 3.5.1.2) и трансаминаза образува α-кетоглутарат.[2]
Функция
Поддържането на относително постоянни концентрации на циркулиращата плазмени аминокиселини между храненията зависи от нетния баланс между свобождаването
от ендогенни протеинови запаси и използването им от различни тъкани. Мускулите генерират над половината от общия пул на свободни аминокиселини в организма, а черният дроб експресира ензимите от Урейният Цикъл, необходими за изхвърляне на излишъка от азот (амоняк). Така мускулите и черният дроб играят основна роля за поддържане на нивата на циркулиращите аминокиселини.
Свободните аминокиселини, особено аланин и глутамин, се освобождават от мускулите в циркулация. Аланинът се метаболизира основно от черния дроб (до глюкоза, глюконеогенеза), а глутаминът се екскретира от червата и бъбрека, и двата от които конвертират значително количество аланин. Глутаминът служи също и като източник на амоняк за екскреция от бъбрека (амониогенеза, спомагаща за поддържане на алкално-киселинното равновесие на кръвната плазма). Бъбрекът е основен източник на серин за приемане от периферните тъкани, включително черен дроб и мускули. Аминокиселините с разклонена верига, особено валин, се освобождават от мускулите и се поемат предимно от мозъка.[2]
Източници
- ↑ Brosnan, John T. Interorgan amino acid transport and its regulation. J. Nutr. Т. 133. 2003. с. 2068S–72S..
- ↑ а б в Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA. Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31 st Edition.
|