Станислав Станилов
Станислав Станилов | |
български археолог | |
Роден |
9 септември 1943 г.
|
---|---|
Учил в | Национална Априловска гимназия |
Научна дейност | |
Област | Археология, история |
Работил в | Историческия музей в Шумен Археологически институт с музей при БАН |
Политика | |
Партия | „Атака“ |
Депутат | |
XL НС XLI НС XLII НС XLIII НС XLIV НС |
Станислав Тодоров Станилов е български археолог, историк и политик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден e през 1943 година в Габрово. През 1961 година завършва средното си образование в Априловската гимназия в родния си град, а в 1968 година се дипломира във Великотърновския университет, специалност История. През 1969-1972 година е уредник в Историческия музей в Шумен, по-късно работи като научен работник в София. През 1976 година защитава дисертация на тема „За етническия състав на населението в Долнодунавския басейн от края на VI до края на IX в. (по археологически данни)“.
От 1977 година е научен сътрудник, а от 1987 – старши научен сътрудник.[1] От 1986 до 1990 година е агент на Държавна сигурност.[2]
През 2005 година професор Станилов е избран за депутат в XL народно събрание от Коалиция „Атака“, като тогава е зам-председател на партия Нова зора. На 13 ноември 2007 година е избран за заместник-председател на Парламентарната група на Атака.[3]
На Парламентарните избори на 5 юли 2009 г. Станислав Станилов е избран за депутат от Партия „Атака“ в Хасковския многомандатен избирателен район. Става народен представител в XLI народно събрание. На Парламентарните избори на 12 май 2013 г. Станислав Станилов отново е избран за депутат от Партия „Атака“. На Парламентарните избори на 5 октомври 2014 г. Станислав Станилов отново е избран за депутат от Партия „Атака“. На Парламентарните избори на 26 март 2017 г. Станислав Станилов отново е избран за депутат от Партия „Атака“.
Агентурно досие
[редактиране | редактиране на кода]Станилов е бил сътрудник на Държавна сигурност в качеството си на секретен сътрудник и агент с псевдоним Светлин. Вербуван е през 1986 година.[4] Линиите, по които работи, вписани в досието му включват „възродителен процес“ (задраскано с химикал) и „югославска“.[5]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Станислав Станилов е автор е на множество публикации в българския и европейския академичен печат, както и на самостоятелни издания, посветени на средновековната археология. Той е доктор по археология, ръководител на Секцията по средновековна археология на Археологическия институт с музей при БАН. Доктор е на историческите науки с тезата „Художественият метал на езическа България (7 – 9 в.)“. През 2001-2003 година Станислав Станилов е заместник главен редактор на органа на Археологическия институт с музей — списание „Археология“.
Дълги години Станислав Станилов ръководи разкопките при Плиска, Хума и други археологически обекти.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Кладенци – ранносредновековно българско селище. София, 1981, 86 с. (в съавторство със Станчо Ваклинов)
- Славяните в Първото царство, Варна, 1986, 128 с., второ издание – София, 2002
- Старобългарското укрепено селище при с. Хума, Разградски окръг, Разкопки и проучвания, XVII, София 1987, 163 с. (в съавторство с Рашо Рашев)
- Българската монархия през средните векове, София, 2003
- Другата археология, София, 2006, 86 с.
- Художественият метал на българското ханство на Дунав 7 – 9 век, София, 2006, (двуезично издание на български и немски език)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София 1999, с. 262-263.
- ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
- ↑ в. „Атака“, бр. 655, 14.11.2007 г.
- ↑ КомДос (Комисия по досиетата) - Списък с проверени лица за принадлежност към Държавна сигурност в Портал за отворени данни на Република България, архив на оригинала от 23 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160623215818/http://opendata.government.bg/dataset/cnncbk-c-npobepehn-jinua/resource/ef4bdfe0-c81c-41a5-8443-f7c7bcb9caff, посетен на 29 май 2016
- ↑ Извадка от досието на Станилов в архива на КомДос (Комисията по Досиетата), архив на оригинала от 5 август 2016, https://web.archive.org/web/20160805152917/http://91.196.127.196/balancer.php?file=1474.pdf, посетен на 29 май 2016
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Професор Флако Дайм за „Художественият метал на българското ханство на Дунав 7 - 9 век“[неработеща препратка]
|