Стефан Ременков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Ременков
български композитор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационална музикална академия
Семейство

Уебсайт

Стефан Николов Ременков (30 април 1923 – 30 октомври 1988) е български композитор и пианист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ременков произхожда от учителско семейство. Баща му Николай Ременков преподава история, философия и е училищен директор. Майка му Ангелина е учителка по химия. Като дете получава уроци по пиано. На училищна възраст започва да композира. Гимназиалното си образование завършва в Кюстенджа, Румъния, където семейството му живее по това време. В началото на 1940-те години се премества от Кюстенджа в София, където живее оттогава нататък до края на жовота си. Участва във Втората световна война като войник на фронта с българската армия. След края на войната следва музика. През 1950 г. завършва Българската държавна консерватория със специалностите пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при проф. Панчо Владигеров и проф. Веселин Стоянов. От 1950 до 1955 г. преподава музикални форми в Българската държавна консерватория като асистент на проф. Веселин Стоянов, след което специализира една година в Московската консерватория при Арам Хачатурян.[1]

След това живее и работи в София като композитор. Пише повече от 86 опуса.[2] Някои от тях получават награди, например „Прелюд и танц“ (1957). Повечето са публикувани [3] и много от най-добрите български музиканти, оркестри и хорове ги изпълняват. Балкантон издава в течение на времето три плочи с музика на Стефан Ременков, последната през 1980 г.[4] Повече записи има Българското Национално Радио, което ги излъчва. Произведенията му включват една опера, една оперета, един мюзикъл, един балет; много инструментални произведения – симфонии, синфониета, сюити, дивертименто, концерти за пиано и оркестър, за цигулка и оркестър, за виолончело и оркестър, концертна рапсодия, прелюдии, пиано квинтет, струнен квинтет, струнни квартети, трио за духови инструменти, сонати за пиано, за цигулка и пиано, за флейта, обой и пиано, филмова музика, както и солови, хорови и детски песни.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сценични

  • Опера „Ганем“, 1967
  • Оперета „Грешките са наши“, либрето Радой Ралин, 1966
  • Мюзикъл „Принцът и просякът“, либрето по романа „Принцът и просякът“ на Марк Твен, 1973
  • Балет „Непокорените“, 1971

Инструментални

  • Симфония в класически стил, 1960
  • Синфониета, 1960
  • Детска симфония, 1961
  • Симфонична поема „Фаетон“, 1966
  • Симфония нр. 4, 1968
  • Симфония нр. 5, 1971
  • Сюити, 1952, 1970
  • Сюита „От далечни страни“, 1958
  • Сюите за флейта и пиано, 1976
  • Дивертименто, 1962
  • Концерт за пиано и оркестър нр. 1, 1953
  • Концерт за пиано нр. 2, 1969
  • Концертино за пиано и камерен оркестър, 1980
  • Концерт за виолончело и оркестър, 1964
  • Концертна фантазия за цигулка и оркестър, 1974
  • Концерт за цигулка и оркестър, 1980
  • Концертна рапсодия за пиано и оркестър, 1981
  • Рапсодия за кларинет, 1975
  • Десет прелюдии за пиано, 1956
  • Прелюд и танц, 1957
  • Три пиеси за пиано: Панорама, Пеперуда, Колата със сено, 1966
  • Пиано квинтет
  • Струнен квинтет
  • Струнни квартети, 1959, 1960
  • Трио за флейта, обой и фагот оп. 54
  • Соната за цигулка и пиано, 1955
  • Сонатина за цигулка и пиано, 1972
  • Сонатина за пиано нр. 4, 1984
  • Соната за флейта, обой и пиано, 1979
  • Акварел и хумореска, за цигулка (или виола) и пиано, 1950
  • Шест сонати за пиано, 1944, 1948, 1949, 1958, 1959 – 62, 1980

Филмова музика

  • Димитровградци“ (1956), игрален филм
  • Н. Й. Вапцаров (1954), документален филм
  • Ропотамо (1958), документален филм

Песни

  • Марш на Първа българска армия
  • Хиперион“ за хор и оркестър по стихотворение на Михай Еминеску, 1966
  • Солови песни
  • Хорови песни
  • Детски песни, 1968

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден Кирил и Методий, 2-ра степен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Frank, Paul; Altman Wilhelm. Kurzgefasstes Tonkünstler Lexikon, 2-ри том, 15-о издание, Вилхелмсхафен 1978, стр. 214.
  2. Радев, Вълчо. Бележити силистренци, Силистра 2006, стр. 388.
  3. Издателска къща Наука и Изкуство, София; Издателска къща Музика, София.
  4. Балкантон BCA 1300/430 — Стефан Ременков – Панорама на българското музикално творчество, София 1980.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Bakers Biographical Dictionary of Musicians, Eight Edition, Schirmer Books, New York 1992
  • British Library. Remenkov (Stefan) Соната за цигулка и пиано. Sonate pour violon et piano. (Score and part.) 2 pt. Държавно издателство „Наука и изкуство“: София 1955. g.896.b.(4)
  • British Library's Sound Collection. Prelude And Dance/Remenkov Sofia State Philharmonic Orchestra/Vladi Simeonov (recording)
  • Frank, Paul; Altman, Wilhelm. Kurzgefasstes Tonkünstler Lexikon, Bd. 2, Ausgabe 15, Wilhelmshaven 1978
  • Hollfelder, Peter. Das Grosse Handbuch der Klaviermusik, Hamburg 1996
  • The New Grove Dictionary of Music and Musicians, Second Edition, Vol. 21, Macmillan Publishers, London 2001
  • Радев, Вълчо. Бележити Силистренци, Силистра 2006
  • Schönewolf, Karl. Konzertbuch, Bd. 2, Leipyzig 1967

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]