Направо към съдържанието

Студено буче

Студено буче
Центърът на село Студено буче
Центърът на село Студено буче
България
43.4576° с. ш. 23.1914° и. д.
Студено буче
Област Монтана
43.4576° с. ш. 23.1914° и. д.
Студено буче
Общи данни
Население545 души[1] (15 март 2024 г.)
21,7 души/km²
Землище25,08 km²
Надм. височина170 m
Пощ. код3480
Тел. код09544
МПС кодМ
ЕКАТТЕ70113
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Монтана
Златко Живков
(СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999)
Кметство
   кмет
Студено буче
Петър Петров
(ВМРО-НИЕ)
Студено буче в Общомедия

Студѐно бу̀че е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана.

Село Студено буче се намира на 5 километра северно от град Монтана на пътя за Видин. През него преминава река Бучка, която извира от Веренишкото бърдо. В долния край на селото в река Бучка се влива река Буковец, извираща в местността „Буковец“ на село Войници. Релефът на землището на селото е много нагънат, редуват се многобройни долове, долчинки и дерета с равнинни площи годни за земеделие.

Общата площ на землището е около 25 хиляди декара, като обработваема от нея е 16800 декара. Селото е много богато с подпочвени води. Рядкост са къщите в селото без кладенци, или както там се наричат, „герани“. Селото притежава многобройни масиви от широколистни гори. На територията му се намират два големи язовира – „Ягодник“ на два километра западно и „Долна вода“ на три километра североизточно от селото.

Паметник на загиналите в Септемврийското въстание
Църквата в с. Студено буче
Камбанарията

На мястото където се намира сега, историята на Студено Буче започва през 17 век. По това време селото се е намирало на около три километра надолу по течението на река Бучка. Старото село се е казвало Бановци. Някъде през средата на 17 век започнала да върлува чумна епидемия, която взела много жертви. Хората от Бановци решили да напуснат селото си и преселят на друго място.

Землището на селото по това време е било покрито в по-голямата си част с вековни букови гори, обработваемата земя е била малко. Основният поминък наред със земеделието е било и скотовъдството, и по-точно свиневъдството. Из вековните букови гори са пасли многобройни стада свине. Пастирът на едно такова стадо, загубил една свиня-майка и когата я намерил след няколко дена, тя се била опрасила в някаква дупка. Когато разгледал добре въпросната дупка, свинаря установил, че това е вход за ранно-християнска черква. Селото сметнало това за знамение и всички се преместили на новото място, около разкопаната древна черква. И до днес личи разринатата земя около нея. Скоро в района открили стар кладенец, който и днес съществува, всички го наричат „Селския геран“. Водата в него, както и водата на многобройните извори в района е била студена и хубава. И от студената вода, и многобройните вековни буки се е родило новото име на селото, а именно Студено буче. До 1970-те и 1980-те години в местността Ягодник все още са се срещали вековни букови дървета, но вече са само история.

През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, горянска група в селото извършва бомбен атентат срещу събрание на местни комунисти, участниците са осъдени на доживотен затвор.[2]

Част от жителите на селото ни са православни християни. Другата част са атеисти, но и те уважават православната религия, без да са вярващи. Цялото село празнува и почита християнските празници, и обичаи. Други вероизповедания в селото няма.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кметство
  • Читалище „Изгрев“ основано на 25.12.1927 г. и читалище „Зора-2005“ основано 2005 г.
  • В селото функционира и основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. До 09.09.1944 г. то се е казвало „Александър Батенберг“. Първите сведения за училището са от 1851 г. По това време до църквата се прави сграда, от една стая за килийно училище от селата Кошарник, Войници и Студено буче. Обучават се ученици от първо до трето отделение. Десетина години преди това е имало килийно училище в къщите на Петър П.Петров и Младен Илиев, които същевременно са били и учители. Училището е едно от петте запазени учебни заведения в двадесет и трите селата на Монтанска община. Обучават се сто деца от с. Студено буче, с. Войници и кв. „Кошарник“ на Монтана. През 2006 г. училището празнува 150 години от създаването си. Сградата на училището се състои от две слепени една за друга части. Старата част е направена през 1894 г., а новата през 1934 г. от кмета по това време Ангел Иванов Попов роден в село Вълкова Слатина. Поради демографски причини броят на децата намалява и според изискванията на Министерството на образованието за пълняемост на паралелките училището е закрито на 15.09.2009 г. След тази дата учениците се извозват с автобус в Монтана-Осмо СОУ „Отец Паисий“

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Входът на пещерата Сушица
  • В близост до селото се намира пещератаСушица“.Сушица
  • В селото има паметник на загиналите съселяни във войните през 1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945 г. и в септемврийското въстание през 1923 г.
  • На територията му се намират два големи язовира – „Ягодник“ на два километра западно и „Долна вода“ на три километра североизточно от селото.
Местността „Китката“
  • Фолклорен събор и земляческа среща „Китка“. Провежда се първата събота и неделя на месец август. Началото е поставено през 1988 г. от кмета Трифон Миланов и инициативен комитет от селото и земляци от цяла България.
  • Съборът на село Студено Буче се празнува в неделята след Спасов ден. Той няма точно определена дата и се мести в края на месец май или началото на юни, според това как се пада Великден, а от там и Спасов ден.
  • Давидко – Разказът „Давидко“ на Йордан Радичков е хумористична история с едно прасе от село Студено Буче.

Известни личности родени в Студено буче

[редактиране | редактиране на кода]
  • Драган Папазоглу – войвода, бивш кърджалия, участвал в първото сръбско въстание 1804 г. Ръководел създадената от него в Софийско, кавалерийска чета от 300 души.
  • Иван Димитров – Оглавявал революционния комитет в селото за участие в Априлското въстание 1876 г. Събирал пари за същото.
  • Ангел Атанасов – опълченец, загинал на в. Шипка през 1877 г. в Руско-турската война.
  • Георги Ангелов Петров (17 септември 1954) е български джудист, роден в село Студено буче, Монтанско. Носител на няколко медала от световни, европейски първенства и международни турнири.
  • facebook-Група на родените и имащи корени от с. Студено буче, приятели, съмишленици и земляци.
  • bg.guide-bulgaria.com
  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.