Трилофия
| Трилофия Τριλοφιά | |
| — село — | |
  Трилофия  Трилофия  Трилофия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 182 души (2021 г.) |
Трилофия или Трихлево или Трихлово (на гръцки: Τριλοφιά, до 1926 Τρίχλοβο, Трихлово, катаревуса Τρίχλοβον, Трихловон[1]) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), западно от Бер (Верия), на надморска височина от 20 m.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Трихлево е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Трихлявон (Trihliavon), Китроска епархия, живеят 40 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дрихалево е село в Берска каза и в него живеят 35 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дрихалево (Drihalevo) живеят 35 гърци.[5] И Кънчов и Бранков споменават села на име Трихлево, но с българско население - съответно 200 и 320 души и данните може би се отнасят за село Триховища (днес Камбохори), разположено по на север, на самата българо-гръцка езикова граница.[5][6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Трихлово остава в Гърция. След 1923 година в селото са настанени 47 души гърци бежанци.[2]
В 1926 година селото е прекръстено на Трилофия.[2]
Част от землището на селото се напоява. Основно производство е житото.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 101[2] | 54[2] | 148[2] | 168[2] | 136[2] | 213[2] | 216[2] | 198[2] | 221[2] | 197 | 178 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ а б Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 - 223. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
