Направо към съдържанието

Харавги

Харавги
Χαραυγή
— село —
Гърция
40.4419° с. ш. 21.8408° и. д.
Харавги
Западна Македония
40.4419° с. ш. 21.8408° и. д.
Харавги
Кожанско
40.4419° с. ш. 21.8408° и. д.
Харавги
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Географска областСаръгьол
Надм. височина730 m
Население0 души (2021 г.)

Харавги (на гръцки: Χαραυγή, до 1961 година Αμύγδαλα, Амигдала,[1] до 1928 година Τζουμά, Дзума[2]) е бивше село в Гърция в дем Кожани, област Западна Македония.

Селото е било разположено та 730 m надморска височина в равнината Саръгьол в западното подножие на планината Каракамен (Вермио).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Джумая (Djoumaya) е посочено като село в каза Джумали с 600 домакинства и 1180 жители мюсюлмани.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Джума:

На половин час на запад оттук [Байракли] е разположено мохамеданското село Джума, разделено на две части, от които едната е в гориста местнот, а другата в равнината. В него има 36 къщи и 105 нуфузи, които плащат 3800 пиастри данък. В селото има 2 джамии и няколко извора с добра вода. Близо до селото в петък става пазар.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Джумая е турско село в Кайлярска каза с 850 жители турци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джумая е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Дзума (Τζουμά) живеят 700 турци.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Джумая е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 299 бежански семейства с 1256 души.[10] В същата 1928 година селото е прекръстено на Амигдала, а в 1961 година на Харавги.[3]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, картофи, грозде, както и със скотовъдство.[3]

Селото е изселено поради разработване на мина в района. Жителите му се заселват в Неа Харавги.

Прекръстени с официален указ местности в община Харавги на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Трипан Чаир[11] Τρυπάν Τσαΐρ Ливади Λιβάδι[12] местност на ЮЗ от Харавги[11]
Селме Σελμὲ Вриси Кардияс Βρύση Καρδιάς[12]
Бейка Μπέηκα Като Синикия Κάτω Συνοικία[12]
Трап Τράπ Амбелия Άμπέλια[12]
Грумуради[11] Γκρουμουράδι Рема Ρέμα[12] река на СИ от Харавги[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 802[3] 850[3] 1154[3] 1338[3] 1177[3] 1228[3] 1092[3] 1238[3] 1096[3] 18 6 0
Родени в Харавги
  • Йероклис Михаилидис (р. 1960), гръцки актьор
  • Митко Атанасов (? – 1912), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, загинал на 5 ноември 1912 година[13]
  • Теофилакт Георгиадис (р. 1951), гръцки духовник, йордански архиепископ на Йерусалимската патриаршия
Други
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 303. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  8. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67 и 842.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.