Харманкьой
| Харманкьой Εύοσμος | |
 Централният площад в Харманкьой | |
  Харманкьой  Харманкьой  Харманкьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Солунско |
| Дем | Корделио-Харманкьой |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 52 624 души (2001) |
| Пощенски код | 56224 |
| Телефонен код | 231 |
| Официален сайт | www.evosmos.gr |
| Харманкьой в Общомедия | |
Харманкьой (на гръцки: Εύοσμος, до 1955 Νέος Κουκλουτζάς, Неос Куклудзас,[1] до 1927 година Χαρμάνκιοϊ, Харманкьой[2]) е северно предградие на град Солун, Гърция, част от дем Корделио-Харманкьой.
География
[редактиране | редактиране на кода]Харманкьой е разположено в североизточната част на Солун, на 35 km от центъра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век, Харманкьой е село, а след това турски чифлик в Солунска каза на Османската империя, Вардарска нахия,[3] числящ се към муката на въглищарските села. Жителите на Харманкьой се занимават и със зърнопроизводство. През XIX век Харманкьой е приятно озеленено селище с ханове, магазини и хубави селски къщи.[3] В 1817 година е построена църквата „Свети Атанасий“, обявена за паметник на културата в 1983 година. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Орманкіой като българско село.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се позовава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Харманкьой (Harman-keuy) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Харманкьой (Harmankeui) е показано като село с 32 домакинства и 142 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 260 жители, всички българи християни.[7]
Цялото село е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Харманкьой (Harman-Keuy) има 336 жители българи патриаршисти гъркомани и петима гърци, като в селото работи гръцко училище.[8]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Харманкьой (Χαρμάνκιοϊ) е славяногласно село в Солунската митрополия с 217 жители с гръцко съзнание. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина с 53 ученици (43 мъже и 11 жени) и 2 учители.[9]
От Основната данъчна книга от 1907 година става ясно, че Харманкьой включва много широка територия от Додулари до днешната улица „Лангада“ и от Даутбал до Солунската железопътна гара. На територията има предимно зърнени масиви и няколко хамбара и конюшни, по-голямата част от които принадлежат на турски земевладелци. През 1905 година са регистрирани 222 жители православни гърци.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Харманкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
В 1924 година южно от него са заселени гърци бежанци от Турция, които основават селището Нео или Като Харманкьой (тоест Ново или Долно Харманкьой) и съответно Харманкьой започва да се нарича Палео Харманкьой (тоест Старо Харманкьой).[11] В 1927 година е прекръстено на Статмос, тоест Гара, заради Солунската военна гара, която е в Харманкьой. По-късно името е сменено на Неос Куклудзас, а в 1955 година - на Евосмос.
Градът има професионален футболен отбор Агротикос Астерас. Отборът е създаден от бежанци от Мала Азия през 1932 г.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Харманкьой
Иван Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 39. (на гръцки)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725 и 827.
- ↑ Χατζηκυριακίδης, Κυριάκος Στ. (Παλαιό) Χαρμάνκιοϊ. Ιστορία, δημογραφία (τέλη 18ου αι. – αρχές δεκαετίας 1930) // Μακεδονικά 37. 2008. с. σελ. 173. Посетен на 2018-06-08.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
| |||||||||||||||||
