Хосе Ферер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хосе Ферер
Jose Ferrer
пуерторикански актьор

Роден
Хосе Висенте Ферер де Отеро и Синтрон
Починал
26 януари 1992 г. (80 г.)
ПогребанСАЩ

Националност Пуерто Рико
Учил вПринстънски университет
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1935–1992
ОскариНай-добър актьор:
Сирано дьо Бержерак (1950);
Номинация: (1952)
Най-добра поддържаща роля:
Номинация: (1948)
Златен глобусНай-добър актьор:
Сирано дьо Бержерак (1950)
БАФТАНоминация: (1954)
Семейство
СъпругаУта Хаген
(1938–1948; развод)
Филис Хил
(1948–1953; развод)
Розмари Клуни
(1953–1961; развод)
(1964–1967; развод)
Стела Маги
(1977–1992; смъртта му)
Деца6

Уебсайт
Хосе Ферер в Общомедия

Хосе Висенте Ферер де Отеро и Синтрон (на испански: José Vicente Ferrer де Отеро у Cintron), известен като Хосе Ферер, е пуерторикански актьор и театрален и филмов режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 януари 1912 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико. През 1933 г. завършва Принстънския университет с дипломна работа на тема „Френският натурализъм и Емилия Бардо Пасан“.

Той е първият пуерторикански актьор, спечелил „Оскар“ – през 1950 г. за ролята си във филма на Майкъл Гордън „Сирано дьо Бержерак“. [1] В чест на произхода си той дарява наградата си Оскар на университета на Пуерто Рико. Актьорът също така печели няколко награди „Тони“. През 1947 г. печели награда Тони за театралната си постановка „Сирано дьо Бержерак“, а след това през 1952 г. за най-добър драматичен актьор в „The Shrike“, а също така и за изключителен режисьор – за „The Shrike“, „The Fourposter“ и „Stalag 17“.

Постиженията на Хосе Ферер са признати през 1981 г., когато е приет в Tеатралната зала на славата. През 1985 г. той получава Националния медал на изкуствата от Роналд Рейгън, ставайки първия актьор, който получава тази чест.

Има четири брака и шест деца.

Умира от рак на дебелото черво на 26 януари 1992 г.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1962 Лорънс Арабски Lawrence of Arabia Турски бей Дейвид Лийн
1965 Най-великата история, разказвана някога The Greatest Story Ever Told Ирод Антипа Джордж Стивънс
1982 Секс комедия в лятна нощ A Midsummer Night's Sex Comedy Леополд Уди Алън
1984 Дюн Dune Падишах-Император Шадам IV Дейвид Линч

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]