Направо към съдържанието

Христо Славейков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Славейков
български политик
Роден
Починал
8 ноември 1935 г. (72 г.)
Политика
ПартияДемократическа партия
Народен представител в:
IX ОНС   XI ОНС   XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   
Семейство
Братя/сестриПенчо Славейков
Иван Славейков
Рачо Славейков
Христо Славейков в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Христо Петков Славейков е български общественик, юрист и политик от Демократическата партия, председател на Народното събрание (1908 – 1910) и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов (1910 – 1911).

Образование и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Христо Славейков е роден на 30 ноември 1862 г. в Трявна, тогава Османска империя. Учи в родния си град (1872 – 1880), след което получава стипендия в Южнославянския пансион в Николаев, Русия. След Освобождението завършва право в Харков, Руска империя[1].

Завръща се в България през 1881 г. и работи като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд и съдия във Варна и Кюстендил (до 1884 година). Член е на Варненския окръжен съд и председател на Кюстендилския окръжен съд. Между 1885 – 1890 г. завършва право във френското градче Екс ан Прованс. Установява се в Кюстендил на следващата година, където остава до края на живота си. Работи като съдия, председател на окръжния съд и адвокат. Член на Демократическата партия. Редактира местни органи на Демократическата партия в Кюстендил – в. „Знаме“ и в. „Борба“. Публикува материали във в. „Пряпорец“, сп. „Демократически преглед“ и др., на които е известно време сътрудник[1].

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Славейков е народен представител в IX (1896 – 1899), XI (1901), XIV (1908 – 1911), XVI (1913), XVII (1914 – 1919), XVIII (1919 – 1920), XIX (1920 – 1923), XX (1923) и XXI (1923 – 1927) Обикновено Народно събрание. Бил е за кратко председател на XIV Обикновено народно събрание (1908 – 1910) и министър на правосъдието (1910 – 1911). Умира на 8 ноември 1935 година в Кюстендил, България[2][3]. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 2008 г.[1]

Христо Славейков е син на Петко Славейков (1827 – 1895) и брат на Иван Славейков (1853 – 1901) и Пенчо Славейков (1866 – 1912).

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  • Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  1. а б в Цураков 2008, с. 101.
  2. Ташев 1999, с. ?.
  3. Берон 1988, с. 598.