Бавария (кралство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралство Бавария
Königreich Bayern
монархия
 
1806 — 1918  
 
 
Знаме Герб

Местоположение на Бавария (кралство)

Бавария на картата на Германската империя
Континент Европа
Столица Мюнхен
Официален език баварски
Религия католицизъм, протестантство
Форма на упр. монархия
Династия Вителсбахи
Епоха
 - Основаване
1806
 - Установяване на границите
1814
 - Присъединяване към Германска империя
1871
 - Ноемврийска революция
1918
Площ
75,865 km²
Население  
 - Преброяване 6.176.057 (1900)

6.524.372 (1910)

Днес част от Германия
редактиране

Кралство Бавария (на немски: Königreich Bayern) е образувано през 1806 г. след издигането на Курфюрство Бавария на кралство с крал Максимилиан I Йозеф, първият баварски крал. Столица е град Мюнхен. Съществува до 1918 г., когато неговият монарх заради ноемврийската революция в Бавария през края на Първата световна война трябва да напусне трона.

След свалянето на баварския крал се създава Баварска съветска република (7 април - 2 май 1919), след това Свободна държава Бавария с министър-президент Курт Айснер.

Бавария е кралство повече от 100 години, между периода от 18 януари 1806 до 8 ноември 1918 г. Шестте баварски владетели с кралски сан управляват страната като конституционни монарси. Първият баварски крал е Максимилиан I Йозеф, дължащ кралската си власт на съюза си с френския император Наполеон I.

История[редактиране | edit source]

На 18 януари 1806 г. курфюрство Бавария е издигнато в кралство. Курфюрст Максимилиан IV Йозеф става крал Максимилиан I Йозеф. На 12 юли 1806 г. Бавария влиза в Рейнската конфедерация. Наполеон I цели превръщането на Бавария в „трета сила“ между Австрия и Прусия. [1]

След анексията на множество, дотогава самостоятелни територии в Стара Бавария, Франкония и Швабия възниква държавната територия на кралството. Кралят и най-вече управляващият министър Максимилиан фон Монжела създават основите за модерната държава Бавария по примера на Франция: равнопоставеност пред закона, премахване на данъчните привилегии, реорганизация на администрацията с добре образовани и щатно платени професионални чиновници и въвеждане на религиозна търпимост, необходима заради изповядваното в присъединените територии протестантство. Процесът завършва с приемането на конституцията от 1818 година. [1]

В следствие на реформите кралят бива подпомаган от петима министри – на външните работи, вътрешните работи, финансите, правосъдието и вероизповеданията. Страната бива разпределена административно на кръгове, като във всеки кръг има държавни служители. По силата на конституцията от 1818 г. кралят има изпълнителната власт, но тя е ограничена от двукамарен парламент, който има правомощието да гласува бюджета. [1]

По силата на Парижкия договор от 28 февруари 1810 г. към Бавария се присъединяват Залцбург, Берхтесгаден, Инфиртел, марктграфство Байройт и Регенсбург. Така общата площ на кралството става 96 000 km², а населението – 3 200 000 души. [2]

При влизането на Бавария в Германската конфедерация през 1815 г. страната връща на Австрия завладените от нея през 1805 и 1809 г. територии. [1]

Крал Лудвиг I връща в Бавария всички прогонени от Монжела църковни ордени, с изключение на йезуитския. [3]

През 1830 г., след Френската революция, в Бавария има вълна от брожения и бунтове. Либералите, които са мнозинство в парламента, гласуват намаляване на бюджета за големи строежи, което представлява пряк конфликт с краля. Студентски сдружения обявяват желанието си за германска република. От 1837 до 1847 г. министър-председател е Карл фон Абел. [4]

В началото на 1848 г. Лудвиг I абдикира в полза на сина си, Максимилиан II. Поради протести на 16 март са въведени реформи като принципа за министерската отговорност, премахване на цензурата, въвеждане на народни съдемни състави и съдебна реформа. На 23 април 1849 г. баварското правителство отказва да признае Обединителната конституция, предвиждаща императорска власт над Пфалц. Фридрих Вилхелм IV отказва да поеме контрола над Пфалц и на 10 май въстанието на Пфалц е потушено с помощ от пруската армия. [5]

След смяната на краля окончателно е премахната наследствената система в селата, а съдебните и полицейските функции са прехвърлени от аристокрацията на държавата. Цензът за право на гласуване е намален, като по този начин голяма част от баварското население получава право на глас. [5]

През втората половина на 19 век е премахната феодалната система. Изградени са железопътни линии, като първата е между Нюрнберг и Фюрт. Столицата е свързана с Виена. [6]

През юни 1865 г. Бавария застава на страната на Австрия в Германо-датската война. На 3 юли австрийската армия претърпява поражение и Бавария е принудена да сключи съюзнически договор с Прусия на Ото фон Бисмарк, посредством който става зависима от Прусия. Във Френско-пруската война Бавария застава на страната на Прусия и на 23 ноември 1870 г. Бавария влиза в Германската империя. По този начин Бавария губи част от суверенитета си, предавайки дипломацията и отбраната в ръцете на империята. Правосъдието, полицията, образованието, вероизповеданията, пряката данъчна система и земеделието остават под баварски контрол. [7]

По времето на т.нар. културкампф в Бавария не биват приложени репресии, за разлика от останалата част от Германската империя. Министър-председателят Йохан фон Луц организира свалянето от власт на крал Лудвиг II Баварски, изпълнено на 10 юни 1886 г. [8]

Крале на кралство Бавария[редактиране | edit source]

Паметник на Максимилиан II, трети крал на Бавария

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 96-105.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 93-99.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 121.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 125-128.
  5. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 131-133.
  6. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 136.
  7. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 145-148.
  8. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 150-153.