Бело поле (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бело поле.

Бело поле
Общи данни
Население 650 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 2.584 km²
Надм. височина между 333 и 372 m
Пощ. код 2709
Тел. код 073
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 3664
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Атанас Камбитов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бело поле
Иван Стойчев
(ВМРО-БНД)

Бѐло полѐ е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград, на около 4,5 км северозападно от областния и общински център град Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бело поле се намира в западното подножие на Рила. Разположено е на левия бряг на река Струма. Релефът е хълмист като постепенно преминава в равнинен. Климатът е преходен. Почвите, растенията и животните са характерните за тази част на България. Край Бело поле минават главен път Е 79 и железопътната линия София - Атина. Има и гара. Заради близостта си до Благоевград и до важните транспортни връзки селото е включено в редовните автобусни линии за обществен превоз на пътници на града. Най-близко разположеното селище е село Рилци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че селото е наследник на древноримско селище. Правени са археологически разкопки и са открити монети от времето на Римската република. Според една легенда първите заселници ( а според друга версия на легендата - пътуващи търговци ) открили на това място поляни, осеяни с бели цветя. Оттам произлиза сегашното му име Бело поле.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бело поле, селце на С от Джумая до 1/2 час път. От Хисърлъка пада на Ю. Сградено на хълмисто място с плодородна почва. 72 къщи, българе.[1]

При избухването на Балканската война двама човека от Бело поле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

За съжаление в село Бело поле не са запазени културни забележителности. В известен смисъл такива са останките от старите къщи и старото училище на селото, които са по-далеч от сегашното му землище. Сред тях могат да се намерят късчета (по-рядко цели) старинни предмети. Културно „огнище“ е читалище „Изгрев“, което се намира в сградата на кметството. Природни забележителности са причудливите скални форми на хълмовете, между които се намира старото землище, а също и малките пясъчни островчета (за съжаление вече почти унищожени) в река Струма.

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на селото е Иван Стойчев от политическа партия ВМРО-БНД.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 15 август (Успение на Пресвета Богородица) 2004 г. в селото на тази дата ежегодно се провежда събор заради черквата на селото (официално действаща от 12 септември 2010 г.), която носи същото име. Програмата включва литературни и музикални изпълнения. Прави се и курбан за здраве.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Село Бело поле не е родно място на личности с национална известност, но може „да се похвали“ с образовани млади хора, които успешно се реализират в Благоевград и другаде из страната.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

В селото не са открити автентични литературни паметници.

Други[редактиране | редактиране на кода]

„Брегът на нашата река - място за отдих“[редактиране | редактиране на кода]

Белополският бряг на река Струма впечатлява приятно от 2001 г., когато учениците от основно училище „Васил Левски“ (вече не функционира) в селото щателно го почистиха и поставиха къщички за птици по новозасадените тополи. Това стана благодарение на проекта „Брегът на нашата река - място за отдих“, с който училището спечели конкурс на община Благоевград. Средствата бяха използвани за подобряване на екологичната обстановка на брега на реката и на материално-техническата база на училището.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята на село Бело поле не се различава особено от традиционната българска селска кухня, характерна за югозападния край на страната. По-популярни ястия са така наречената пърженица (изпържена смес от извара, яйца и нарязани пиперки), баницата с праз лук и извара, баницата с праз лук или с кромид лук, наречена зелник. През лятото се предпочитат по-леки храни като таратор, айрян, който по тези места се нарича мътеница и споменатите по-горе ястия. През зимата месната храна е по-застъпена - изпържени парчета свинско месо, наречени пръжки, пържени дробчета и печени ребърца. На Гергьовден и за по-специални случаи се пекат агнета или козлета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 829.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.