Бело поле (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бело поле.

Бело поле
България
Red pog.png
Бело поле
Област Благоевград
Red pog.png
Бело поле
Общи данни
Население 651 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 2.584 km²
Надм. височина между 333 и 372 m
Пощ. код 2709
Тел. код 073
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 3664
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Атанас Камбитов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бело поле
Иван Стойчев
(ВМРО-БНД)

Бѐло полѐ е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград, на около 4,5 км северозападно от областния и общински център град Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Бело поле се намира в западното подножие на Рила. Разположено е на левия бряг на река Струма. Релефът е хълмист като постепенно преминава в равнинен. Климатът е преходен. Почвите, растенията и животните са характерните за тази част на България. Край Бело поле минават главен път Е 79 и железопътната линия София - Атина. Има и гара. Заради близостта си до Благоевград и до важните транспортни връзки селото е включено в редовните автобусни линии за обществен превоз на пътници на града. Най-близко разположеното селище е село Рилци.

История[редактиране | edit source]

Предполага се, че селото е наследник на древноримско селище. Правени са археологически разкопки и са открити монети от времето на Римската република. Според една легенда първите заселници ( а според друга версия на легендата - пътуващи търговци ) открили на това място поляни, осеяни с бели цветя. Оттам произлиза сегашното му име Бело поле.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бело поле, селце на С от Джумая до 1/2 час път. От Хисърлъка пада на Ю. Сградено на хълмисто място с плодородна почва. 72 къщи, българе.[1]

При избухването на Балканската война двама човека от Бело поле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

За съжаление в село Бело поле не са запазени културни забележителности. В известен смисъл такива са останките от старите къщи и старото училище на селото, които са по-далеч от сегашното му землище. Сред тях могат да се намерят късчета (по-рядко цели) старинни предмети. Културно „огнище“ е читалище „Изгрев“, което се намира в сградата на кметството. Природни забележителности са причудливите скални форми на хълмовете, между които се намира старото землище, а също и малките пясъчни островчета (за съжаление вече почти унищожени) в река Струма.

Кмет[редактиране | edit source]

Кмет на селото е Иван Стойчев от политическа партия ВМРО-БНД.

Редовни събития[редактиране | edit source]

От 15 август (Успение на Пресвета Богородица) 2004 г. в селото на тази дата ежегодно се провежда събор заради черквата на селото (официално действаща от 12 септември 2010 г.), която носи същото име. Програмата включва литературни и музикални изпълнения. Прави се и курбан за здраве.

Личности[редактиране | edit source]

Село Бело поле не е родно място на личности с национална известност, но може „да се похвали“ с образовани млади хора, които успешно се реализират в Благоевград и другаде из страната.

Литература[редактиране | edit source]

В селото не са открити автентични литературни паметници.

Други[редактиране | edit source]

„Брегът на нашата река - място за отдих“[редактиране | edit source]

Белополският бряг на река Струма впечатлява приятно от 2001 г., когато учениците от основно училище „Васил Левски“ (вече не функционира) в селото щателно го почистиха и поставиха къщички за птици по новозасадените тополи. Това стана благодарение на проекта „Брегът на нашата река - място за отдих“, с който училището спечели конкурс на община Благоевград. Средствата бяха използвани за подобряване на екологичната обстановка на брега на реката и на материално-техническата база на училището.

Кухня[редактиране | edit source]

Кухнята на село Бело поле не се различава особено от традиционната българска селска кухня, характерна за югозападния край на страната. По-популярни ястия са така наречената пърженица (изпържена смес от извара, яйца и нарязани пиперки), баницата с праз лук и извара, баницата с праз лук или с кромид лук, наречена зелник. През лятото се предпочитат по-леки храни като таратор, айрян, който по тези места се нарича мътеница и споменатите по-горе ястия. През зимата месната храна е по-застъпена - изпържени парчета свинско месо, наречени пръжки, пържени дробчета и печени ребърца. На Гергьовден и за по-специални случаи се пекат агнета или козлета.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 829.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.