Бяло море (Русия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Бяло море на български се нарича и северната част на Егейско море.
Бяло море е залив на Баренцево море, разположен на северозападното крайбрежие на Русия. То е оградено от Карелия на запад и Колския полуостров на север. Бяло море се намира изцяло под руски суверенитет и се смята за част от вътрешните води на Русия.
За пръв път западноевропейски кораб достига Бяло море през 1553 г. под командването на Ричард Чанселър по време на експедиция на бъдещата Московска компания. С това е установен първият морски търговски път към Русия.
Съдържание |
[редактиране] География и данни
[редактиране] Площ
Бяло море покрива площ от около 90.000 km²,а обемът му се равнява на 6000 km³. Средата дълбочина е 67 m, а максималната - 350 m. На север Бяло море граничи с Колски полуостров, на запад с областта Карелия, на юг с Архангелска област.
[редактиране] Острови
В Бяло море е разположен Соловецки остров.
[редактиране] Климат
Климатът е главно континентален. По време на зимата температурите достигат до – 30 °C,през лятото е сравнително топло. Температурата на въздуха достига до 30 °C,но обикновено не се качва над 15-20 °C. Температурата на водата достига максимума си през август - 14-15 °C средно. През зимата някои части от морето са покрити с лед,а при екстремно студени зими замръзва цялото море (горният слой).
[редактиране] Пристанища и транспорт
На Бяло море се намира важното пристанище Архангелск, което през голяма част от руската история е главният център на руската международна морска търговия. През 20 век то е превърнато в основна съветска военноморска база. Бяло море е свързано с Балтийско море чрез Беломорско-Балтийския канал, пуснат в употреба 1933 г. Пристанищата на Бяло море са замразени от октомври/ноември до май.
 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Weißes Meer“ и страницата „White Sea“ в Уикипедия на немски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тяхните съавтори. |
