Ветрен (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ветрен (Област Кюстендил))
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Ветрен
Общи данни
Население6 души[1] (15 март 2024 г.)
0,3 души/km²
Землище20,975 km²
Надм. височина969 m
Пощ. код2579
Тел. код07939
МПС кодКН
ЕКАТТЕ10817
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим политик; 2003)

Ветрен е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ветрен се намира в географската област Пиянец, южно от гр. Кюстендил, в полите на планината Осогово и е единственото село, разделено от границата между Република България и Северна Македония – част от южните му махали формират село Ветрен в Община Делчево на Северна Македония.

Махалите на село Ветрен на територията на България са: Боровичка, Геренска, Капралска, Новаковска, Смиленска, Агушка, Дамянска, Каровска, Вучка, Търговите и Ризовска.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2008
Жители 451 461 522 687 722 768 540 388 178 161 115 15

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за възникването на селото. Северно от Ветрен в естествена пещера са открити следи от праисторическо селище от каменно-медната и бронзовата епоха.

За първи път селото се споменава в турски регистър от 1576 г. като Ветрене. През 1866 г. селото има 64 домакинства и 451 жители.

През 1893 г. селото има 7339 декара землище, от които 4518 дка ниви, 2518 дка гори и др. и се отглеждат 1929 овце, 724 кози, 242 говеда и 92 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развиват се домашните занаяти.

През 1900 г. е открито училище, през 1913 г. е построена училищната сграда. Църквата „Свети Петър и Павел“ е построена през 1899 г.

През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1926 г. е учредено читалище „Просвета“.

Учредени са кредитна кооперация „Пещера“ (1945) и читалище „Васил Левски“ (1948).

През 1948 г. започва усилено залесяване на района около селото с борови гори.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Справедливост“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС - Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК - село Невестино.

Селото е електрифицирано през 1967 г. и водоснабдено през 1968 г.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява.

От 11 махали най-отдалечената отстои по земен път на около 10 км от центъра на селото. Повечето от тях вече са обезлюдени.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Ветрен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Петър Попдимитров

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан – Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 107 - 108.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт;
  • Танев, Стоян – Невестино, 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]