Вълчаново

Вълчаново
Вълчаново 42.261721, 27.064057 Вълчаново
Общи данни
Население	127 души (15 март 2024 г.) 2,99 души/km²
Землище	42,546 km²
Надм. височина	156 m
Пощ. код	8341
Тел. код	05551
МПС код	А
ЕКАТТЕ	72059
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Средец Иван Кичев (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)

Вълчаново е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас.

География

Село Вълчаново се намира в планината Странджа, на 20 km от общинския център Средец и на 50 km от областния център Бургас.

История

Старото име на селото е до 1934 г. Тагар-кьой, Тагарево 1934-1978 г. Легендата разказва, че османският управител на селото – Тагар бей, чиято майка била българка, се отнасял много добре с българите и поради това в миналото е носело неговото име. Днес селото се именува на Вълчан войвода, който действал с дружината си в цяла Странджа планина.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост
Общо	103
Българи	88
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	13

Религии

Хората изповядват източно православие, като в селото функционира църква, построена през 1848 г. Съществуващият преди това православен храм е опожарен и предприемчивите тагаревци побързали да изградят нова църква на мястото на старата. Тя е изгоряла пак през 1900-таг. И пак е възстановена. Селото е подходящо за селски туризъм. От тракийски могили, некрополи и керамика може да се съди, че в землището на днешното с. Вълчаново е имало още преди Хр. тракийско селище в местността Добрана. От юг, запад и север го е обикаляла Ленищенската река. В селото и около него имало достатъчно извори. По-късно, след Хр., в същата местност възниква славянобългарско селище, което просъществувало до към края на ХVI в.отначало то, забутано в горите на Странджа, не било обезпокоявано от турците.

Но след 1600 г. турците започнали да вземат оттук момченца от 6 до 10 години за еничарски корпуси, както и момичета на 15-16 г. за Султанските хареми. Поради това, а вероятно и от чумна епидемия, селото се разпръснало на 20-30 места из горите. На тяхно място в къщите, ливадите и нивите дошли турци-юруци с овчи стада. Между тях най-много овце имал Тагар бей. Изградил кошари и кашли в местността Съището. пазарил овчари и земеделци измежду българите и постепенно създал чифлик наемна работна ръка от раята. Около чифлика в м. Юрта се завърнали 20-30 български семейства и създали второ по ред селище. Наблизо край селото минавал главния път от Карнобат и Айтос, през Бей махле (с.Светлина) Карабунар (гр.Средец), Факия и Бунар Хисар за Цариград. Този път е най-ползваният от чуждестранни търговци, военни, пътешественици. Естествено той бил използван и от турската армия. Не достигнали обаче силите и влиянието на Тагар бей да опази жителите на селото от посегателствата на турския аскер.

През 1871 година в село Тагар-кьой се построява светско училище същевременно и свещеник бил поп Тодор. След Освобождението учител е Петко Вандалов, след него-Вълчо Генсузов, после Тодор Ников, завършил Гимназия в Сливен заедно с поп Коста от с. Факия и дядо Благо от с.Заберново, детски поет. Около 1900 година се построява нова училищна сграда в селото, която поема светския си път на развитие, както образователното дело в Освободена България.

Редовни събития

Селския събор се провежда всяка година на 24 май.

Бележки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.