Гиновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гиновци
Гиновци
— село —
общ изглед
общ изглед
42.1792° с. ш. 22.1578° и. д.
Гиновци
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаРанковце
Географска областСлавище
Надм. височина544 m
Население315 души (2002)
Пощенски код1332
Гиновци в Общомедия

Гиновци или Гиновце (на македонска литературна норма: Гиновци) е село в Северна Македония, в община Ранковце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ в Гиновци е от ХVІІ, като е обновена в ХІХ век.[1] В края на XIX век Гиновци е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гиновци е населявано от 420 жители българи християни.[2] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гиновци има 440 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

През януари 1907 година селото (общо 75 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но дни след прокламирането на Конституцията в Османската империя през юли 1908 година и обявеното разпускане на четите отново става екзархийско.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Гиновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Първата световна война Гиновци е влючено в Петърлишка община и има 386 жители.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 315 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 308
албанци 0
турци 0
роми 4
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гиновци
  • Антон (Андон) Спасов Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина.[8] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[9]
  • Богдан Якимов Ангелов (1869 - след 1943), български революционер
  • Йосиф Арсов Христов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина.[10]
  • Петре Станков, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[11]
  • Петър (Петруш) Иванов Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[12]
  • Спас Атанасов Ангелков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина, носител на бронзов медал[13]
  • Стоян Спасов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Културно наследство // Општина Ранковце. Архивиран от оригинала на 2012-05-16. Посетен на 27 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142 – 143. (на френски)
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 година, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 498
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021 
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 596
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17, 19.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.