Гнайзенау (линеен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-63-01, Schlachtschiff "Gneisenau".jpg
Важни дати Kriegsmarine Jack
Поръчан: 25 януари 1934 г.
Начало на стр. работи: 6 май 1935 г.
Спуснат на вода: 8 декември 1936 г.
Приет на въоръжение: 21 май 1939 г.
Край: Изваден от състава на флота на 2 февруари 1943 г.
Потопен на 28 март 1945 г.
По-късно изваден и нарязан
за скрап
Главни характеристики
Водоизместимост: 33,632 тона (стандартна) 37,902 тона (пълна)
Дължина: 229.8 метра — максимална
226.0 метра — дължина по ватерлинията
Ширина: 30 метра (98.4 фута)
Газене: 9.2 метра
Въоръжение: 9 × 283 мм (11.1 дюйма)
12 × 150 мм (5.9 дюйма)
14 × 105 мм (4.1 дюйма)
16 × 37 мм
10 × 20 мм (по-късно 38мм)
Радари: „Зеекат“ FuMO-22 (носов)
тип „Фрея“ (кърмов)
Авиация: 3 хидроплана
„Арадо“ Ар196A-3, 1 катапулт
Задвижване: 3 турбини със зъбна предавка;
3 трилопатни гребни винта - 4.8 метра (15.75 фута) в диаметър;
Мощност: 161,164 к.с. (120.18 МВ) = 30,7 възела в час (макс. скорост)
Автономност: при 19 възела в час (35 км в час) - 6,200 морски мили
Стойност: 146 174 000 райхсмарки
Екипаж: 1,669 души
(56 офицери, 1613 матроси)

„Гнайзенау“ (на немски: Gneisenau) е известен германски линеен крайцер от Втората световна война.

Наречен е в чест на фелдмаршала и реформатор на пруската армия граф Август Вилхелм Гнайзенау и в памет на броненосеца от Първата световна войнаГнайзенау“, потопен в битката при Фолклендските острови през декември 1914 г. „Гнайзенау“ обикновено е съпровождан от кораб-близнак — не по-малко известния „Шарнхорст“.

История[редактиране | edit source]

На 18 октомври 1933 г. е издадена заповед за построяването на два 19 000-тонни броненосни кораба, официално обявени за клас „Дойчланд“ (около 10 000 тона). На 14 февруари 1934 г. двата нови кораба са заложени в корабостроителниците. Много въпроси относно тактико-техническите данни, в това число дори и какъв да е главния калибър, се решават в процеса на построяване. През 1934 г., наблюдавайки развитието на ВМС на Франция и Великобритания, командването на Кригсмарине стига до извода, че е необходимо да се пристъпи към увеличаване на въоръжението и бронята, а вследствие на това — и на водоизместимостта на строящите се кораби. На 5 юли същата година, работите по корабите са прекратени и в конструкторското бюро се пристъпва към преработка на проекта.

На 6 май 1935 г. в корабостроителницата Дойче Верке в Кил, „Гнейзенау“ отново е заложен за строеж, със строителен номер 235.

В хода на строителството, през 1936 г., контролът по тежестта показва, че корабът не се вписва в проектната водоизместимост и е решено тя да се увеличи по проект до 31 500 т (стандартна). Работата над проекта е завършена едва през май 1936 г.

На 8 декември същата година, по време на спускането на вода се скъсва веригата, удържаща кораба, който се врязва в срещуположния бряг, повреждайки кърмата си.

Конструкция[редактиране | edit source]

Корпус[редактиране | edit source]

Надлъжна конструкция, изработена от стомана ST52. При строителството широко се използва дъгова заварка. Основният кил е пакетна конструкция. Двойното дъно е от шпангоути №21,5 до №229,5 (с височина от 1,7 м). Корпусът е разделен на 21 водонепроницаеми отсеци (6 прегради достигат до батарейната палуба, а 14 — до горната. Проектирани са така, че корабът да не потъне при запълване с вода на три съседни отсека). Носово разширение. Метацентрична височина при стандартно водоизместване — 1,6 м (ъгъл на борда 58°), при пълно — 2,5 м (62°). 2 симетрични руля, разположени към винтовете страна към страна — между осите на гребните валове, с отделни електрозадвижвания (резервно задвижване — ръчно). Котви — три на носа и една на кърмата.

Броня[редактиране | edit source]

Главният броневи пояс е с височина 4,5 м, маса 3 440 т, дебелина 350 мм (схемата на брониране е същата, както при „Бисмарк“) и осигурява защита от 406-милиметрови снаряди от един тон, изстреляни от дистанция над 11 000 м. Палубната броня е с маса 3 240 т, а горната тежи 2 109 т (с дебелина 50 мм), отстояща от главната (долната) на 5,1 м.

Бронята на барбетите на главния калибър е от 350 мм на борда до 200 мм на диаметралната плоскост. При челото и задната част на кулите бронята е 350 мм, страничната е около 200 мм, отгоре — 180 мм. Обща маса — 2 710 тона. Палубните установки имат бронева защита от 25 мм.

При бойната рубка бронята на стените е 350 мм, горната — 200 мм, на поста за управление на стрелбата на главния калибър има 60-милиметрова плоча нециментирана броня, на спомагателните устройства — 20-милиметрова плоча.

Противоторпедна защита[редактиране | edit source]

Външната обшивка на корпуса под главния броневи пояс е 12-16 мм, самата противоторпедна преграда с дебелина 45-мм (захваната към корпуса с помощта на нитове). В пространството между преградите са разположени нефтените цистерни. Средната част на кораба е разчетена да устои на контактен взрив на 250–килограмов торпеден заряд, при дълбочина половин газене.

Въоръжение[редактиране | edit source]

Главен калибър[редактиране | edit source]

Девет 283-милиметрови оръдия тип SKC/34 с дължина на ствола 54,5 калибър (подобрена версия на SKC/28, намиращи се на въоръжение на „Дойчланд“), монтирани в 3 триоръдейни кули тип Drh LC/28 (отново същите като при „Дойчланд“, но заради по-широката броня понякога са обозначавани като LC/34). Хоризонталната скорост на движение на оръдията (задвижване чрез електроприводи) е 7,2°/сек, вертикалната (чрез хидравлично задвиждане) — 8°/сек.

Разстоянието между осите на оръдията е 2,75 м. Снарядите се зареждат с помощта на хидроприводи при фиксиран вертикален ъгъл на ствола +2°. Масата на снаряда е 330 кг. Начална скорост — 890 м/с. Максимален ъгъл на възвишение — 40°. Максимална далекобойност — 41 км. Издръжливост на ствола — 300 изстрела.

Спомагателен калибър[редактиране | edit source]

4 двуоръдейни (тип LC/34) и 4 еднооръдейни (тип MPL35) кули със 150-милиметрови оръдия (тип SKC/28) с дължина на ствола 55-ти калибър. Скорострелност — 6-8 изстрела в минута, далекобойност — 22 км, боекомплект — по 150 сняряда на всяко оръдие.

Торпедно въоръжение[редактиране | edit source]

В края на март 1941 г., по предложение на адмирал Гюнтер Лютиенс, в Брест на кораба са монтирани два 533-милиметрови торпедни апарата (всеки с по три тръби), снети от крайцера „Лайпциг“, въпреки че на „Гнайзенау“ няма никакво управление на стрелбата на торпедните апарати. Обслужването е възложено на зенитчиците. Общото количество на торпедата е 14 броя.

Задвижване[редактиране | edit source]

12 триколекторни котли тип Бауер-Вагнер (производство на бременската фирмата „Дешимаг“) с производителност 55 т/час. Налягане на парата 58 атм. при температура 450 °C.

3 турбоагрегата с номинална мощност 125 000 к.с. и форсирана — 160 000 к.с. Турбините са тип „Парсънс“ (на едноименната фирма). Всеки агрегат е с маса 970 тона и разположен в отделен отсек.

Запасът от горива е 5 360 тона нефт, 146 тона дизелово гориво и около 26 тона авиобензин).

Автономност при 15 възела — около 9 000 мили, на пълен ход — 2 900 мили.

Електроинсталация — 6 турбогенератора с мощност 460 кВт всеки, и два по 230 кВт; резервни — 2 дизелови генератора по 300 кВт и 2 по 150 кВт., разположени в пет отделения.

Боен път[редактиране | edit source]

Първи командир на кораба е капитан І ранг Ерих Фьорсте. Още след първите походи в щормове става ясно, че за намаляване на заливането на крайцера с вода (пръски долитат до бойния мостик) е необходимо да се преработи бака на кораба и през зимата на 1938/39 г. на „Гнайзенау“ е увеличен наклона на носовите шпангоути, наклона на форщевена и височината на борда при носа, за сметка на извивката на палубата нагоре.

През юни 1939 г. крайцерът предприема плаване в Атлантическия океан. На 8 октомври е осъществено излизане в Северно море, като корабът е съпроводен отескадрени миноносци с цел отвличане на вниманието на британските ВМС от действията на „Дойчланд“ и „Адмирал граф Шпее“.

На 21 ноември под флага на главнокомандващия на флота, вицеадмирал Вилхелм Маршал, влиза в състава на ескадра, заедно със „Шарнхрост“, леките крайцери „Лайпциг“ и „Кьолн“ и 3 ескадрени миноносци, и излиза от Вилхелмсхафен за нанасяне на удари по британските патрулни кораби между Исландия и Фарьорските острови. След преминаване на минните полета, в открито море продължават само „Шарнхрост“ и „Гнайзенау“. На 23 ноември крайцерите срещат британско съединение,състоящо се от крайцерите „Нюкасъл“, „Делхи“, „Калипсо“, „Сириз“, спомагателния крайцер „Равалпинди“ (въоръжен със 152-милиметрови оръдия пасажерски лайнер). Последният е потопен в скоротечен бой, със съвместните усилия на двата немски кораба. На 27 ноември „Гнайзенау“ се завръща във Вилхелмсхафен и е пребазиран в Кил, където остава на док за поредното преправяне на носа (през декември 1940 г., след повреда, получена от щорм в Северно море, на кораба е сложен вълнорез и е усилена носовата палуба).

На 18 февруари 1940 г. „Шарнхрост“ и „Гнайзенау“, съпроводени от „Адмирал Хипер“ и два ескадрени миноносеца излизат от устието на река Яде за атака на британски конвой, пътуващ към Норвегия (операция „Нордмарк“).

На 6 април участва в операция „Везерюбунг“, където три дни по-късно, в бой с британския линеен крайцер „Ринаун“ получава попадения от два 381-милиметрови и два по-малки снаряда (убити са 6 души, ранени са 9) — напълно излиза от строя кърмовата кула на главния калибър, след което „Гнайзенау“ напуска полесражението. На 29 април е изпратен за ремонт на получените повреди в сухия док в Бремерхафен.

На 5 май при преход от Северно в Балтийско море, крайцерът се натъква на магнитна мина в устието на река Елба.

На 4 юни участва в операция „Джуно“ (първия и единствен случай на сблъсък на линейни кораби със самолетоносачи, при който първите удържат победа).

На 21 юни, на 40 мили северозападно от Халтан, получава торпедо в левия борд, изстреляно от британската подводница „Клайд“.

На 28 декември участва в операция „Берлин“.

Част от 1941 г. „Гнайзенау“ прекарва в рейдове из Атлантическия океан.

На 11 февруари 1942 г. участва в операция „Цербер“.

На 1 юли част от екипажа е преразпределена по други кораби.

На 2 февруари 1943 г., съгласно директива на новия командващ на Кригсмарине, адмирал Карл Дьониц, корабът напускат и последните членове на екипажа. Крайцерът е разоръжен и оставен в Готенхафен.

На 28 март 1945 г. е потопен, с цел да се блокира фарватера на пристанището.

На 12 септември 1951 г. работите по изваждането на кораба и изпращане на скрап на останките на „Гнайзенау“ са завършени.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • ((en)) Информация и фотогалерия на „Гнайзенау“ на страницата maritimequest.com
  • „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ в боен поход — кинохрониката Die Deutsche Wochenschau
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейный крейсер «Гнейзенау»“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.