Гранд-тур (колоездене)
.jpg)
.JPG)
Гранд-тур в колоезденето е всяко едно от трите най-големи професионални многоетапни шосейни състезания в Европа: Обиколката на Италия, Обиколката на Франция и Обиколката на Испания. Трите обиколки имат подобен формат като са единствените триседмични състезания с еднодневни етапи. Те са със специален статут в правилата на UCI: за тях се дават повече точки за UCI World Tour и са единствените разрешени състезания с продължителност над 14 дни. [1] В трите обиколки освен генералното класиране се водят отделни класирания за катерачи, спринтьори, млади състезатели, отборно класиране както и други специфични за отделните обиколки. Победите в отделните етапи сами по себе си са изключително престижно постижение.
И трите състезания имат богата история. Обиколката на Франция се провежда от 1903 г., Обиколката на Италия от 1909 г., Обиколката на Испания от 1935 г. Обиколката на Франция е най-старата и най-престижната от трите и е най-посещаваното ежегодно спортно събитие в света.
Рекордьор по победи за генералното класиране е белгиецът Еди Меркс, който печели общо 11 пъти – по 5 пъти обиколките на Франция и Италия и един път на Испания. Втори е французинът Бернар Ино с 10 победи (5 във Франция, 3 в Италия и 1 в Испания). Нито един колоездач не е печелил и трите обиколки в един сезон а в рамките на цялата си кариера го правят само седем. Освен Еди Меркс и Бернар Ино списъкът включва италианците Феличе Джимонди, Винченцо Нибали, французина Жак Анкетил, испанеца Алберто Контадор и англичанина Крис Фрум.
По брой етапни победи рекордьор отново е Еди Меркс с 64.
Формат[редактиране | редактиране на кода]
В съвременния си вид трите големи обиколки се провеждат в три последователни седмици и обикновено включват по два почивни дни в началото на втората и третата седмица. Когато началните етапи са в друга държава понякога се добавя допълнителен почивен ден за да улесни придвижването. Етапите са предимно дълги над 100 км. с масов старт като според терена условно се разделят на равнинни, хълмисти и планински. Равнинните етапи почти винаги се печелят с финален спринт. Обикновено има поне един индивидуален и понякога отборен часовник.
Правила на UCI[редактиране | редактиране на кода]
За гранд-тура действат специфични правила на UCI. Отборите са от 8 колоездача докато за всички други състезания са по 7. На състезателите се дават повече точки отколкото в други състезания. Победителят в Обиколката на Франция получава 1000 точки, победителите в обиколките на Италия и Испания по 850. Също така трите големи обиколки имат специален статут за продължителност между 15 и 23 дни докато всички останали състезания са ограничени до 14 дни. [1]
Отбори[редактиране | редактиране на кода]
Исторически погледнато съществува противоречие около това кои отбори са канени да участват в дадена обиколка. Докато UCI обикновено предпочита професионални отбори с най-висок рейтинг, организаторите на отделните обиколки често предпочитат да канят отбори от собствената си държава. Между 2005 и 2007 г. организаторите са длъжни да канят всички ПроТур отбори, което им оставя само два отбора с уайлдкард на обиколка. През 2008 г. след многобройни допинг скандали някои отбори получават забрана за участие. През 2022 организаторите са задължени да гарантират участието на поне един отбор от категория UCI World Team или UCI Pro Team регистриран в страната която организира обиколката.[1]
Класирания[редактиране | редактиране на кода]
Генералното класиране се определя от натрупаното време от всички етапи. То понякога включва бонус секунди давани на първите няколко завършили в етапите с масов старт. Водят се отделни класирания за катерачи, спринтьори, млади състезатели и др. Петима колоездачи да печелили три индивидуални класирания достъпни за всички участници. Еди Меркс, Томи Ромингер, Ролан Жалабер, Марко Пантани и Тадей Погачар.
Победители[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в UCI regulations-Part 2: Road Races 2-ROA-220401-E.pdf (PDF) // 2022-04-01. Посетен на 2022-09-21.
- ↑ Обиколката е спечелена от Флойд Ландис, който дава положителна проба за допинг и Перейро е обявен за победител на 30 януари 2007
- ↑ Обиколката е спечелена от Хуан Хосе Кобо, но през 2019 той е уличен в употреба на допинг и UCI обявява Крис Фрум за победител.
- ↑ а б в г д е ж Ланс Армстронг печели седем последователни обиколки на Франция от 1999 до 2005 г. На 20 октомври 2012 обаче UCI го лишава от всичките му титли заради допинг. Организаторите на Обиколката на Франция обявяват че мястото на победителя ще остане празно във документите вместо да прехвърлят победата на завършилите втори.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Grand Tour (cycling)“ и страницата „Гранд-тур (велоспорт)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |