Група на Балинт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Методът на Балинт групите е групов метод по своята същност, при който се обучават лекари (общи или тясно специализирани), психотерапевти и психоаналитици във взаимоотношенията между лекар и пациент. Идеята е развита през 1945 г. от Майкъл Балинт и жена му Енид Балинт.

Метода се състои в събиране на 10-12 човека веднъж седмично за по два часа под ръководството на един или двама аналитици. Там практикуващите обменят своите мисли и идеи по конкретни случаи на някой от групата с цел получаване на страничен поглед върху случая, който е независим от личните емоции и преживявания на лекаря/аналитика/психотерапевта[1]. Целта на този метод е да позволи на самия специалист да разбере по-добре феномените на преноса и контрапреноса. Основните въпроси в тази връзка са: Какво прави лекаря с пациента? Какво прави пациента на лекаря? Какви чувства поражда в него (и в другите членове на групата)?[2][3][4][5][6][7][8][9] Според Балинт предовратяването на контрапреноса става чрез запълването на "фундаменталната липса" (отсъствие на независимо външно оценяване) в аналитичния процес[10].

Метода става много популярен и започват да се създават цели асоциации, които се занимават с него като първите са Медицинско общество Балинт на Франция (1967), Медицинско общество Балинт на Великобритания (1969). Впоследствие такива общества се създават в Италия (1974), Германия, Белгия и Русия (1994). В България също са правени опити за работа по този метод[10].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Речник по психоанализа, ред. Роналд Шемама, Изд. ЕА, Плевен 1996, Стр. 39, ISBN 954-450-087-1
  2. Drees, A.: Balint-Gruppen mit Krankenschwestern auf einer psychosomatischen Station, Therapiewoche 27/1977, S. 7041-7048.
  3. Honegger. Ruedi: Frech denken, vorsichtig handeln. Schweiz. Ärztezeitung, 1998, 79, Nr. 6, S. 202-205.
  4. Luban-Plozza. Boris: Ballnt-Seminare für Kran-kenpflegepersonal, Brücken für den psychologischen Zugang zum Patienten. Hospitalis Nr. 6/83, 53. Jahrgang.
  5. Luban-Plozza, Boris: Balints Brückenschlag zur Praxis, Hospitalis, Nr. 4/92, S. 119-127.
  6. Luban-Plozza, Boris: Kommunikation und Balint-Gruppen, Schweiz. Ärztezeitung 1996. 7-7, S. 2092-2093.
  7. Petzold, Ernst: Balint-Arbeit und Monte-Veritä-Gruppen als Teil des Ascona-Modells, Klinikarzt 1993, Nr. 11/22, S. 485-489..
  8. Trenkel, Arthur Balint-Gruppenarbeit, Schweizerische Ärztezeitung. Band 65, Heft 36, 1984,5.1685-1694:
  9. Trenkel, Arthur: Das Phänomen der Beziehung in der therapeutischen und pflegerischen Praxis, Gruppentherapie und Gruppendynamik 1997, 33, S. 243-258.
  10. а б Петър Иванов, Приложна психоанализа, Първи том, ИК "Ахат", Русе, 2010, стр. 388-389

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.