Димитър Каданов (офицер)
Тази статия е за офицера. За сина му, учен анатом, вижте Димитър Каданов (анатом).
| Димитър Каданов | |
| български офицер | |
 | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1878 – 1919 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Артилерия |
| Военно формирование | 2-ри арт. полк (СБВ) 5-и арт. полк |
| Командвания | 9-и арт. полк (БВ) |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Дата и място на раждане | 14 септември 1860 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
| Родства | баща на Проф. д-р Димитър Каданов |
.svg){kind=small}
Димитър Димитров Каданов е български военен деец, полковник, участник във всички войни в периода (1885 – 1918), командир на 9-и артилерийски полк (1904 – 1913).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Каданов е роден на 14 септември 1860 в село Шипка, Ескизаарско. Първоначално образование получава във Варна, след което, през 1878 година постъпва в Кавалерийското военно училище в Елисаветград, Русия, което завършва с отличие през 1881 г. На 8 септември 1881 е произведен в чин подпоручик и е зачислен във 2-ри артилерийскй полк в Шумен.[1]
В Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на полубатарея в 6-а батарея на 2-ри артилерийски полк. Проявява се като способен артилерийски офицер в боя при Драгоман на 10 ноември същата година. Участва в боевете при Цариброд и Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година за заслугите си при овладяването на Пирот поручик Каданов е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.[2]
На 30 август 1886 г. е произведен за бойни заслуги в чин капитан и е назначен за командир на батарея в 5-и артилерийски полк в Шумен.
По-късно служи в 9-и артилерийски полк. През Балканската война е командир на 9-и артилерийски полк от 9-а плевенска дивизия, с който участва в артилерийската подготовка при атаката на Одринската крепост. Награден е с орден „За храброст“ III степен. След войната преминава в запас (1913), но през Първата световна война е мобилизиран и командва отново 9-и артилерийски полк. След пробива при Добро поле през септември 1918 година е сред онези български офицери и войници, които се намират на запад от линията на пробива и остават заложници на Антантата. Като френски пленник прекарва 1918 – 1919 г. в лагерите при Сурович, Лерин и Гросети[3], след което през 1919 г. преминава излиза в запас. До смъртта си е подпредседател на Съюза на запасните офицери.[1]
Полковник Димитър Каданов умира на 30 януари 1932 след продължително боледуване.[1]
Димитър Каданов е женен и има две деца. Баща е на видния български учен анатом, член-кореспондент проф. д-р Димитър Каданов.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (8 септември 1881)
- Поручик (30 август 1884)
- Капитан (30 август 1886)
- Майор (1891)
- Подполковник (1895)
- Полковник (1904)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен (5 март 1886)
- Военен орден „За храброст“ III степен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Вестник „Отечество“ – Орган на съюза на запасните офицери, Година XIII, София, 27 февруари 1932, брой 545, стр. 2
- ↑ „Юбилейна книжка на 2-ѝ артилерийски полкъ (1880 – 1905)“, София, 1905, Придворна печатница Бр. Прошекови, стр. 34
- ↑ Маринов, Илия. Полковник Димитър Каданов, Военноисторически сборник, 3/1997, с. 57 – 64
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 58.
