Европейска дива котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейска дива котка
Felis silvestris silvestris Luc Viatour.jpg
Природозащитен статут
Недостатъчно данни
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Felidae Котки
род: Felis Същински котки
вид: F. silvestris Дива котка
подвид: F. silvestris
silvestris
Европейска
дива котка
Научно наименование
Уикивидове Felis silvestris silvestris
(Schreber), 1775)
Разпространение
Leefgebied wilde kat 2.JPG
Разпространение на европейската дива котка

Европейска дива котка (Felis silvestris silvestris) е подвид на дивата котка разпространен в Европа и Кавказ.

Разпространение[редактиране | edit source]

Обитава горите на Западна, Централна и Източна Европа включително европейската част на Турция, Шотландия и района на Кавказ. В миналото е напълно изтребена в Скандинавия, Англия и Уелс. Обитава гъсти и диви гори. В Шотландия съществува сериозна заплаха от изчезване на европейската дива котка в резултат на кръстосване с подивели домашни котки. В източните граници на популацията в Украйна, Молдова и Кавказ представителите почти не се кръстосват с домашната котка.[1]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Европейската дива котка е сравнително по-едра от степната и домашната котка. Притежава и сравнително по-гъста козина от тях. По външен вид прилича много на домашната котка.

Хранене[редактиране | edit source]

Две трети от дневното меню на дивата котка представляват гризачи и птици. Понякога могат да нападат малки на по-големи бозайници. Освен човека и ловните кучета техен естествен враг са вълка и риса. Лисиците и язовците странят от срещи с дребните хищници поради това, че силите и на трите вида са сравнително изравнени.

Размножаване[редактиране | edit source]

Бременността продължава 63 - 68 дена като обикновено се раждат по 2 - 4 малки.[2]. Кърменето продължава около 6 седмици, а още 11 седмици майката осигурява месо от своя улов. Мъжките достигат полова зрялост на 3 години, а женските още на 9 - 10 месеца.

Произход[редактиране | edit source]

Дивите котки били разпространени в епохата на плейстоцена. Когато ледовете отстъпили на север котките трябвало да се приспособят към живот в гъсти гори. В Европа те станали изключително редки. На Пиренейския полуостров днес съществуват две форми на европейската дива котка, които по-рано са смятани за отделни подвидове. Обикновената обитава земите на север от реките Дуеро и Ебро, а гигантската иберийска котка (Felis silvestris tartessia) на юг от тях. В своята книга Pleistocene Mammals of Europe (1963), палеонтологът доктор Бьорн Куртен пише, че тази форма на подвида е съхранила размерите на тези предци живели в Европа през плейстоцена.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. European Wildcat
  2. kotgrisha.narod.ru