Европейска дива котка
| Европейска дива котка | |||||||||||||||||||||||||
 Felis silvestris silvestris |
|||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|
|||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
 Felis silvestris silvestris(Schreber), 1775) |
|||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||||
 Разпространение на европейската дива котка |
|||||||||||||||||||||||||
Европейска дива котка (лат. Felis silvestris silvestris) е подвид на дивата котка разпространен в Европа и Кавказ.
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
Обитава горите на Западна, Централна и Източна Европа включително европейската част на Турция, Шотландия и района на Кавказ. В миналото е напълно изтребена в Скандинавия, Англия и Уелс. Обитава гъсти и диви гори. В Шотландия съществува сериозна заплаха от изчезване на европейската дива котка в резултат на кръстосване с подивели домашни котки. В източните граници на популацията в Украйна, Молдова и Кавказ представителите почти не се кръстосват с домашната котка.[1]
Физически характеристики [редактиране]
Европейската дива котка е сравнително по-едра от степната и домашната котка. Притежава и сравнително по-гъста козина от тях. По външен вид прилича много на домашната котка.
Хранене [редактиране]
Две трети от дневното меню на дивата котка представляват гризачи и птици. Понякога могат да нападат малки на по-големи бозайници. Освен човека и ловните кучета техен естествен враг са вълка и риса. Лисиците и язовците странят от срещи с дребните хищници поради това, че силите и на трите вида са сравнително изравнени.
Размножаване [редактиране]
Бременността продължава 63 - 68 дена като обикновено се раждат по 2 - 4 малки.[2]. Кърменето продължава около 6 седмици, а още 11 седмици майката осигурява месо от своя улов. Мъжките достигат полова зрялост на 3 години, а женските още на 9 - 10 месеца.
Произход [редактиране]
Дивите котки били разпространени в епохата на плейстоцена. Когато ледовете отстъпили на север котките трябвало да се приспособят към живот в гъсти гори. В Европа те станали изключително редки. На Пиренейския полуостров днес съществуват две форми на европейската дива котка, които по-рано са смятани за отделни подвидове. Обикновената обитава земите на север от реките Дуеро и Ебро, а гигантската иберийска котка (Felis silvestris tartessia) на юг от тях. В своята книга Pleistocene Mammals of Europe (1963), палеонтологът доктор Бьорн Куртен пише, че тази форма на подвида е съхранила размерите на тези предци живели в Европа през плейстоцена.
