Есетроподобни
Есетроподобните риби (Acipenseriformes) са от хрущялните. Известни са около 25 вида, живеещи само в Северното полукълбо - Европа, Северна Америка и Северна Азия.
Тези риби имат удължено тяло, което достига до 30 см при най-малките видове, а при най големите - понякога и до 9 м. На повърхността на тялото им са разположени по 5 реда едри, ромбични, костни щитчета. Черепът им е хрущялен, покрит с костни щитчета. Устата е коремно разположена, без зъби. Пред устата имат по 4 мустачета, но дължината е различна при отделните видове.
Половата зрялост при есетроподобните настъпва през третата година, понякога и по-късно,в зависимост от вида. Те хвърлят хайвера си само в сладки води и то през пролетта. Плодовитостта им варира от 1500 до 5000000 яйца на година. Малките се хранят активно до края на лятото, после мигрират в солените води на моретата и океаните, а там се хранят с ракообразни, мекотели, червеи.
Есетроподобните са ценни стопански риби. Високо се цени тяхното месо, особено техният хайвер. Главните риболовни райони за лов са Каспийско , Азовско , Черно море, делтите на реките Дунав и Волга. Известни количества се ловят край атлантическото крайбрежие на Европа и Северна Америка. През последните години есетроподобните риби изключително намаляват поради строенето на сгради по крайбрежията, които нарушават средата и замърсяват водите, обитавани от различни видове риби. Друга причина за намаляването им е интензивният промишлен риболов. В Русия са създадени рибовъдни заводи, които всяка година пускат в свързаните водоеми десетки милиони есетроподобни риби.
