Константин Леонтиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Леонтиев
руски философ
Константин Леонтиев 
Роден: 25 януари* 1831
Кудиново, Русия
Починал: 24 ноември* 1891
Русия

Константин Николаевич Леонтиев (на руски: Константин Николаевич Леонтьев) е руски философ и дипломат. Консервативната му политическа философия се противопоставя на егалитарното и утилитарно влияние на Запада, разлагащо традиционния ред.

Биография[редактиране | edit source]

Леонтиев е роден на 25 януари (13 януари стар стил) 1831 година в имението на баща си в Кудиново, Калужка губерния, където прекарва детството си. След като завършва медицина в Москва, той е военен лекар по време на Кримската война (1853-1856). През 1861 година се жени за дъщерята на гръцки търговец от Феодосия. През следващите години е на дипломатическа служба на Балканите - в Крит, Одрин и Солун. Той е активен противник на създаването на самостоятелна Българска православна църква.

През 1879 година Константин Леонтиев работи за кратко във вестник „Варшавски дневник“, а през следващата година постъпва на служба в цензурата в Москва. През 1885-1886 година публикува основното си произведение, сборника с есета „Изтокът, Русия и славянството“ („Восток, Россия и славянство“), в която излага песимистичните си възгледи за обществото. Подобно на Николай Данилевски и Фьодор Достоевски, той не приема западното консуматорско и материалистично общество, разглеждайки традиционния „византизъм“ като противоотрова срещу либерализирането на руското общество. Леонтиев е сравняван със западните философи Фридрих Ницше и Освалд Шпенглер.

През 1887 година Леонтиев тайно се подстригва за монах в Оптинския манастир. Той умира на 24 ноември (12 ноември стар стил) 1891 година.