Леки крайцери тип „Лайпциг“
| Леки крайцери тип „Лайпциг“ Leipzig-Klasse | |
 ТТХ и идентификационните параметри на крайцера „Лайпциг“, издадени от отдела на Военноморското разузнаване на Военноморското министерство на САЩ | |
| Флаг | .svg){kind=small} Германия Германия СССР |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от тип „Лайпциг“ |
| Следващ тип | Няма |
| Предшестващ тип | Леки крайцери тип „Кьонигсберг“ (1927) (тип „К“) |
| Производител | Kriegsmarinewerft Wilhelmshaven във Вилхелмсхафен и Deutsche Werke в Кил, Германия. |
| Планирани | 2 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1928 г. – 1934 г. |
| В строй | 1931 г. – 1959 г. |
| Утилизирани | 1 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 6310 t (стандартна); („Нюрнберг“– 7040 t); 8100 t (пълна) („Нюрнберг“ – 9040 t) |
| Дължина | 177,1 m („Нюрнберг“– 181,3 m) |
| Дължина по водолинията | 165,8 m („Нюрнберг“– 170,0 m) |
| Ширина | 16,3 m („Нюрнберг“ – 16,4 m) |
| Газене | 4,88 – 5,74 m |
| Броня | пояс: 20-50-34 mm („Нюрнберг“ 18-50-35); палуба: 20 – 25 mm („Нюрнберг“ +10 в краищата); траверси: 70 mm; кули: 30 – 20 mm („Нюрнберг“ 80 – 20); бойна рубка: 100 – 30 mm; барбети: 60 mm („Нюрнберг“) |
| Задвижване | 2 парни турбини Germania; 4 дизелови двигателя „МАН“; 6 водотръбни котли |
| Мощност | 72 600 к.с. (54,1 МВт) (сумарно, само дизелите: 12 600 к.с.) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 32 възела (59,3 km/h) |
| Далечина на плаване | 5700 морски мили на 13 възела ход; Запас гориво: 1183 t нефт, 348 t дизелово гориво |
| Екипаж | 850 души („Лайпциг“) 896 души („Нюрнберг“) |
| Кръстени в чест на | Немски градове |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 3x3 150 mm; |
| Зенитна артилерия | 3x2 88 mm (4×2 на „Нюрнберг“); 4x2 37 mm; 4x1 20 mm |
| Минноторпедно въоръжение | 4x3 533 mm ТА 120 мини |
| Самолети | 1 катапулт; 2 хидроплана Heinkel He 60[1] |
| Леки крайцери тип „Лайпциг“ в Общомедия | |
Лайпциг (на немски: Leipzig) са серия немски леки крайцери от времето на Втората световна война. Всичко са построени 2 единици от проекта: „Лайпциг“ (на немски: Leipzig) и „Нюрнберг“ (на немски: Nürnberg), които част от авторите разглеждат като отделни проекти, поради разликите помежду им.
История на създаването и конструкция[редактиране | редактиране на кода]
През 1920-те години състава на Рейхс Марине се попълва с 4 леки крайцера – „Емден“, „Кьонигсберг“, „Карлсруе“ и „Кьолн“, като ако първият от тях да е фактически изменен вариант на крайцерите военна постройка от типа „Konigsberg II“, то последната тройка, принадлежаща към типа „К“, са еталон в световното корабостроене от онова време. Това се демонстрира от такива конструктивни елементи, като триоръдейните кули, комбинираната главна енергетична установка (парна турбина + дизелов двигател), а също и технологиите, използвани в процеса на строежа им: заваряване и олекотени алуминиеви конструкции на надстройките[2].
През 1928 г. немският конструктор Блешчмит получава задание за проектиране на поредния лек крайцер за Рейхс Марине – бъдещият крайцер „Лайпциг“[2]. Основата за проекта са крайцерите от типа „К“, но с някои изменения. Към най-важните следва да се отнесат: добавянето на трети вал, свеждането на димоходите от котлите в един комин (за изгорелите газове от дизелите има малък комин около извисената кърмова кула), усилването на конструкцията на корпуса, използването на були, обхващащи броневия пояс и бълбообразния нос. На средния вал работят дизелите, развиващи сумарна мощност 12 600 к.с. и подсигуряващи скорост 18 – 19 възела[1].
Вторият крайцер, „Нюрнберг“ (проектът е също разработен от инженера Блешчмит), е заложен 5 години по-късно от своя събрат и влиза в строй като последния от леките крайцери в германския флот. Впоследствие този клас кораби в Кригсмарине се попълва само с тежки крайцери (или с „Вашингтонски“). В неговия проект в сравнение с прототипа са внесени само незначителни промени – в частност, проектната водоизместимост нараства със 100 тона, корпусът става малко по-дълъг и широк. Това позволява да се подобри здравината на корпуса, усилено е бронирането на кулите, погребите за боезапаса, зенитната артилерия. Енергетичната установка остава без изменения, а вследствие на увеличеното „горно“ тегло се влошава устойчивостта на кораба[1].
Корпус[редактиране | редактиране на кода]
Корпусът е набран по надлъжната система. Той се дели на 16 водонепроницаеми отсека, има двойно дъно по 75% от дължината (83% от дължината и по-усилена конструкция при „Нюрнберг“). Както и при предшествениците – крайцерите тип „К“, съществен недостатък е недостатъчната здравина на корпуса[2].
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Въоръжение като главен калибър на крайцерите са девет 150 mm 60-калибрени оръдия С/25 (тегло на снаряда 45,5 kg, далечина на стрелбата 25,7 km), както и при предшествениците тип „К“, но разположението на кулите на ГК е изменено – те са пренесени в диаметралната плоскост вместо разположение извън габарита на корпуса. При „Нюрнберг“ зенитното въоръжение е усилено с добавяне на още едно сдвоено 88 mm оръдие[1].
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Дебелината на главния пояс по водолинията съставлява 50 mm, в кърмовата част в района на румпелното отделение е 25 mm, в носовата част 20 (според други данни 18 mm). Бронираната палуба има дебелина 20 mm и закръглен 25 mm скос към долния край на пояса (никелова стомана от завода на Круп). Дължината на броневата цитадела съставлява около 70% от дължината на кораба.
Бронирането на втория кораб на серията, „Нюрнберг“ по схема не се различава от прототипа, но дебелината на пояса в носовата част е намалена до 18 mm, а в краищата палубата на платформата има 10 mm брониране, дебелината на фронталната плоча на кулите е увеличена до 80 mm, а на кърмовата част – до 32 – 35 mm. Подобрено е бронирането на барбетите[1].
Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]
Енергетичната установка новите кораби е комбинирана: дизел-паротурбинна. В отличие от предшествениците от типа „К“, новите кораби стават тривални – на централния вал работят 4 дизела на фирмата MAN с мощност по 3150 к.с. На крайните валове работят 2 паротурбинни установки, захранвани с пара от 6 военноморски котли производство на фирмата Germaniawerft от Кил[2].
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа „Лайциг“ са най-важния елемент на ВМС на Германия в междувоенните години. Те имат главната роля в обучението на личния състав на германския флот, с техните далечни походи и визити в различни пристанища. По време на Гражданската война в Испания, в периода 1936 – 1938 г., активно действат при бреговете на страната. От началото на Втората световна война и до нейния край активно участват в бойните действия. След войната „Лайпциг“ е потопен от съюзниците в Скагерак, а „Нюрнберг“ като репарация отива в СССР. В Съветския Военноморски флот крайцера служи до 1959 г., в през 1960 е разкомплектован на скрап[1].
Корабите от типа[3][редактиране | редактиране на кода]
| Име | Име по време на строежа | Корабостроителница | Заложен на | Спуснат на вода на | Влизане в състава на флота |
Изваждане от състава на флота/гибел |
Съдба |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| „Лайпциг“ (Leipzig) | [~ 1]Kreuzer „E“,
„Ersatz Amazone“ |
Kriegsmarinewerft Wilhelmshaven | 18 април 1928 г. | 18 октомври 1929 г. | 8 октомври 1931 г. | 1945 г. | След войната, на 16 декември 1946 г., е потопен от съюзниците в Скагерак |
| „Нюрнберг“ (Nürnberg) | Kreuzer „F“,
„Ersatz Nymphe“ |
Deutsche Werke | 4 ноември 1933 г. | 8 декември 1934 г. | 2 ноември 1935 г. | 1945 г. | По репарации е предаден на СССР като „Адмирал Макаров“, утилизиран през1960 г. |
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставката „Ерзац“ пред името на заменяемия кораб.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
- Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.). Р. Р. Муниров.
- Патянин С. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. «Моделист-Конструктор».
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- LEIPZIG light cruiser (1931) ((en))
- NÜRNBERG light cruiser (1935) ((en))
- Лёгкий крейсер „Лейпциг“ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Лайпциг“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Лейпциг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |