Кьолн (лек крайцер, 1928)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Кьолн“
Köln
Лекият крайцер „Кьолн“, 1936 г.
Флаг Германия
Германска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типЛек крайцер от типа „К“
ПроизводителKriegsmarinewerft във Вилхелмсхафен, Германия.
Служба
Заложен7 август 1926 г.
Спуснат на вода23 май 1928 г.
Влиза в строй15 януари 1930 г.
Изведен от
експлоатация
30 март 1945 г[~ 1].
СъстояниеРазрушен в дока по време на нападение на американската авиация на Кил.[~ 2]. Остаките са утилизирани през 1946 г.
Основни характеристики
Водоизместимост6650 t (стандартна);
8100 t (пълна)
Дължина174,0 m
Дължина по водолинията
169,0 m
Ширина15,2 m
Газене5,6 – 6,2 m
Броняпояс: 50 + 10 – 15 mm;
палуба: 20 – 40 mm;
траверси: 70 mm;
кули: 20 – 30 mm;
бойна рубка: 100 – 30 mm
Задвижване2 парни турбини Blohm & Voss;
2 дизелови двигателяМАН
6 водотръбни котли
Мощност70 000 к.с. (52,2 МВт)
(сумарно)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,3 km/h)
Далечина на
плаване
3100 морски мили на 13 възела ход;
Запас гориво: 1145 t нефт, 261 t дизелово гориво
Екипаж610 – 615 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
FuMG 39 G (g8)
Кръстен в чест наград Кьолн
Въоръжение
Артилерия3x3 150 mm;
Зенитна артилерия3x2 88 mm;
4x2 37 mm;
4x1 20 mm
Минноторпедно
въоръжение

4x3 533 mm ТА
120 мини
Самолети1 катапулт; 2 хидроплана
Heinkel He 60[~ 3]
„Кьолн“ в Общомедия

Кьолн (на немски: Köln) е немски лек крайцер от времето на Втората световна война. Последен кораб от своя проект.

Корабът е наречен в чест на града Кьолн.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на проекта за нови крайцери в рамките на Версайските ограничения започва през 1924 г. под ръководството на главния конструктор инженера Еренберг. В рамките на проекта (тип „К“) са построени три крайцера: Кьонигсберг, Карлсруе и „Кьолн“.

Kрайцерът „Кьолн“ е заложен на 7 август 1926 г. във Военноморската корабостроителница (Reichsmarinewerft) във Вилхелмсхафен като крайцер „D“ („Ersatz[~ 4] Arcona“ – замяна на крайцера „Аркона“), спуснат е на вода на 23 май 1928 г. и въведен в състава на флота на 15 януари 1930 г[1]. Тържествената реч при спуска на кораба на вода произнася обер-бургомистъра на град Кьолн доктор Конрад Аденауер – бъдещият канцлер на ФРГ.

Името си кораба носи в чест на града Кьолн, негови предшественици със същото име са лекият крайцер SMS[~ 5] Cöln (1909) от типа „Колберг“, загинал в хода на Хелголандското сражение през 1914 г. и лекият крайцер SMS Cöln (1916), потопен от екипажа си в Скапа Флоу през 1919 г. Разликата в изписването на думата „Кьолн“ в имената на крайцерите от периода Германската империя и Третия райх се обяснява с това, че в периода от 1900 г. до 1919 година официално е прието изписването Cöln, в същото време, след 1919 г. – Köln[2].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Предвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

Лекият крайцер „Кьолн“ и хидросамолет He 60

След влизането си в състава на флота новият крайцер е комплектован с моряци от списания крайцер „Амазоне“. След края на изпитанията и първият му поход крайцерът е зачислен в Разузнавателните сили на флота. Корабът участва в различни маневри, учения, походи в чуждестранни води (посещава пристанищата на Копенхаген, Лас Палмас, Сент Винсент, Санта Крус де Тенерифе, Виго, норвежки води). През март 1932 г. „Кьолн“ преминава в разпореждане на учебния отряд, има далечно плаване с посещение на портове в Сицилия, Египет, Индия, Нидерландска Индия, Австралия, Океания, Япония, Китай, Сингапур, Цейлон, Крит, Испания. За времето на похода крайцерът изминава 37 000 мили[1].

С началото на 1934 г. крайцерът се завръща в състава на Разузнавателните сили, занимава се с бойна подготовка, охрана на риболова, има ред походи в Атлантика. В течение на 1936 – 1937 г. три пъти има походи във водите на обхванатата от гражданска война Испания. В периода 21 – 23 март 1939 г., в състава на съединение кораби на Кригсмарине, участва в анексията на литовския град Клайпеда (Мемел). На борда на влизащия в състава на съединението тежък крайцер „Дойчланд“ се намира и Адолф Хитлер[1].

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

ТТХ и идентификационните параметри на лекия крайцер „Кьолн“, издадени от отдела на Военноморското разузнаване към Военноморското министерство на САЩ

В началото на войната „Кьолн“ се намира в Балтийско море, но скоро заедно с леките крайцери „Нюрнберг“ и „Лайпциг“ е предислоциран в Северно море, където участва в постановката на системата отбранителни минни заграждения „Вествал“. До май 1940 г. корабът е флагман на Разузнавателните сили под командването на контраадмирал Гюнтер Лютиенс, прикрива минните постановки, излиза в морето в състава на съединения от тежки кораби с цел залавяне на съдове с неутрална контрабанда, нападение на корабите на британския северен патрул, а също и примамване на британските кораби под ударите на Луфтвафе и подводниците на Кригсмарине.

По време на провеждането на операцията „Weserübung“ за превземане на Дания и Норвегия „Кьолн“ става флагман на „Група 3“ под командването на контраадмирал Хуберт Шмунд. По време на тази операция загиват двата систършипа на „Кьолн“ – „Карлсруе“ е силно повреден от торпедо на британска подводница на обратния му път за Германия, а „Кьонигсберг“ става жертва на нападение на британската морска авиация. „Кьолн“ не загива по време на същото нападение само поради това, че адмирал Шмунд решава да изведе неповредените кораби в съседен фиорд[1].

До февруари 1941 г. „Кьолн“ поставя минни заграждения, а след това е прекласифициран на учебен кораб, както и всички оцелели леки крайцери на Германия. Основните им задачи са:

  • Първоначално обучение на основите на кора­бната служба на новобранците от строевите и техни­ческите специалности;
  • Корабна практика на абсолвентите на училищата за подофицери;
  • Корабна практика на курсантите от воен­номорските училища;
  • Използването на крайцерите като ко­раби-мишени и провеждането на различни експе­рименти и изпитания[1].

По-голямата част от екипажа на крайцера се комплектова с курсанти-стажори.

През септември 1941 г. заедно с крайцера „Нюрнберг“ влиза в състава на т. нар. „Балтийски флот“, със задача недопускането на пробив на блокадата от съветските кораби от Финския залив в случай на падането на Ленинград. Предполагаемото сражение не се състоява.

През октомври на същата година крайцерът обстрелва позициите на съветските войски на остров Даго.

След ремонт през, юли 1942 г., „Кьолн“ отново пристига в Норвегия. Не участва в непосредствени бойни действия, след Новогодишния бой на 31 декември 1942 г., както и някои от другите тежки кораби на Кригсмарине, приготвяйки се за списване. На 17 февруари е изведен от състава на флота и поставен на консервация[1].

През януари 1944 г. корабът е отбуксиран в Кьонигсберг. На 1 юли 1944 г. е разконсервиран за учебен кораб за курсантите на военноморското и инженерното училища. През октомври участва в минни постановки в балтийските проливи, при входа на Скагерак.

В течение на периода край на 1944 – начало на 1945 г. нееднократно е подлаган на бомбардировки от съюзническата авиация в Осло, Кил и Вилхелмсхафен.

На 30 март, по време на нападение на 8 американски самолета, полу­чава сериозни повреди и ляга на грунта. На 5 април 1945 г. лекият крайцер „Кьолн“ е изваден от състава на флота, а на 2 май 1945 г. обломките на кораба са взривени. Корпусът е разкомплектован през 1946 г[1].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според други данни на 30 април или 3 март.
  2. Според други данни от британската авиация.
  3. Всички данни са приведени по състояние към септември 1939 г.
  4. Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставкатаЕрзац“ пред името на заменяемия кораб.
  5. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж С. Б. Трубицын Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“
  2. Berliner Zeitung vom 30. Oktober 2010, Seite S8

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
  • С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.). Р. Р. Муниров.
  • Патянин С. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1. «Моделист-Конструктор», 2005.
  • Кофман В. Германские легкие крейсера Второй мировой войны. Москва, 1996.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Köln (1928) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​